Астор демонстрира фокуса с въжетата пред публиката в родния Шумен

Световноизвестният български илюзионист Антраник Арабаджиян – Астор беше гост на шуменци и събра възможно най-голямата публика във фоайето на регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”.  Над сто деца и възрастни успяха да присъстват – седнали и прави, а още толкова се върнаха, разочаровани от липсата на места.

Антраник, личното име на Астор, означава първороден син. Кратък филм направи ретроспекция за живота на илюзиониста. В него Гарабед Гарабедиян – известният със златарското си ателие Гаро, разказва, че 6-годишни, той и Андро стават ученици в арменското училище през 1949 г.  Причината била, че арменчетата в града били 48, а според постановлението на Просветата училище се разкрива при минимум 50 деца от един етнос.  Там двамата учат до четвърти клас, дори са на един чин. Кой е бил по-голямата лудетина – само те си знаят. След това продължават в училище „Панайот Волов”, в осми клас са вече в гимназията „Лиляна Димитрова”.  Учениците са десетки пъти повече от тези в днешния Шумен. Те постъпват в VIII-ж клас, а паралелките са до VIII-й.  Техен съученик е Стефан Стефанов, по-късно актьор и участник във филма „Козият рог”, вече покойник.

Астор пред снимката от младежките си години

След казармата Андро започва да работи като хладилен техник. Но година и половина по-късно разбира, че този занаят не е за него. Влече го магията. В читалище „Ереван” има хор, танцов състав, певчески групи, Гаро пее и свири на китара, Андро прави първите си фокуси за публиката. След като защитава пред комисия категория за илюзионист, Антраник гастролира в баровете на големите градове. Гаро казва: „Важното е, че

Астор получи много награди, но не се възгордя

Остана земен”.

Публиката бурно аплодира госта, който лично се обърна към своя приятел от детството, дошъл със съпругата си на срещата. От киноархива Астор коментира снимките със сестра си – починала художничка, дъщеря си Ани, спомени от шуменските времена.  Астор каза: „Аз съм почти на 75 години. В мене няма злоба и завист. Завиждах само на Гаро за една интересна кутия за фокуси”.

На предложението на шуменец Астор да обучи наши деца на своето изкуство, илюзионистът отговори: „В България най-много ученици имам аз. Известен съм между колегите си, че съм единственият маг, който не взема пари, когато обучава!”

На зрител, пожелал магът да разкрие тайната на поне един свой фокус, той каза: „Нямам нищо против, но след като изпиете две ракии, ще го забравите. Не случайно мои колеги в телевизионни предавания издават фокуси. Който не е професионално заинтересован, след две седмици забравя всичко. Имаше специална кампания срещу Дейвид Копърфилд. Защото не го обичат. Което е тъпо, според мен”.

Дали магическото изкуство е свързано само с материалния свят, или има връзка и с духовния?  Въпросът много се хареса на Астор, който напомни, че родината на магията е Египет. Следващите по древност народи в магическото майсторство са жителите на Индия и Китай. Началото е преди 5000 години.

Първият фокус, който познава човечеството

е  „тука има, тука няма”, с който много мургави младежи изнудваха минувачи преди двайсетина години по пазарите.  Рамзес II и неговият архитект построили сграда, в която единствено практикували магическото изкуство в Древен Египет. Ето кои са били първите колеги на нашия илюзионист.

Група съученици на Астор също бяха дошли за срещата. От тяхно име Атанаска Граматикова излезе с голям букет и го поздрави от името на випуск 1961 на Първа политехническа гимназия „Лиляна Димитрова”, иначе набор „43”.  Всяка година те правят събирания на випуска, на които илюзионистът идва в Шумен. На 2 юни е следващото събиране.  Астор има двоен юбилей тази година. Вече 55 години е на сцената, а на 18 ноември ще навърши 75 години.

Съученичката Атанаска Граматикова с букет от името на випуска

Атанаска Граматикова каза: „Ние се гордеем с него. Той има много добро и отзивчиво сърце. Наша съученичка се грижи за болно дете, което е вече 49-годишен мъж. От 35 години той е в инвалидна количка. Астор даде голяма сума, за да го подпомогне. Нека още години да ни радва с изкуството си!”

Публиката бурно аплодира илюзиониста, а той направи няколко класически фокуса от своя репертоар. Първият беше с пръстена-халка.  Астор разказа: „Майка ми не ме пускаше да ходя да гледам Факира Мити, но баба ми купи тайно билет и аз отидох. Бях на 12 години и бях  убеден, че той е извънземен. Така ми бяха обяснили. Много го харесах и реших, че и аз мога да правя такива номера…”

Астор ни разказа историята на друг велик илюзионист.  На 12-годишна възраст Мистър Сенко отива да продава лимонада при най-великия за всички времена български цирков артист Лазар Добрич.  Френски илюзионист търси момче, което да му помага за представленията в цирка. Изпращат Сенко, който започва да се учи на фокуси. Вторият му късмет е, че Мистър Сенко получава покана да отиде във Виена за участие на голямо международно шоу. Тогава прави с мистериозния сандък своя номер. Вътре в него влиза човек от публиката, завързват го с белезници, магьосникът се качва върху сандъка, вдига отпред платно. Когато платното пада от ръцете му, върху сандъка се е качил заключеният човек, а магьосникът, който е бил горе, е в сандъка.

