Мустафа Чаушев на среща с шуменци

Звучи химнът на Шумен „Оттука започва България”, когато Мустафа Чаушев влиза в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”.  Публиката става на крака, за да посрещне обичания си съгражданин, който дни по-рано, на 10 април, навърши 75 години. А той прави дълбок поклон и първата сълза се стича от очите му. Денят е особен за българската естрада – изпратихме композитора Тончо Русев. Затова тази среща го прави раним и чувствителен, а сърцето му бие в синкоп. Ще трябват много кърпички за навлажнените очи, много вода за пресъхналите устни. В ръцете си държи плакета на община Шумен, който е получил от кмета Любомир Христов и с втори поклон благодари на шуменската общественост. Припомнихме си

песента „Завръщане в Шумен“

През 2001 г. тя е трябвало да бъде другата музикална емблема на нашия град. Мустафа Чаушев пее: „Мой роден град, аз пак се връщам, за мен любов единствена си ти”. Гостът оправда сълзите си с кончината на Тончо Русев, а публиката отново стана на крака, за да аплодира великия композитор, който дава летящ старт за кариерата на момчето от Шумен.

Мустафа Чаушев овладя вълнението и сподели: „Днес малко повече ми дойде. Преди месец загубих племенник. Сега Тончо Русев. Аз се радвам, че ме поканихте на тая среща, защото много пъти съм си задавал въпроса: защо гражданството не се сети за мен в Шумен през последните години. Не държа на парите! Хонорарите не са били водещата сила в моята кариера. С Тодор Колев сме правили три концерта безплатно и оставихме всичките приходи за града. Щастлив съм, че съм сред вас, защото

носталгията е нещо сериозно

Не е достатъчно да мина през града и да кажат, че Мустафата е дошъл. Много е важно кметът, областният управител, ръководителите на културата да ме приемат, да изразят уважение към личността ми. Получих плакет от сегашния ви кмет в знак на признателност за кариерата ми и това ме трогна”.

Документален филм представи живота на естрадната звезда. Видяхме снимките му като войник, със семейството му , с приятели и съседи. Но идва ред и на Астор, който разказва от екрана за съвместните си изяви с Мустафа Чаушев: „През август 1966 година ми се отвори шанс да работя в Белград и взех оркестъра с Мустафа Чаушев. След две години в София бяхме решили да направим песни на балканските народи и го включихме. Последва турне в летните театри”.

През 1983 г. Тодор Колев идва в Шумен, за да направи запис за „Златния фонд” на БНТ, но поставя условие да се издири Мустафа Чаушев, който пеел романтични италиански песни в ресторант „Девятката”. Публиката се раздвижи, защото сред нея имаше свидетели на тези славни времена.

Гостът изпя десетина песни. Първата беше на Тончо Русев „Погледни ме в очите”. Мустафа Чаушев въздъхна: „Съжалявам, че днес не можах да бъда на неговото изпращане, но вече бях обещал да дойда в Шумен. Дадена дума – хвърлен камък! Той вероятно ни гледа от горе. Тончо Русев много ме обичаше и направи всичко, за да бъда аз това, което съм сега”.  Песента „Богатство”, написана за 65-годишнината на певеца, изключително драматична, сякаш беше изповед за съдбата на самия Мустафа Чаушев.

От екрана звучи изповедта на Байсе Чаушева, сестра на певеца, някога артистка в Турския театър в Шумен. Сега тя стои с брат си Кадир на първия ред, а зад нея са останалите роднини и през сълзи се радват на живата среща.

Първата прегръдка на Мустафа Чаушев е за брат му

От разказа й разбираме, че Мустафа Чаушев е пял в самодейния арменски музикален състав с  ръководител Чилингирян. Когато канят сестра му да запише турски народни песни в Радио София, тя взема и брат си. Урежда среща на Мустафа Чаушев с композитора Ангел Заберски, който казва, че момчето от Шумен трябва да е в София. Мустафа Чаушев се запознава и с Лили Иванова, а съвместните им концерти имат голям успех. В столицата е шансът на красивия шуменски глас, но покойната му майка плаче: „Сине, сине, за всеки има работа в Шумен. Само за теб ли няма?”

