Библиотеката в Шумен се оказа тясна за почитателите на Юлияна Антонова. Снимка radian.bg

Една книга за „Япония, преживяна с любов” стана събитие в литературното битие на Шумен. Докато публиката приветстваше абитуриентите в центъра на града, стотина шуменци препълниха регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”, за да се срещнат с авторката Юлияна Антонова–Мурата.  В 14 български града тя представя първото си заглавие на книжния пазар „Моши моши, Япония”. Нейният екип в лицето на Владина Цекова, известен  пътешественик и пилигрим, се изненада: „Шуменци, вие ударихте тавана! В другите градове не видяхме толкова много читатели. Невероятни сте!”.  Фоайето на втория етаж не можа да побере всички желаещи за разговор и автограф.  А когато за една книга има правостоящи, какво по-голямо признание за писателя!

Сборникът с личните истории има четири издания.  След първото представяне  в клуб „Перото” в НДК-София във фейсбук започват стотици приятелства с авторката.  Едно от тях въодушевява Даниела Русева за литературна среща в Шумен.  Съдейства й Светла Георгиева, хореограф, представител на издателство „Тогедър Академи”.  Юлияна Антонова-Мурата беше посрещната с български народен танц от децата на ЦДГ №19 „Конче вихрогонче.  Малките белодрешковци трогнаха до сълзи гостенката, защото в Япония сме известни не само с художествената гимнастика, киселото мляко и сумиста Калоян Махлянов – Котоошу, но и с талантливите си певци и музиканти.  Но както тя отбеляза, специално място имат българските рози с името „Надя”, посадени в един от парковете  в Токио.  Мястото е известно за светски събития, на които тържествено по телевизията съобщават: „Намираме се в България – страната на розите!”

Юлияна Антонова представя книгата си в Шумен. Снимка radian.bg

Ето как ни поведоха по първия мост на българо-японската дружба.  Няколко от текстовете в раздела „японските щрихи” публиката чу в изпълнение на  актрисата Стефани Лечева. Краткостта е сестра на таланта.  Колкото и да твърди, че не е писател, Юлиана Антонова–Мурата има талантливо перо.  Тя е дипломат от кариерата, работила е в Германия, Русия, Англия, Китай, Индия, Хърватия.  От 1994 година живее с прекъсване в Япония, където е заедно със семейството си.  Няма как такъв гост да не бъде представен на шуменския кмет Любомир Христов.  Дипломацията е важна и за днешните книжовници, един от които иска да ни разкаже как в Япония се живее красиво.  Наистина, японските истории са писани  с отворено сърце  – фрагмент след фрагмент, като японска калиграфия, за която не ни стигнаха два часа.

В родината си Юлияна Антонова–Мурата разбира, че българите са зажаднели за глътка доброта и повече усмивки.  След 15 години работа в Япония и със съпруг японец Юлияна Антонова би трябвало да има самочувствието на познавач.  А тя непретенциозно каза: „Аз не познавам отлично тази страна. Колкото по-дълго живея в Япония, все повече оставам пленена. Искам да остарея в тази страна.  България и Япония имат допирни точки.  В Шумен е един японец, който виждам в залата.  Аз искам да го поздравя, той от месец провежда курс по японска култура тук”.  Аплодисментите заглушиха името му, но той след много поклони и благодарности за нашето гостоприемство се усмихна и разтвори за приятелство ръце.

Книгата стигна до стотици, които разбраха, че няма случайности, няма странности в написаното. Всичко е истина в тези 63 японски случки за деликатнитите  човешки отношения, които правят живота по-лесен и по-красив!   Авторката  подчерта: „Там казват: 7 пъти по 70 и пак е недостатъчно, когато благодариш на някого.  Затова и заглавието е „моши моши”, защото това не е само повикването „ало-ало”.  Второто му значение е създадено през 1913 година от шеф на полицията.  Всъщност началото му е десет века по-рано и означава: „Извинете, добре ли сте?”, „Извинете, бих искал да ви помогна”.  Както тя пише в книгата си: „Тактичността и уважението към чувствата на другите е в духа на ненаписания Самурайски кодекс на честта”.

