Във фоайето на театъра изложба представи живота и творчествто на Панчо Владигеров

На 13 март  шуменската общественост отбеляза 120-годишнината от рождението на големия композитор Панчо Владигеров. Непреходният и най-българският автор на класическа музика беше повод община Шумен да подготви юбилейна програма с участието на музиканти, историци, педагози, обществени деятели. Тържественият концерт в ДКТ „Васил Друмев“  беше съвременен прочит на маестрото, чието творческо дело  ще продължава да вълнува наши и чужди изпълнители. Той е най-известният и най-изпълняваният композитор извън България – неравноделен като ритъм, мащабен като звучене, волен на петолинието, но и тъжен в най-интимния си самобитен дух. Шумен винаги ще е свързан с патриарха на българската музикална култура. Роден в Цюрих, но с детство в нашия град. Музикалната му кариера го свързва с известни творци в Западна Европа, като през целия си живот  композиторът твърди, че „вдъхновението му е шуменско – значи българско“.

Александър Владигеров ни изненада със свиренето на два тромпета

Да почетат първомайстора  Владигеров в театъра бяха ръководителите на областната администрация, общината, университета, Николай Нанков – заместник-министър на регионалното развитие, маестро Минчо Минчев – председател на фондация „Панчо Владигеров“. Специално участие в концерта имаха внуците Александър и Константин Владигерови, Стоян Янкулов – Стунджи, пианиста Христо Попов. Те бяха солисти на „Симфониета – Шумен“ под диригентството на Калина Василева.

Диригентката Калина Василева и пианиста Христо Попов

Програмата започна с първия български химн „Шуми Марица“, прозвучал преди век и половина за първи път в Шумен. Оркестрацията и обработката на произведението, което чухме, са на Панчо Владигеров. Аранжиментът – на Александър Владигеров – син. Изпълнени бяха още миниатюри „Шумен“, опус 29, приспивна песен, селски танци, песен хумореска, ръченица. Всички разпознаваеми и родни, та даже и най-малките в залата да потропнат. А когато и Стунджи на перкусиите забърза ритъма, тогава публиката се взривява от  аплодисменти.

Стоян Янкуров – Стунджи, Александър и Константин Владигерови, Христо Попов

Затова Александър Владигеров призна от микрофона, че музикантните от рода Владигерови обичат да гостуват на шуменската публика, защото тя е „най-сърцатата“. Той обяви „Господско хоро“, написано от дядо му през 1936 година в Шумен – цикъл за изпълнение на четири ръце. Внукът показа, че може да свири с двата си тромпета едновременно, прибавяйки пъргаво звукови ефекти и на други инструменти на сцената, за да е още по-цветна и българска музикалната палитра на класика.

„Приказка“ – опус 46, беше опит на гостите да ни въведат в самобитната ни душевност в „джаз света“ на внуците, както ни сподели Александър Владигеров. А „Песента на шута“ ни припомни театралната музика на Панчо Владигеров от преди век, създадена при съвместната му работа с Макс Райнхард в Берлин, при когото тогава младият българин работи като музикант и диригент. Тя е писана за пиесата „Дванайста нощ“ от Шекспир. Преди няколко години Милчо Левиев направи аранжимент, за да го издаде в диск. Следващият аранжьор е Стунджи, който адаптира партитурата за щрайх оркестър, изпълнена под палката на Калина Василева. Музикалната, творба ни пресъздадоха с артистични диалози от микрофона солистът Константин Владигеров на рояла и самата диригентка. Дъждът вали, вали… Гласът на шута ни припомня, какво става с човека, когато е момче и старец. Тромпетът и перкусиите по балкански гонят темпото на финала и изправят публиката на крак. „Браво!“ се чува в залата.

След антракта пианистът Христо Попов завърши с шуменските филхармоници концерта. Благодари на домакините и покани всички солисти, за да се поклонят. За бис те изсвириха „Стакато“, специална обработка на класика за оркестър. Александър Владигеров се поклони на организаторите поименно, като подчерта, че това произведение ще звучи и за Любен Владигеров, брата-близнак на Панчо Владигеров, роден на 12 март, преди 24 часа.

Прекрасна вечер с наследниците на Владигеров, които ни обещаха концерти и в бъдеще на шуменска сцена. „Владигерчетата“, както ги е наричал техният дядо, за пореден път ни направиха горди с музикалното му наследство.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име