Мустафа Чаушев си спомня, че първата песен, която записва в Радио София на турски език, е „Делфините” на Йорданка Христова. Следва френската песен „Жената на моя приятел”, изпълнявана от Адамо. Шансонът много отива на топлия баритон и журналист го определя като

българския Шарл Азнавур

По този повод той каза: „Шарл Азнавур е велика класа. Къде ще се меря с него! Но и президентът ме нарича българския Шарл Азнавур”.

Когато пристига в София, без да знае, сестра на негов приятел подава документите му за новоразкрития естраден отдел на Консерваторията. Приемат 125 музиканти и пет певци: Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Мими Иванова, Йордан Марчинков, Ангелина Баева. През 1968 година те са първият випуск, който се дипломира.

В зала „България” шуменският певец прави концерт с Бисер Киров по случай 95-годишншнаота на композитора Димитър Ганев. Докато чака реда си с останалите колеги, във фоайето две ръце обгръщат раменете на Мустафа Чаушев. Това е Лили Иванова, която му казва, че не е чула по-хубав глас от неговия. След това цяла година той изнася концерти, организирани от „Балкантон”. Тончо Русев пише първата му песен и тя става „Новият глас на Радио София”. След пет години съвместно творчество печелят първа награда на конкурса „Бургас, морето и неговите трудови хора”, а след това трета награда на песенния радиоконкурс „Пролет”.

Първата си плоча издава през 1974 година с турски песни. През 1970 г. е дебютният гастрол в Москва на

Мустафа Чаушев с Лили Иванова

С тях е оркестър „Балкантон”. Там нашият шуменец си купува куфар и го пълни с пердета и платове за костюми на братята си, но на митницата му го конфискуват. Още е бесен на митничарите и се чуди: „Защо не си купих диаманти, че бяха много евтини?…”

След това прави турне с оркестър „Бургас” в Новосибирк за четири месеца. Температурата е минус 42 градуса, но залата е аристократична, с колони и червени кресла. Последната му песен е „Верността на лебедите”. Популярната песен – символ на любовта и верността, разплаква публиката. Тя става на крака и залива певеца с бурни аплодисменти. Седем пъти го викат на бис!

„Това е най-голямото ми изживяване на сцена! Песента е с продължителност пет минути. Седем пъти я пях. Бях каталясал от умора, след като вече съм пял почни час. Но не можех да откажа. Идваха да ме молят в гримьорната да изляза…” – сподели Чаушев.

През 1975 година се представя на „Шлагерфестивал” в Дрезден, най-големия форум по това време в Европа. Бил е солист на Ленинградския диксиленд и московския мюзикхол. Имал е турнета в Сърбия, Полша, Алжир, Мароко, във всички републики на бившия СССР, а най-често е гостувал в Турция.

За дъщеря си Ажда Мустафа Чаушев разказа, че е на 33 години. Завършила е музикалното училище в Бургас и специалността „Връзки с обществеността” в Нов български университет. Очаква я магистратура. Продължава да записва песни, но прави концерти само с баща си. Семейството не й разрешава самостоятелна кариера. Бащата е категоричен: „Така сме решили с майка й. Нашето поколение беше по-сдържано, по-културно, а сега хора от публиката се качват по сцените играят кючеци, събличат се до кръста. На мен това не ми харесва. Сцената е сериозно нещо и който се качи на нея, трябва да има отговорност към хората. Сега пеят някакво бърборене, не се разбира, не влиза в сърцата на хората. Трима души ми викаха Джиджи. Един от тях беше Тончо Русев. Веднъж седнахме да изпием по чаша вино с него и той ми каза: „Джиджи, ти трябва да седнеш на трапезата на хората. Ако те се хранят и ти пееш по радиоточката, значи те харесват! Ако изключат радиото, значи не те приемат”.

Мустафа Чаушев се раздаде на шуменската публика

След още песни за шуменци Мустафа Чаушев благодари за ръкоплясканията и каза: „Ние, певците сме предопределени да работим за вас. Ако вашите аплодисменти ги няма, аз съм никой.