Астор сподели:  „Най-важното нещо, което научих от Сенко е: никога не разкривай тайната на магията! В целия свят, независимо от коя националност са хората, в момента, в който разберат как става номерът, реакцията е една и съща. Дори по звучене! От Мистър Сенко в България знаем фокуса със свалянето на главата. Бях на 28 години, когато с кола през нощта се прибирах от Пловдив и реших и аз да го направя. Слава богу, аз го направих!  На 18 ноември в

в Народния театър е юбилейният ми спектакъл

Поканил съм петимата добри магьосници – млади! Те са мои ученици. Ще ги представя на публиката, за да стигнат по-високо професионално ниво. Благодаря на една фамилия, чичото на Ончо Дебелия –часовникарят. Тя ми издейства такъв мистериозен сандък от църковното настоятелство. Като младеж започнах да работя с него”.

От филма за Астор разбрахме, че за него най-голямата магия е любовта. А на шуменци каза, че това е раждането на неговата дъщеря, която сега много му помагала. И унизителната подробност, че има пенсия 166 лева!  Социалната политика на държавата е срамна за световно признатите хора на изкуството.

Някога в Шумен се правели традиционни панаири между 8-15 септември. Там Астор се впечатлил от номера с говорящата глава при липса на тяло. По-късно той го възпроизвел. От години има идея да съчетае номера с говорящата глава със свалянето на главата.

Хореографът Красимир Савов каза: „Когато ние, хореографите, се съберем, започваме да се надиграваме. Певците започват да се надпяват. А какво правят в компания маговете?” Астор отговори: „Надлъгваме се. Много е хубаво, когато направиш нещо и колега не го разбере. У нас често се събираме колеги. В цял свят се правят фестивали, на които се правят семинари при закрити врати”.

Залата на библиотеката не можа да побере всички желаещи да се срещнат с Астор

Защо в Габрово има фестивал на магията, а Шумен, който се гордее с Астор, да няма такъв форум? Гостът напомни, че организира от 20 години Балкански фестивал на магията, освен националните състезания за илюзионисти. Не отказва да съдейства на Шумен за домакинство на подобен фестивал.

„За мен беше чест да отида в САЩ и да се състезавам за единствения „Оскар”, който се дава за нашето изкуство. Когато Ончо Дебелия научава, че ще ходя там, ми каза: „Андро, ти си луд!” Имах само 5000 лева в спестовната книжка през тази 1981 година. Казах му, че може и да съм луд, ама ако спечеля?… И то взе, че стана! Аз се осмелих да се състезавам,

доказах се на световно ниво

Преди две години ми телефонираха от най-голямата магична асоциация, за да ми съобщят, че ще ме награждават със специалната награда. От начало помислих, че това е шега на мои приятели. А в нея членуват 39 000 мага от цял свят! Но в магичния театър в София пристигна тяхната награда „Мерлин”. Вие всички знаете за Дейвид Копърфийлд, който преустанови кариерата си. Малко по-добър от него е мой добър приятел Ланс Бъртън, който година преди мен получи голямата награда на асоциацията.  /Този, който превръща гълъбите в пламъци – б. р./ С него бяхме заедно в Токио. Всеки път, когато ме види в някоя зала на Лас Вегас /САЩ/, в края на спектакъла се обръща към публиката и казва: „Разрешете да ви представя

Астор, най-големият магьосник на Европа!

Да не мислите, че не съм правил грешки. Някои не по моя вина. На голям фестивал пресъздавах комичен номер. Всичко беше проверено предварително. По време на спектакъл тръгвам към стълбите, а стълбите ги няма! Организаторите решили, че няма да има нужда от тях. И понеже ме питате за Дейвид Копърфийлд, едно мога да ви кажа: колкото един номер е по-мащабен, толкова е по-лесен”.

Астор ни представи атрактивния скеч с шапката, за който някога го стимулирал Мустафа Чаушев. Научил го преди 30 години от полски режисьор. С периферия за шапка, без дъно той пресъздава десетина образи – скиор, войник, Наполеон младши и др.  Дете пожела магът да извади от ухото на някой зрител паричка. И той демонстрира как вади банкнота от пазвата на пенсионер.

Симона и Пламена, най-малките асистентки на Астор

Под акомпанимента на пианист Астор направи 7 номера за 13 минути. Любимото му число е 13 и много държи на него. При шумната атака на деца в краката си, виковете на публиката – това си беше направо геройство!

Преди 15 години той е удостоен със званието „Почетен гражданин на Шумен”.  Сега кметът Любомир Христов му връчи плакета на общината. В професионалната му визитка са: наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България в категорията „Вариететно изкуство“ за атрактивност и оригиналност на илюзионния номер „Али Баба“. Но след като е единственият илюзионист в Европа, отличен със „Златен Оскар“ за илюзионно изкуство от Международното братство на маговете през 1981 година, получава с орден „Кирил и Методий” – I-ва степен и златен медал „Златен век” на Министерството на културата. Има своя звезда в българската Алея на славата. Член е на Българската академия на науките и изкуствата.

И всичко това е постигнато от илюзиониста, който и до днес повтаря: „Първо съм шуменец, после съм българин!”

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име