Николай Табаков и Иван Манчев на премиерата на книгата в Шумен. Снимка radian.bg

Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен беше домакин на срещата с писателя Николай Табаков, който представи романа си „Ветровете ни мраморни”.  Той пристигна, придружен от приятели и партньори като Явор Стефанов – директор на издателство „Анубис”, Йордан Антов – управител на издателство „Лексикон”, Иван Манчев – майстор готвач, ресторантьор, автор на книги с рецепти, с когото го свързва десетгодишна дружба.

Идеята е романът на Табаков да гостува в 15 градове в страната.  След София и Варна, и шуменци имаха честта да посрещнат автора.  Шумен показа академично присъствие в лицето на преподаватели от Факултета по хуманитарни науки в ШУ „Епископ Константин Преславски”. Събитието уважиха членове на Дружеството на писателите, учители, студенти и ученици.  Помни се такава среща, която започва с живо изпълнение на рояла на пианистката Надежда Милева.

Николай Табаков е роден през 1956 година в село Мандрица, Ивайловградско, завършил е специалността българска филология в СУ „Климент Охридски”. Става съосновател и управител на издателска къща „Анубис”.  Автор е на десет книги с разкази и романи.  Живял е в Димитровград, Видин, Смолян, Враца, София, а днес пише своите „дивотии” в село Яврово, Пловдивско, където някога се раждаха разказите на самият Николай Хайтов.  Явно в тази родопска „дивотия”  талантливите белетристи откриват  природно интелигентните българи – колоритни образи, които ще впечатлят читателя.

В предговора авторът признава, че книгата му „Ветровете ни мраморни” има „амбицията да нареди до известните европейци пъргавите българи”.  Сюжетът  тича по покривите на нашия оскъден живот, рисува, обича и плаче.  Европа в България ли е? България сън ли е или стон? Т акива въпроси задава писателят на себе си и на нас, та да се опомним по течението на Дунав, която хем ни е водила към Европа, хем по нея Европа е доплавала до нас.

За романа говори проф. д-р Ивайло Петров от ШУ „Епископ Константин Преславски”. Той е впечатлен от подхода на Николай Табаков, който поставя в книгата си европейските интелектуалци до българските таланти.  Романът не може да се преразкаже, защото героите му са от двата бряга на река Дунав.   Според проф. Петров,  Николай Табаков е вдигнал много високо летвата в българската белетристика и днешните автори трябва да се мерят с него.

Митко Новков – литературен критик и журналист, поздрави шуменци, а за романа „Ветровете ни мраморни” каза: „Тази книга се чете с кеф! Николай Табаков не само е проучил биографиите на велики личности като Мария Кюри, Жан Моне, Алберт Айнщайн, които представя редом до Иван Ненов, Йордан Радичков, Борис Христов.  До тях е онова малко общество на шантавото село Фъркуланци.  Със сладкия си разказ за тези неконвенционални хора – местни жители, Николай Табаков пита: до колко ние сме европейци? Но когато четете и за обикновените, и за великите хора, ще разберете, че ги обединява едно – всичките са по някакъв начин чешити! На себе си приличат.  Добрата литература, какъвто е  романът на Николай Табаков, се занимава с особеното, частното, индивидуалното.  Освен това авторът ни представя чешитите по чешитски начин.  Имаме  изключително интересната история на селото редом до историята на великите европейци, книгата ни доставя читателски комфорт”.

Шуменци на среща с Николай Табаков.

Като припомни разговорите си с Хайтов, който го е завел някога в родното си село Яврово в Родопите, Николай Табаков сподели с шуменци: „Литературата е най-голямото изкуство, лицето на истинския живот.  Тя кара читателят да бъде съавтор, да участва в изграждането на героите.  Ние започнахме да живеем в един много луд свят – динамичен, информиран, но страшното е, че не ние притежаваме вещите, а те притежават нас.  Ако  не се спрем и не се огледаме, ние няма да сме автентични, а ще живеем според ситуациите.  Защото  пропускаме много мигове и в края на живота си ще съжаляваме за тях.  Защото имаме ветрове, но те са мраморни.  Тази шеговита книга не е апотеоз на днешна Европа, защото Европа започва да прилича на всички бивши империи, които се разпадат, защото управленците не знаят пътя на управление на Европа.  Лесно се управляват хора, когато ги изравниш.  За да има развитие, трябва да се търси автентичността на нациите, етносите, градовете… Мен ме тревожи уравнивиловката на народите в Европа.  Затова аз ви пожелавам от сърце тревогата, за да се съхраним като нация…”

За Дунав – „вечната река, реката-екзистенция, по-тайнствена от пирамидите”, както е написал Николай Табаков, говориха неговите шуменски читатели.  Дали тя не е автентичната граница на България, която определя характерите на хората от двата й бряга?  Авторът сподели, че трябва да се вслушваме в реката, защото тя е „ЕГН-то на природата”.  Дунав е огледалото на живота.  В реката е вечността на човека.  Всеки някога ще си отиде от тоя свят, но реката ще остане…

Автографи за верните читатели.

Заглавието на романа идва от  от един от героите му – скулптор, който вае от камък видните европейски личности  на Стария континент.  Книгата е тежка, има сложна композиция, но се чете леко и „вкусно”, според критиците, защото ни доближава до  големите таланти на Европа и… България.

Както казват родопчаните,  всеки трябва да открие своето „свето место”, а според жителите в Яврово, тяхното село било  „най-разгледното место”, защото от него се виждало всичко.  Затова при тях писателят е намерил  „щастието на самотните копелета”, които притежават магията да пишат.  И ако за романа „Византия” творчески  са го провокирали  проф. Георги Каприев – философ, и проф. Иван Божилов – византолог, кой подпали белетристичната му страст по „тихия бял Дунав”?  Писателят признава, че всяка книга за него е един малък университет.  А тази с „ветровете ни мраморни” е може би най-европейският.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име