Радан Кънев дава автографи в Шумен. Снимки Валентина Минчева

Още един юрист представи новата си книга в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“ в Шумен. При това в току-що реновираната зала на втория етаж, където първи посрещна читателите си по новия мокет Радан Кънев.  Модератор беше Иван Капралов, който прие тази роля като странна и ни предупреди да не се притесняваме, ако не сме чели книгата „1 април 2034“ –  дебютният роман на политика от партия Демократи за силна България. Логично литературната премиера е била на 1 април в София, а след това авторът я представя и в провинцията.

Шуменският омбудсман определи събитието като сериозно и призова аудиторията да реагира на шегичките в неговата рецензия. Иван Капралов уточни в аванс, че популярността на автора се дължи на участието му в българската политика. След като прочел книгата „Политическото животно“ на Джеръми Паксман, у него останало желанието да чете книги от действащи български политици. Всъщност, става въпрос за голямата цивилизационна игра за времето и пространството, която е свързана с неизбежните промени. И рецензентът продължава: „Точно в това поле ще заварите героите на романа „1 април 2034“.  Те са във време, когато разбират, че не могат да се възползват от благините на новия човешки прогрес. Точно като селяните в стихотворението „История“ на Никола Вапцаров, които „миришат на лук и вкиснало и под мустаците увиснали живота псуваха безмилостно“.   Кратките им мигове на опиянение са обилно алкохолното опиянение и безрадостният секс. Централният им въпрос е: как я докарахме до тук? В предговора авторът признава, че си играе с времето и с едно фантазно бъдеще. Заглавието на романа ни задава епохата – глобален свят с глобална икономика. Историята е във въображаем град с буквата Е – няма значение дали е Елхово. Има значение, че е погранична територия. Най-вълнуващото в романа е отчаянието,

Формирането на глобална несправедливост

които крият потенциала за формирането на нова идеолог. И без това всички отрекоха оптимизма на Фукуяма за края на историята. Тази идеология тук е формулирана като „асоциализъм“, обединяващ тоталитарния социализъм и развития либерален капитализъм. Това е прозрял един млад българин, ненавършил 30 години. Книгата е писана в периода 2002-2007 г.  По това време у нас се превежда книгата на Бжежински „Изборът“, в която се казва, че в определен момент могат да се обединят различни политически каузи. Книгата на Радан Кънев го показва с лекота и това е основната линия в нея, според мен. Става въпрос за прогреса и единствения ориентир е човечността“.

Относно жанра на романа, Иван Капралов съобщи, че един от най-известните в световен мащаб изследователи на жанра дистопия е от Шумен. Това е шуменецът Веселин Будаков – преподавател в катедрата по английски език в Софийския университет. В средата на миналия век дистопията придобива самостоятелност като жанр. Капралов уточни: „Всяка дистопия е антиутопия, но не всяка антиутопия е дистопия. Дистопията се хваща като нещо повече, като ареал на злото. Авторът на романа „2034“ сам определя романа си като антиутопия. Става въпрос за създаването на нова идеология, която да укроти света на злото, и да търси човечност по пътя на прогреса“.

Радан Кънев призна, че не е знаел какво е дистопия до издаването на книгата си. По негова статистика, 25 процента от читателите му са спрели да я четат на 40-тата страница. След това можем да прескочим десетина страници, където се описва една сграда. Други 25 процента от читателите са стигнали до средата на романа. Персонажите са скандално много и няколко души препоръчали на автора да убие поне половината, но той прежалил само двама от героите си. Половината прочели книгата докрай и са я възприели като интересна.  Гостът призна, че мрази литературната дидактика, която от началото  ни казва какво искал да каже авторът, а сега не може да формулира идеите, с които е тръгнал да пише романа, защото се е случило твърде отдавна.

Първите шуменски читатели на дебютния роман се събират за срещата с Радан Кънев

Каква е историята на романа?