И веднага Юлияна Антонова–Мурата ни върна към незабравимото си преживяване като консул. Неотдавна посещава затвора на Коледа, където има двама български младежи, за ги зарадва с  български книги.  Един от тях, осъден да излежи 9-годишна присъда, й споделя: „Госпожо, тук знаят, че съм българин.  Всеки ден ни носят за десерт кисело мляко, но на мен ми поднасят българско кисело мляко, произведено в Япония”. Тя онемява и се пита: „А дали бихме го направили за някой осъден в България?…”

Каква е разликата между българския и японския мъж, любопитстваше аудиторията. Писателката сподели личния си опит: „Българският мъж много лесно се обижда. Мълчи, гледа по телевизията мач или отива в друга стая. Японският мъж не се сърди.  Много лесно се живее с такъв мъж”.  На всичко отгоре се оказва, че японците нямат псувни.

В книгата си Юлияна Антонова–Мурата нарича майсторите в тази страна „поети”. Дошли двама техници да ремонтират домашната й камина, „въоръжени” с прахосмукачка, защото трябвало да почистят на края.  Дори с три снежнобели кърпи лъскали мястото след ремонта… А на тръгване даже благодарили с поклон!

Обет за красота са дали и строителите в тази страна – ограждали с бяла висока стена строежите си, а на оградата си поставяли саксии с цветя, за да е приветливо, докато се завършат новите сгради. Стана ясно, че в Япония не можете да си купите кола, ако нямате собствен паркинг или гараж.  Ако си забравите багажа на аерогарата, ще ви го донесат лично във вашия дом.  И пак ще ви благодарят с поклон.  Почти 300 пъти се покланят продавачките в магазина дневно, уважавайки всеки клиент на входа. Покланя ти се дори регулировчикът на подземния гараж!  В книгата са описани 11 вида поклони по наблюдения на авторката.  Но най-запомнящ е последният, за който тя пише: „Когато свекърът ми почина на 80-годишна възраст в болницата в 23,50 часа, главният лекар дойде и целият персонал се строи до него в старшинство, за да се поклонят заедно на починалия си пациент, „предавайки” го на фирмата за погребални ритуали.  Те, строени до един в черните си костюми, го „посрещнаха” с поклон.  После двата „екипа” се прередиха за секунди и се поклониха дълбоко на нас – близките на починалия”.

В  Япония бакшиши няма.  Забравиш ли си рестото в таксито, те догонват, за да ти го предадат.  През три години се подновява шофьорската книжка.  На изпит се явява дори 80-годишният император Акихито!

С решение на японския парламент от  миналата година нощните заведения задължително кандидатстват за „лиценз за танци”.  Изискванията са много.  Първото е  баровете да не са в жилищни квартали!

Юлияна Антонова с Даниела Русева. Снимка radian.bg

В Япония има  701 места, където цъфтят вишневи дръвчета, ревностно следени от жителите със специално  приложение в мобилните телефони.   Дървото е издигнато в култ.  С чашка саке те чакат вишневият цвят да падне в нея, неволно отронен от вятъра /!/, за да си пожелаят здраве и късмет.  Затова „сакура” – в превод вишна, е първата дума, която научава всяко японско дете в живота си.  Нали за нея пееше и детският хор на БНР с диригент Христо Недялков!

Културният шок продължава и до днес за нашата сънародничка.  Перфекционизмът стига до там, че в ресторант готвачът й дава автограф на български език, за да я направи специална.

Много са японските чудеса в образованието, здравеопазването, бита  и обществените порядки.  Читателите ще научат защо пенсионерите там са осигурени и щастливи.   Но и защо  някои работят до 93-годишна възраст!  Все пак за Юлияна Антонова – Мурата най-важна остава любовта.  Нейните „източни видения” са повод за нови фейсбук приятелства и нови книги.  Очакваме ги, Юли  сан!  Вие сте още една „ българска следа” в Страната на изгряващото слънце.  Запомнихме  „тихата ви елегантност”  и деликатността, с която ни дадохте автограф и прегърнахте нежно всеки читател  за фотографския му обектив.

 Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име