"Чамкория", тази вечер от 19 ч. на основна сцена

Две постановки на театър 199 „Валентин Стойчев“ ще бъдат представени тази вечер в Шумен в рамките на международния фестивал „Друмеви театрални празници“. Зрителите ще видят спектаклите „Приятно ми е, Ива“ – от 17 ч. в Камерна зала и  „Чамкория“ – от 19 ч. на основна сцена.

„Приятно ми е, Ива“ е авторски спектакъл на Ива Тодорова.  Тя завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1997 г. в класа на проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“. До 2002 г. играе в множество представления на Театъра на Армията, Народния театър „Иван Вазов“, театър „Сфумато“. Работи с режисьори като Стоян Радев, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Марий Росен, Андрей Белчев. Сред най-значимите ѝ роли са моноспектакълът „Етюд за стая и глас“ по Жан Кокто, реж. Стоян Радев; Саломе в „Саломе“ от Оскар Уайлд, реж. Стоян Радев; Томасина в „Аркадия“ от Том Стопард, реж. Галин Стоев – спектакъла, спечелил „Аскеер“ за представление на 2001 г.; Фьокла Ивановна в „Женитба“ по Николай Гогол, реж. Лилия Абаджиева и Груша Вахнадзе; „Кавказкият тебеширен кръг“ от Бертолт Брехт, реж. Галин Стоев.

През 2002 г. Ива Тодорова заминава за Торино, Италия, където създава театрална компания за деца. От 2009 г. е отново в София, работи в Списание 8 като Директор ПР и Реклама, организира събития, пише пътеписи за България и чужбина, публикации за света на животните, за необясними загадки. Ива владее няколко езика, занимава се с планински спортове, танци, музика, литература… и какво ли още не. „Не мога да правя само едно нещо, обичам да експериментирам, да се хвърлям в нови предизвикателства. Като децата – те са най-добрите ми учители. Неведнъж съм изпробвала съвета на Пипи да гълтам суров грах и да изричам: „Хайде, хапчета чудесни – никога да не поресна!“.

„Приятно ми е, Ива“, днес от 17 ч. в Камерна зала

В 19 ч. на основна сцена е спектакълът „Чамкория“ по романа на Милен Русков.  Режисьор е Явор Гърдев, а в ролята на Бае Слави зрителите ще видят Захари Бахаров.  „Че живеем некакси в тая злополучна България, понеже аз я мразим, обаче па я и обичам. Па защо я обичам, и с чук да ме удариш по главата, не моем да ти кажем! Аман от България, аман от тоя умерен пояс, и от равномерното движение на Земята аман! Много тъп ми се види мене умереният пояс, па да не кажем и Земята! Само неодушевените неща може да са толкова тъпи, упорити и еднообразни. Извиневам се, обаче що за тъпо нещо требва да си, за да се въртиш милиарди години около една звезда?! Върти се, братче, милиарди години около една звезда! Па вземи мръдни се малко, мини нанекъде! Но не! Все едно и също до края на света! Ама тя буквално смета да прави едно и също до края на света! Неам думи!“ – Бае Славе на път към Чамкория, октомври 1928 г.

Милен Русков е сред най-изявените български съвременни автори. Роден е в Бургас през 1966 г., през 1995 г. завършва Българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“, след което е докторант по лингвистика в БАН. Освен със своята проза, той е известен и като преводач на над двадесет книги от английски език (носител е на наградата „Кръстан Дянков“ 2009 г.). Първият роман на Милен Русков „Джобна енциклопедия на мистериите“ (2004) получава приза „Южна пролет“ (2004). След „Захвърлен в природата“ (2008) той е награден с „ВИК“ и „Дъбът на Пенчо“ (2009). Това негово произведение е издадено в превод на Анджела Родел в САЩ (2011). Третата му книга, „Възвишение“ (2011), е отличена със „Златен век“, „Христо Г. Данов“ (2012), „Елиас Канети“ (2013) и Наградата за литература на Европейския съюз (2014). За „Чамкория“ (май 2017 в два тома, декември 2017 в един том) авторът става лауреат на Наградата на София и отново на „Елиас Канети“ (2017). През 2013 г. „Възвишение“  е адаптиран в театрален спектакъл от драматурга Александър Секулов и постановчика Иван Добчев в Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив. Същото заглавие е претворено във филм през 2017 г., сценарият е на Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, режисьор е Виктор Божинов. Творчеството на автора представлява най-значимият принос в областта на постмодерния исторически роман у нас.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име