Радан Кънев разказа: „Аз се уволних от казармата преди Коледа през 2001 г. и се вписах в адвокатската колегия  през февруари 2002 г. През първите си месеци имах много свободно време. В адвокатската кантора работих като студент на стаж. Работих  също в магазин, сценичен работник по време на концерти и какво ли не… Тогава нямах никакво свободно време. Вземах много пари. Само че не върви, когато си адвокат, клиентите ти да те видят, че носиш апаратурата на концертите. Като спрях тези допълнителни дейности, остана време за писане. Сърбеше ме, както се казва, перото. Но не ми беше дошла идея за роман. Когато Николай Василев беше министър на икономиката в царското правителство, каза в едно интервю, че трябва да се върне разпределението за младите специалисти. Аз току-що бях вписан в адвокатската колегия и си казах: „Е, сега ме разпределиха! Няма да адвокатствам по границата. Но шансът да те разпределят, където има нужда, е много малък. Ще те разпределят на място, което не е за теб. Затова главният ми герой Евлоги е софийски адвокат, който е разпределен в град Елхово, но да работи като помощник на ветеринаря, а не за адвокат. А там прасетата са по-важни от хората за местната икономика. Има един алкохолизиран човешки /хуманен/ лекар, който обаче се грижи за прасетата. Но това е в периферията, а не в основата на романа“.

Факт е, че Радан Кънев е многословен, но пък увлича с личната си биография. Дори да си резервиран, ще те накара да прочетеш първата му книга, която вече е привлякла вниманието на литературоведите като стил, а в политическата безизходица на българското битие е повод за самоанализи в глобален мащаб.

И ето следващият разказ на автора за повествованието: „Започнах да  пиша книгата през февруари 2002 г. Тя завършва с автентичен цитат от вестник „Дневник“ от 2006 г. С корекциите е завършена през 2007 г., когато започнах активно да се занимавам с политика. За първи път приех изборен пост в рамките на партията, в която членуват голяма част от присъстващите тук. Тогава беше моментът  да разбера дали искам да публикувам книга или не. Реших, че не трябва да публикувам тази книга като човек, който смята активно да влиза в политиката. Първата причина беше езикът, на който тя е написана, защото това не е езикът, който сте чували да употребявам. Втората причина са някои от идеите за света в романа, които са леко радикални. Книгата е нещо различно от автора. Много беше мила тъща ми, учителка по литература. Разбра, че пиша, когато книгата излезе. Прочете я за една нощ. Беше доволна, но смутено ме попита: „Дали читателите ще разберат, че това не е твоят език, а езикът на героите?“

Книгата е за измислена България от 2034 година

Но я писах 15 години по-рано. Някои от нещата обаче тревожно са се сбъднали. Един от важните моменти в романа е ролята на православната църква, която е нещо средно между структура, която поддържа секретните служби, и полутоталитарния модел на управление на православна социална партия. През 2003-2004 г. наченки на нещо подобно можеха да бъдат видени в развитието на руското общество, но нищо подобно не се наблюдаваше в България… Зарязах тази книга, като я запазих в архивна флашка. Изведнъж дойде краят на март 2017 г., когато след серия от политически глупости, голяма част и мои, ДСБ се оказа извън парламента. Сблъсках се с феномена на свободното време. Доста се чудих. Аз съм човек с умерен вкус към чашката, но си казах, че това е най-бързият път към алкохолизма. Протестантският модел на денонощен труд е начинът, по който северните народи се борят с пиянството. И то доста успешно! Изведнъж се сетих, че имам практически довършена книга. Намерих си текста в компютъра, седнах, прочетох я и ми хареса. Голяма част от романа бях  забравил. След няколко редакции на текста се срещнах с  Радослав Парушев /Чарли/, приятел от преди университета, колега-адвокат.  По мое мнение един от тримата най-добри писатели в България. На мен лично ми е любимият! /Тук ще прибавим, че Чарли е шуменски зет- б. р./ Съобщих му, че имам ръкопис, който искам да прочете. Той ме погледна много мрачно и ми каза: „Ти искаш да се скараме и повече да не бъдем приятели. Аз така съм се разделил вече с десет приятели. Всички ми пробутват някакви ръкописи, а аз не мога да правя компромис на тая тема. Директно казвам, че това е боклук и те повече не ми се обаждат. Ти можеш ли да понесеш, че романът ти за нищо не става?“ Обясних му, че съм понесъл доста неща за себе си във вестниците през последните години и съм сравнително държелив. Поех риска. След това четиридесет дни Чарли не се обаждаше. Скоро след това ми позвъни и каза: „Виж какво, пич, не си удрям гъза в тавана, но това, което си написал не е графомански боклук, става за издаване. По-важното е, че като го чета, мисля, че това е книга, която трябва да излезе“. С част от неговите забележки се съобразих. А Ивайло Нойзи Цветков /също юрист, един от  създателите на списанията „Егоист“, „Максим“ „Плейбой“ б. р./ ми каза, че романът е толкова хубав, че трябва да излезе. Издадох книгата, а от тук нататък дори нямам право на мнение за нея. Единственото, което искам да ви кажа е да не търсите политически подтекст, защото