Артистът трябва да си знае цената

Трябва да си точен с хората и да уважаваш всяко различно мнение. Чалга значи музика, но не трябва да се търси евтиния успех. Трябва да се пеят стойностни неща”.

И разговорът с шуменци пак се върна към незаменимия композитор Тончо Русев, който написа уникални песни по стиховете на големи поети като Дамян Дамянов, Павел Матев, Евтим Евтимов,  Калин Донков, Недялко Йорданов, Георги Начев.

Шуменци питаха за активната му кариера.  Мустафа Чаушев на глас направи равносметка от партнирането си с българските естрадни звезди. Става ясно, че е пял 5 години с Лили Иванова. Три месеца изнася концерти с Йорданка Христова в Куба. С останалите естрадни певци от това поколение е имал много съвместни изяви в страната. А времето от 1960 до 1990 година е златната епоха на българската естрада. От 1985 до 1990 година по поръчка на „Балкантон” записва стотина сръбски песни – красиви мелодии, любима естрада на Балканите.

И ето още една песен, която ще вдигне настроението. „Ти си слънце алено, ей момиче галено” – този припев разбуди публиката за танц, а ръкоплясканията още повече стимулираха 75-годишният гост да пее и танцува за хората в родния град. Дай боже, всекиму такова творческо дълголетие на сцената!

Обложките с издадените плочи е съхранил в албум. Много от нас си припомниха носталгично за ония времена, когато грамофонът правеше забавите в домове и ресторанти. От звукозаписите Мустафа Чаушев е получавал левчета, но е бил сред любимците на народа. И разказа как през 1995-96 година отива в Силистра и вижда опашка от двеста души да чакат пред магазин. Учудил се и отишъл да разбере за коя дефицитна стока се редят хората. Оказало се , че е за новата му касетка „Тук е моят дом”. Има ли по-голям комплимент за един изпълнител от тази зрителска преданост!

Пяхме и танцувахме от място с госта и си пожелахме нови срещи, защото и в тъжните дни красивите песни вдигат духа и дават надежда. А вярата е най-важното в днешното ни битие. На тръгване Мустафа Чаушев каза: „Има много фирми, където мога да гостувам на хората там. Винаги съм на линия за моите шуменци. Поканете ме, пак ще се видим и ще се веселим…”

Всички се питахме: защо ги нямаше ръководителите на културния отдел в общината? За пореден път не видяхме студенти и преподаватели от катедрата по музика в Шуменския университет. А къде са педагозите от музикалните школи? Нали така се прави културната летопис на един град. Защото Мустафа Чаушев иска такива срещи и това го топли – нашата „Незабрава”. Също като песента на Тончо Русев.

Сред искрената обич на съгражданите му чухме признанието на Данко Стефанов – певец и музикант, приятел на Мустафа Чаушев, специално пристигнал за срещата. Днес свири в пиано-баровете на Европа, за да се прехранва. А шуменци продължаваха да го прегръщат. И спомени, спомени…

След последната песен брат му Кадир Чауш каза: „Бяхме четири братя и две сестри. Останахме пет деца. Рядко се виждаме”.

Десетки снимки и автографи. Тръгвайки, Мустафа Чаушев напомни: „Не ме забравяйте! За вас винаги ще пея с обич. Жалко, че дъщеря ми в последния момент се отказа и не дойде с мен, за да види тази прекрасна среща. Не съм гостувал официално в Шумен от април 2003 година, когато станах почетен гражданин на Шумен по повод моята шейсетгодишнина. Преди две години правих  концерт „Петдесет години с песните на Мустафа Чаушев” в Русе, Добрич и Шумен. Но това е друго…”

Певецът има 20 албума, сред които златна, платинена и диамантена плоча. Неговата диамантена плоча „Мъко, моя” през 1990 година е първата диамантена плоча в България! През 2013 година получи наградата „Златен век” от Министерството на културата.

Безценната награда си остава обичта на шуменци.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име