Децата на Белокопитово

Само на десетина километра от Шумен, малкото и спретнато село Белокопитово през последните години започна да привлича нови жители. Връщат се основно кореняци, които след пенсионирането си предпочитат спокойствието на близкото до града село. Освен тях обаче има и една друга категория заселници – млади семейства, избрали Белокопитово, за да отгледат децата си без ограниченията на панелните квартали. Засега те не са много, само 4-5 фамилии са, но пък колко от българските села могат да се похвалят с това.  А през лятото Белокопитово буквално гъмжи от деца на всякаква възраст, дошли да изкарат ваканцията при баба и дядо…

И изведнъж шумните и буйни младежи се оказаха огромен проблем за селския кмет Алекси Чолаков и за група местни пенсионери.  „Кметът прави всичко възможно да изгони децата от селото“, оплакаха се пред Радиан.бг жители на Белокопитово, които дори са писали жалба до община Шумен.  Разстроените родители и баби ни поканиха на събрание, за да видим на място как се гонят децата на едно село.

Пред читалището са се събрали двете групи – на младежите и на жените, които са помагали за ремонта на читалището и го пазят от деца

Децата са изгонени от читалището, от центъра, дори от селските поляни

Пред читалището в центъра на Белокопитово намираме голяма група от 15-тина младежи. Повечето са дошли на гости за ваканцията, има и местни деца. „Гонят ни отвсякъде, не ни разрешават да влизаме в читалището, няма къде да се скрием при дъжд, не ни пускат да играем на центъра, не ни дават да ритаме топка дори на селските поляни“, оплакват се хлапетата и възмутено коментират: Трябва да си пенсионер, за да можеш да живееш в Белокопитово!

На площада пред читалището е имало два стълба, на които децата опъвали волейболна мрежа и по цял ден играели там.  Това лято младежите си събрали пари и си купили нова мрежа, но кметът Чолаков ги изпреварил  –  отрязал единия стълб, за да не може да се играе на центъра.  „Тук имаше разчертано игрище и ние години наред се събирахме на това място, но сега някои решиха, че не може да се играе на центъра и кметът ни изгони“, ядосват се децата.

Бурените до читалището в Белокопитово. Зад тях е бившият стадион, в същото състояние

Не може да се играе и на футболния стадион в съседство, защото мястото е потънало в храсти и трева и там безметежно си пасат няколко кончета.   Бившата спортна площадка от другия край на площада също е обрасла с еднометрови бурени.  Никой не се е погрижил да окоси нито стадиона, нито площадката, за да осигури поне едно място за игра на децата.

Затова изгонените хлапета си харесали пустееща поляна в края на селото и сами си я окосили. Направили си футболни врати, сложили си знаменца в края на игрището и започнали да ритат с идеята, че там не пречат на никого. Каква била изненадата и на децата, и на техните семейства, когато били посетени от кварталния полицай заради оплакване! Оказало си, че някой се обадил на кварталния да дойде и да изгони децата от поляната, защото била общинска собственост. Сигурно кметът е извикал полицая да ни гони, възмущават се децата, а бабите и дядовците им са направо бесни.

Ето тази селска поляна децата са окосили сами и са си направили игрище. Оказа се, че и то пречело.

Голямата двуетажна сграда на селското читалище също е забранена зона за децата. Досега години наред те са ползвали една стая като младежки клуб, където се събирали, но от това лято читалището стои заключено, а децата не се допускат в сградата.

Сега децата са нежелани дори на селската спирка

„В началото ни пускаха в читалището, при условие да си го почистваме и да си го поддържаме. Събирахме се в една зала, където има маси и столове, играехме карти, говорехме си, такива нормални неща. Нито сме трошили, нито сме чупили нещо“, разказва 17-годишният Станислав Футеков, който е на гости за лятото. Тази зима обаче кметът Чолаков затворил читалището за читалището.

„Не ни обясниха защо ни гонят, ние се грижехме добре за залата, всеки ден метяхме, чистехме с парцали, а кметът идваше да проверява всяка неделя дали сме си почистили добре, сякаш сме войници в казармата“, възмущават се две от момичетата – Десислава Николова и Йоана Петрова.

Селската спирка, където децата се събират на карти или да се скрият от дъжда. Младежите сами са си направили пейките

След като били изгонени от читалището и нямало къде да се събират, младежите си боядисали сами автобусната спирка и дори си поставили там пейки, за да има къде да се крият в дъжда. Селският кмет обаче им правел непрекъснато забележки, че играят карти на автобусната спирка, дори им махнал пейката оттам, за да не се събират.  Гонел ги и когато седнат на беседката в центъра, оплакаха се децата. Ние искаме само да имаме една стая, в която да се събираме, обясняват младежите.

От тази зима те са принудени да ходят до съседното село Панайот Волов, където ги посрещат с радост и местните хора, и местният кмет.  „Цяла зима изкарахме в читалището на Панайот Волов, там кметът ни пуска без проблеми, даде ни зала с маси и столове, имаше осигурени дърва и печка, там си празнувахме даже рождените дни“, разказват децата от Белокопитово.