Написах романа за кеф

Не да прокламира някакви политически идеи. Ако има прототипи, те са далеч-далеч във времето или някакви градски легенди… За мен е важно да получа отзиви от тези, които ще прочетат романа. За младите той е забавен, за възрастните между 60-80 години е ужасно мрачен“.

За доц. Юрий Проданов времевият хоризонт е интересен, както и писането на литература от юристи, които боравят с точни факти. Преподавателят от катедрата по журналистика смята, че българските политици задължително трябва да пишат мемоари и това е техен дълг към паметта на обществото.

Радан Кънев  пазил в тайна писането на книгата. Знаели само двамата му редактори, жена му, една предишна жена и един приятел. Някой сравнил романа  с книгата „1984“, което според автора е пошъл и нахален паралел. Как да обясни на хората, че не е чак такова парвеню, че да си кръсти книгата по Оруел? Част от персонажите са изградени като личности до 1989 г., а главният герой е роден 1995 г.  Заглавието „1 април 2034“ е поставено преди отпечатването на романа, измислено заедно с Радослав Парушев.

Радан Кънев смята, че е по- голямо удоволствие да пишеш книги, отколкото да хейтиш в социалните мрежи. По-добре е да излееш гнева си чрез думите на героите, отколкото да се правиш на маймуна, както го посъветвала тъща му. Професионално правото е по-стеснено занимание от политиката, твърди авторът. И добави: „Правото е супер формално. Аз съм съдебен адвокат. Човек като не си държи езика зад зъбите, по-добре да не става юрист. Там трябва да си много тих и приличен, максимално прецизен. А  у теб се трупа другото – да бъдеш хаотичен, да си груб, дори неразбираем на моменти , което позволява романът. Литературата компенсира. В България има сравнително малко пишещи юристи в сравнение със Западна Европа. Там по-сериозна е хуманитарната подготовка, ако искаш  да завършиш право. Тук можеш да завършиш право, без да си чел художествена литература. Колкото до политическите мемоари, въпросът е доста спорен. Всички политически мемоари са автоапологии или задълбочени оправдания – адвокатски пледоарии. Зависи от това как се е стекъл животът на човека. Скоро излезе книгата „Балканският съюз“ на Иван Гешов. Написал е 400 страници, за да оправдае едно политическо безумие. Най-характерен е Чърчил, написал няколко тома автооправдания и автоапология за Първата световна война. Има добро перо и е съчетал и двата жанра. Предполагам, че ако се пенсионирам навреме в политиката и не ме изненада някаква болест, ще напиша нещо такова. Не си водя дневник. Нашето поколение не е много дисциплинирано в това отношение. Да се надявам, че Зукърбърг няма да затвори Фейсбук и ще се върна назад, за да си чета писанията там. Подозирам, че няма да излезе сериозен мемоарен труд. Много ме кара отвътре да пиша сатира. Сега пиша втори роман. Надявам да го издам пак след 15 години. Т.е. да има мегдан за по-малко свободно време. Слава богу, че се очертава да е много дълъг…“

Д-р Антон Попов беше вече прочел романа „1 април 2034“ и сподели, че е силно впечатлен от безизходицата, описана в него. Като ветеринарен лекар той определи това като „свинщина до свинщина“. И добави: „Вярно е, че има и приятни прасенца между текста. През няколко страници се срещат глупави, симпатични, игриви. Други важни текстове, които по-рано четох, бяха добре приети. Но…

Политикът трябва да изведе страната от тази свинщина!

Това е моето мнение“.

Според Радан Кънев целта е не да се отчайваме, а да избягваме отчаянието. След много премеждия героите в романа са стигнали до края на географията. Другият вариант е те станат трафиканти през границата, но синодалните служби вече били иззели този бизнес. Никой от героите няма избор освен един образ, който открил, че може да гледа прасета тайно от комунистическата власт, а след 50 години успешно и при новата власт. Според автора вулгарното поведение и циничният език трябва да останат в романа, за да дойде светлото в работата и семейството.

