Издателят Панко Анчев говори на срещата на писателите в Шумен

В първия учебен ден Националните литературни празници „Албена“ дойдоха в Шумен.  Иван Гранитски – директор на издателство „Захарий Стоянов“, беше включил в „хвърковатата си чета“ познати творци, но с нови книги.

Валентина Радинска прочете стихове от току-що излязлата си стихосбирка „Защото е студено“, единадесета по ред.  Много дъжд и тъга имаше в тях, но все пак „се отронва звезда от облаците студени“, докато чака мълчаливо „прегръдката в този живот“.

Валентина Радинска дава автограф на Азат Гарабедян

В друга тоналност дойде словото на проф. Васил Проданов, който е номиниран за званието академик.  Философът е автор на над 50 монографии, а на шуменци представи книгите си „Теория на българския преход“ и „Системни цикли и бъдещето на историята: накъде върви историята“. Дали настъпва краят на историята, както твърди Фукояма?  Истинско предизвикателство за преподавателя по философия беше да говори само 12 минути по регламент, защото неговият рекорд е 10 часа лекция в университета, която може да се конкурира с речите на Фидел Кастро.

Докато се разхождал в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“, проф. Проданов съзрял един надпис: „Светът е луд, бъдете любопитни“. Няма как да си учен, писател, артист, ако не си любопитен към живота и света. Но каква е тревогата на професора? Той сподели: „Преподавам в няколко университета и най-голямата ми мъка е, че все повече младото поколение не любопитства. Все по-малко иска да знае! А светът, наистина, е луд, защото в Университета за национално и световно стопанство организираха конференция на тема: „Световен хаос и европейски безпорядък“. Знаменити американски историци в Йелския университет анализират поведението на президента Тръмп. Известни психиатри твърдят, че той страда от крайно „болезнен нарцистизъм“, от „свръх неадекватно его“. Един изследовател прогнозира разпадането на САЩ, като го доказва чрез математически модел. Аз чета редовно американските вестници и в тях се говори за очакван преврат, за „втора гражданска война в САЩ“. Значи има глобална тенденция по темата, че „светът е луд“. В момента доверието към американския Конгрес е 13 процента, а доверието към френския президент – 21 процента! В хуманитаристиката и социалните науки от 50 години е актуален „постмодернизмът“. Философите твърдят, че „светът крачи натам, накъдето го бутаме“. А накъде го бутаме?…“

Проф. Васил Проданов и проф. Стоян Райчевски с почитатели

За да разведри мрачната световна картина, Иван Гранитски покани на микрофона шуменския поет Цанко Цанев, който на по-късна възраст прописал любовна поезия. Но нашият съгражданин започна с нещо различно – стихове за косите на мама, родовата идилия на село, сълзите по внучката в чужбина…

Юрий Борисов с Цанко Цанев

Проф. Стоян Райчевски представи изследванията си за българските бежанци. Етнограф, историк, публицист, три мандата депутат от СДС, университетски преподавател – автор на повече от сто книги. Защо е написал тази тъжна поредица за българските бежанци? Гостът каза: „Започнахме да издирваме документи и свидетелства, преди да започне масовата емиграция на българите на Запад и преди да стане проблем преселението на хора от Близкия Изток в Европа. За нас бежанци са нашите деди и прадеди, принудени да бягат от отнетото им българско землище. Въпреки че сме свидетели на арменския геноцид и холокоста, ние малко говорим за нашите страдалци. Политическата и географската карта на света се променя през 21 век. Защо се създава нова държава или се променят границите, името на друга? Как се създава ново етническо съзнание в райони на Балканите? Защо се говори за създаване на „шопска нация“? Аз искам в книгите си да очертая българското землище по обратния път. Забравили сме, че в Мала Азия сме имали десетки български села! Забравили сме, че в Северна Добруджа преобладаващото население е било българско! В Егейска Македония и сега се чува славянска реч. В Източна Тракия почти нищо не е останало от българското християнско население, което е било мнозинство. В Босилеград ми разказваха за асимилацията на местните българи. Обещанията са, че в една обединена Европа проблемите ще бъдат решени. Но къде остана паметта? Днешното младо поколение няма усет за тези исторически моменти. Моите шест книги за бежанците не са подкрепени от нашето министерство на културата. Ето в каква ситуация живеем!“