Защитниците на кмета

„Съгласни сме, че децата трябва да играят някъде, но тяхното място не е в читалището!“, категорични са няколко жени, защитници на кмета. „Едва спасихме читалището от разруха, не може сега децата да влизат вътре и да го потрошат“, категорична е Соня Илиева, която се е преселила в селото преди две години и е една от най-активните жители в борбата за възстановяване на читалището.  Подкрепят я още три пенсионерки от Белокопитово, които в един глас и твърдо настояват, че децата не могат да играят нито в читалището, нито на центъра.  На центъра катерушките са за по-малки деца, големите трябва да отидат на друго място, защото площадът не е място за игра, обявяват защитниците на кмета.

Соня Илиева показва получените като дарение книги за селската библиотека.

Те показват ремонта, който е направен в разрушеното допреди година читалище. На втория етаж е сменена дограмата, ремонтирана е библиотеката, която вече е получила дарение от 5000 тома. Има и 6 компютъра, на които ще бъдат обучавани възрастните хора от селото. На първия етаж една от стаите е ремонтирана и е направен клуб за срещи и за табла, отново за възрастните хора в селото.  Голямата зала с маси и столове е подредена, пак за възрастните хора.  Никъде в голямото читалище не се предвижда място за младежите.

Ремонтираната библиотека на читалището в Белокопитово. Преди година това място беше в руини

Защо не ремонтирате едно помещение и за децата?, недоумявам. Защо такова голямо читалище няма нито място за младите хора? „Никъде, в нито едно читалище в Шуменско не се пускат деца“, отсичат четирите жени срещу мен.  Разбирам, че те искат да опазят сградата, която толкова дълго е стояла разрушена и е била възстановена със собствените им ръце, но нали читалищата не принадлежат само на пенсионерите!

Оказва се, че защитниците на кмета са издействали средства за поставяне на видеонаблюдение в центъра на селото. Парите щели да ги дадат общинските съветници от  ГЕРБ.  Защо, вместо да харчите за видеонаблюдение, не направите младежки клуб или едно игрище за децата?, питам изненадано.  Защото това сме поискали, отсичат четирите дами срещу мен.

Още една стая е ремонтирана в читалището, за пенсионерски клуб.

Ситуацията става грозна, когато жените изведнъж намесват и политиката.  „Тук скандалът е ГЕРБ срещу БСП, кметът е от ГЕРБ, а повечето деца са на хора от БСП, затова се оплакват от кмета“, това обяснение ми изтъкват и Соня Илиева, и останалите жени с нея и буквално ме втрещяват.  Какъв ГЕРБ, какво БСП при тези деца на 13 – 14 години, защо изобщо се намесват партии в съвсем банални селски конфликти, опитвам се да разбера.  И започвам да се ядосвам не по-малко от събеседничките си, които ме убеждават, че не ги разбирам нещата, защото не съм от Белокопитово.

Защитниците на децата

Срамота е да гоним децата от селото, защото пречели на 5-6 баби, възмущават се близките на нежеланите деца.  „Кметът гони децата, а в същото време селото тъне в трева и боклук!“, ядосват се няколко жени, които също са се събрали пред читалището.

„Гробището е потънало в трева, улиците са целите в дупки, на кмета най-големият му проблем са децата!  Това са хора, които нямат разбиране към децата! В другите села има по пет баби, ние тук, вместо да сме щастливи и да си пазим децата, се чудим как да ги изгоним, че да не ни пречат!“, коментира една от майките.

Защитниците на децата. „Вместо да си пазим децата, ние се чудим как да ги изгоним“, възмущават се хората от селото. Снимки Радиан.бг

За кого го правим това читалище и за кого го пазим, след като гоним децата, ядосва се и Гинка Карчева, а хората около нея обясняват, че никой не знае какво става в читалището, защото сградата е все заключена.  „Хубаво е, че кметът се е заел да спаси читалището, ето, смени дограмата на втория етаж, но децата вече ги няма тук!“, коментира баба на гостенче за лятото. „След като не може да влизат в читалището, нека да предложат алтернатива на тези деца къде да отидат“, настоява Гинка Карчева.

За разлика от хората, на които децата им пречат, останалите жители на селото се чудят как да им осигурят по-хубаво лято.  Сега младежите са решили да направят концерт, за да съберат пари и да си купят сами спортни съоръжения.  Да видим дали кметът на Белокопитово ще направи усилие да окоси буренясалия стадион, за да има къде да се монтират тези съоръжения.

А иначе в Белокопитово и за довечера е насрочено събрание. На снощното кметът Алекси Чолаков така и не се появи, за да чуем и неговата позиция в този скандал. Продължаваме да следим темата с надеждата, че това хубаво село няма да се окаже поредното умиращо място, населено само със старци…

Дияна Желязкова

Коментари

коментар

1 Коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име