Село Дряновец

Разградското село Дряновец има вече своя писана история.  Автор на книгата със заглавие „Завръщане към корените, село Дряновец” е Калинка Тодорова Русева.  Тя е родена през 1950 година, детството й преминава в Дряновец.  Работи дълги години като учителка в училища в Разград и Лозница.  През 2010 г. се пенсионира като директор на ПГ по ВМЗ ”Александър Стамболийски”- гр. Лозница.  Активно се занимава с обществена и културна дейност.

В началото на миналата година Русева получава предложение от кметицата на Дряновец да се захване с нелеката задача да събере и опише в книга богатата история на своето родно място.  „Не знам дали аз отговарям на критериите на хората, толкова силно са искали селото да има история, но се захванах с това предизвикателство с желание и с пълното съзнание, че върша нещо за жителите на Дряновец и за тези, които идват след нас”, разказа авторът на книгата.  Тя обясни, че опити да се напише история на селото са правени и преди нея, но няма запазени ръкописи.

„Още Паисий е казал, че трябва да знаем историята на своя род, за да пребъдем през вековете. Затова реших на база спомени на съвременници, материали за селото, да напиша тази малка историйка.  Тя ще разказва на хората след нас за смелите капанци, живели някога в селото, ще разказва за тяхната смелост, винаги готови да извадят „ножу от навуя”, за да се защитят”, каза авторът на книгата.

Калинка Русева.

Тя обясни, че събирането на историческите факти и материали за селото й отнело година и половина.  Помощ и съдействие е получила от много хора и институции, на които изказва огромна благодарност.  Ценни данни и архивни документи са й предоставили от Държавния архив, регионалната библиотека „Проф. Боян Пенев”, от Регионалния исторически музей и Етнографския музей в Разград.  Провела е и поредица от срещи с хора от Дряновец и нейни съученици, помогнали и със спомени, разкази и снимков материал за родното им селце.  Интересни факти научила и от бившата учителка Геновева Недкова и Димка Бабова, която се е заела и с редактирането на книгата.

Русева сподели, че пишейки историята, е осъзнала колко силни са хората от Дряновец, как някои от тях цял живот са посветили за развитието на селото, създавали са неговия облик, без да търсят облаги  и паметници.  Тя разказа, че при срещите си с хората от селото е видяла пламъка в очите им, усетила тяхната чистота и искрен патриотизъм.  „Всеки искаше да разкаже за миналото, за своите близки, за събитията.  Почувствах, че мисията ми да напиша книгата е имала смисъл.  Разбрах, че тия хора са запазили моралните ценности, трудолюбието, вярата, че животът им е минал достойно”, посочи авторът.

Църквата в Дряновец. Снимки Radian.bg

История в 252 страници

Книгата разказва и описва миналото и настоящето на разградското село Дряновец в рамките на 252 страници.  Събитията и фактите от живота в населеното място са отразени подробно в дванадесет отделни раздели.  Книгата започва с есе „Завръщане към корените или защо трябва да помним и тачим дедите си”.  Пространно място е отделено на географското положение на селото и най-старите исторически данни за съществуването му.  Детайлно са описани имената на местности в селото и предания за тях, родовете в селото, прозвищата, имената на махали.  Изчерпателна е информацията за административния статус и управление на селото, стопанското и социално развитие, за създаването и развитието на ТКЗС през годините.  Авторът се спира и на развитието на здравеопазването, спортното и ловно дело в селото. Отделна глава пък акцентира на вероизповеданието, образованието и културата.  В книгата са разказани още събития и факти от обществено-политическия живот на селото – борбата срещу османското робство, участието във войните и антифашистката борба, споменати са и имената на известни личности от селото.

Особен интерес в книгата представлява проучването на бита, нравите и обичаите на дряновчани. Специални раздели пък разглеждат особеностите на езика при населението от Дряновец, историческите и архитектурни паметници и живота в селото след демокрацията.  Поместен е и богат фотоалбум със снимки, карти, копия от документи.

Параклисът Момина билянка

Първите сведения за Дряновец водят до траките

Първите сведения за съществуването на село Дряновец водят до родовообщинния строй и траките – свидетелство за това са намерените в селищната могила”Куллята” исторически паметници –  глава на лъв, златни и медни монети,останки от глинени съдове, съхранени в Разградския музей.  Тези паметници доказват, че става въпрос за живота на траките, когато те падат под властта на римските робовладелци и стават Римска провинция.  Със селото е свързана и смъртта на римския император Траян Деций.  Сведенията на античните автори, писали за битката между римляни и готи през 251 година, насочват към търсене на военния лагер на императорската войска в близките околности на ранноримския град Абритус.  Множеството случайно открити находки в местността „Полето” на 1,5 км южно от село Дряновец насочват към локализиране на военния лагер на Траян Деций именно тук.  Местността отстои на 15 км северозападно от Абритус, разказва авторът в своята книга.

Всеки, който разлисти страниците на книгата ще научи, че името на селото произхожда от славянската дума дрян.  Според преданията на мястото на днешното селище е имало голяма дрянова гора.  Заселилите се, се настанявали в нея и нарекли селото на името на дървото дрян. Днес в селото живеят около 150 човека – българи и български цигани.  Разногласия между тях не съществуват – съжителството е мирно, изградено на базата на разбирателство и уважение един към друг, споделя Русева.

Тя отбелязва, че селото е развивало богата самодейна дейност, развива я и сега, известно е с културните и нравствените си ценности.  Училището, макар и днес да е закрито, защото няма деца, е послужило за трамплин за израстването на безброй учители, инженери, икономисти, юристи и др. От селото е Цони  Гергев Механджиоглу /1843-1905/ – депутат в Учредителното народно събрание в Търново /1879 г./.

Русева е категорична, че днешните жители на селото трябва да помнят и имената на загиналите във войните дряновчани.  Селяните от Дряновец не са участвали в борбата за национална независимост, поради слабата популярност на Априлското въстание в този край и поради изобилието на черкези.  Те обаче участвали в борбата за черковна независимост и през 1864 година е построена църквата в селото.  Мъжете от селото участвали активно и в Сръбско-българската война, а с цената на много жертви и в трите войни –  Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.  В знак на признателност и поклон пред подвига на скъпите жертви селяните построили паметник, на който записали имената на 77 загинали мъже. Те са участвали и в антифашистката война, свидетелство за което е паметникът на Цоню Каракашев и Йордан Стоянов, посочва в труда си Русева.

Паметникът на загиналите във войните

Тя отбелязва с гордост, че капанецът от село Дряновец е известен със своето трудолюбие, той е упорит и устойчив.  Споделя още, че дряновлии са буйни натури, в миналото е нямало мъж, който да не носи в навущата си нож, а като характерна тяхна черта са посочени гостоприемството и взаимопомощта.

Всичко в тази книга, написана с много любов и старание, е полезно и интересно. Историята заслужава да бъде прочетена от всеки, който е свързан с този край, каза Калинка Русева. Книгата се очаква да излезе от печат през ноември и ще бъде издадена с финансовата подкрепа на читалището в селото и спонсори.  Предвидено е до края на годината да бъде представена и официално пред жителите на Дряновец.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име