Проф. Русанка Петрова с Панко Анчев и проф. Васил Проданов

Юрий Борисов ни изненада с темите на своята последните си книги. Бившият главен редактор на вестник „Дума“, два мандата депутат от БСП, автор на философски студии и белетрист написал неотдавна книга с импресии – „Молба за рая“. Първоначалното заглавие било „Открадни душа за час“ – как се чувства човек, ако влезе в чужда душа. След това Юрий Борисов написал „Школа на сферата“. Индийският мистик Ошо го провокирал да разбере какво представлява „просветлението“, което после интерпретирал художествено в новели. Докторската му дисертация по психология била посветена на подсъзнанието, а сега предизвикателствата на автора продължават с други средства. И ако едната новела е писал три години, то друга сътворил само за пет дни, стимулиран от най-малката си дъщеря. А Юрий Борисов има четири дъщери! Много комедийно се формирал мирогледът му като дете в семейство на баща –  войнстващ атеист и дядо-свещеник. През лятото Юрий станал председател на клуба на младия атеист, а през зимата пеел в църквата при дядо си. Цял живот фамилията му внушавала, че трябва да стане лекар, а той взел, че записал специалността философия, за да си реши религиозния проблем.

И за да не изпусне темата, Иван Гранитски прочете своите стихотворения „Лотос“, „Пробуденият човек“, „Хорал“. Да, „прозрачното е често непроницаемо“, а ние сме „част и начало на безкрая“. Ето как поетите помъдряват и търсят отговорите за сътворението…

Панко Анчев говори за новите си книги от поредицата „Българският ум“. Колко „непрочетени автори“ има в нашата литература… Последният му труд е посветен на Димитър Талев, а през септември ние отбелязваме 120 години от рождението на писателя.  Съчиненията на Талев, събрани в 15 тома, се печатат в издателство „Захарий Стоянов“, които включват нови текстове, непредставени по политически причини досега.

Панко Анчев разказа нещо интересно: „В младите си години Димитър Талев пише книга за историята на неговия роден град Прилеп в Македония. След Освобождението сръбската пропаганда цели да превземе българското национално самосъзнание чрез книгите на сръбски език в училищата. Съпротивата срещу сърбизацията на българите е силна. Тогава сърбите започват да откриват кръчми и ресторанти в Прилеп и успяват да покорят българското население. И успяват! През последните 30 години става нещо подобно у нас. Защото удоволствието, лесният живот, чалгата стават философия, подпомагана и от медиите. Аз съм от Варна, но живея във Велико Търново. Всички студенти в първи курс в университета изучават „грамотност“. Учат правопис и правоговор! Така било във всички вузове. Но както е тръгнало, след години няма да има кой да учи тези студенти. Неграмотните хора произвеждат неграмотни хора!“

Иван Гранитски сред шуменската публика. Снимка Валентина Минчева

Найден Косев, заместник-кмет по образование и култура в община Шумен, продължи темата. Той поздрави гостите за патриотичната тема в книгите им. „Битката с посредствеността в 21 век е не само люта, но като че ли почти загубена. Но всеки път, когато Иван Гранитски идва с тези писатели в Шумен, ние си окрилени, че има надежда за доброто. Благодаря Ви, г-н Гранитски!“

Иван Гранитски обеща, че през следващата година ще доведе в нашия град не само писатели и философи, но също художници и изпълнители на класическа музика. „Нашата съпротива е словото. Да живее Шумен! Да живее България! Бъдете здрави! Обещал съм на регионалната ви библиотека допълнително средства за книги, защото разбрах, че половината от парите са отрязани. Министърът на културата Боил Банов ми е приятел и ще говоря с него. Като няма средства за библиотеките, какво ни остава – само чалгата и простащината!“ – каза на тръгване собственикът на издателство „Захарий Стоянов“.

С автографи и приятелски разговори завърши литературната среща. По-късно гостите бяха в село Васил Друмев и Велики Преслав.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име