Млад шуменец попита директно госта: „Как виждате кочината след 15 години?“ Радан Кънев гарантира, че няма да е толкова сиво и скучно, както го е описал в книгата си „1 април 2034“. Светът тогава ще е такъв, какъвто ще мрънкаме, че е тогава. Днешният свят не е толкова сив. Животът на много по-нещастни хора от нас е много по-цветен от нашия! През 2034 г. нещата ще са много по-добри, отколкото са описани, а и по-добри от днес. Стратегически вървим към голямо влошаване с уговорката за прекаленото застаряване. В тази година няма нормално семейство, няма никакви деца и никой не работи. Само това ме плаши!“

Станислав Йорданов – предприемач от Велики Преслав, поиска информация за „дясното“ в българската политика.  Радан Кънев призна: „Много е тежка ситуацията и то не само в нашата партия. Голяма апатия по отношение на политиката. Хората си гонят бизнеса, гледат си семействата. Никога темата за политиката не е била толкова безинтересна. Не долавям креативен градивен разговор. А има недоволство. Но отдавна започна

Процес на насаждане на страх у хората

и е стигнал до много големи мащаби.  Аз съм много притеснен.  Хората, които са готови да говорят публично или да се кандидатират за определена позиция, са гърмяни зайци. Те са от 15 до 30 години в политиката.  Например, съветник в местния парламент или университетски преподавател, който е по някакъв начин защитен. Това е профилът, който търсиш в тази кадрова политическа криза. Много хора приемат разговора за политика, но признават, че ги е страх. Това ме ужасява. До къде сме я докарали! Но без ефемизми симпатизантите ни казват: „О, не! Положението е такова, че с опозиционна политика да се занимавам – забрави! Особено от както започнаха сега тия истории с КОМПИ /Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество б. р./ Най-много да кажат: „А бе вие направете нещо горе, дайте знак, че сме живи и тогава някой може да се хване на хорото. Това го говоря след много проведени срещи! Аз и други от десните мислехме, че като сме извън парламента, ще се създадат здрави общности – да се работи малко на комитетски принцип. Да знаем, че имаме на какво да стъпим и когато дойде време за избори да сме изненадващо силни. Оказа се, че това е модел, който не работи. По тази причина аз станах идейник да се търси максимално обединение на национално ниво – ол инклузив /удобно и евтино б. р./ Настроенията варират от страх до безмислие на нещата. Бих казал, че на целия този хал в партията сме добре. ДСБ е предимно софийска партия, а „Да, България“ – изцяло софийска. Обединението се изчерпва с центъра на София. В ДСБ членуват десните на възраст от 40 години нагоре, в „Да, България“ – от 40 години надолу. Сега поне се събрахме, но това не ни дава още сили и спокойствие“.

С последния въпрос за консервативното и либералното в политиката завърши срещата с шуменци. Радан Кънев сподели, че през целия си съзнателен живот се е чувствал консервативен избирател и консервативен политик. Не приема определението либерал за себе си. При писането на романа е направил „удар в десятката“, пишейки, че един ден комунистите ще бъдат възприемани лесно като консерватори. Те искали да консервират малкото, което не са успели да разграбят. И обобщи: „Това, което в момента се случва е, че чисто ретроградни, авторитарни, често социалистически идеи се обличат с името консерватизъм. Отделни политици от т. нар. крайна десница разбраха, че определението националист в Западна Европа те обрича да вегетираш с 8-10 процента избиратели. Но когато националистите станат консерватори, те привличат над 15 процента гласове.  Консервативно започна да се нарича кресливото, радикалното говорене, съчетано със социалистическа икономическа програма. Но консервативното също гъделичка страстите на тълпата. Демокрацията поддържа гражданския мир, без да прави революции, но с методите на политическия пазарлък. Когато демокрацията бъде напълно отприщена и конституционните й спирачки престанат да работят, тя става еднакво опасна. Това го е казал Аристотел. Най-краткият път в политиката е от демокрацията до тиранията…“

До края на срещата залата се напълни с още почитатели на дясното от Шуменска област, а и представители на други политически сили пристигнаха, за да чуят на живо автора и да си вземат автограф за книгата. Дано повече имат шанса да доживеят 1 април 2034 година и да проверят фантазия или реалност е абсурдната дистропия за България и света в романа на Радан Кънев.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име