проф. Марио Хосен на шуменска сцена

България празнува 120 години от рождението на Панчо Владигеров.  Композиторът с почетно място в златния фонд на българската музика, е фамилно свързан с Шумен, където прекарва ранното си детство, след като е роден в Цюрих.  Специална програма на общината отбеляза годишнината, обединявайки културни и образователни институции в негова чест.  И след рождената дата на композитора – 13 март, филхармониците в страната продължават да честват патриарха на българската композиторска школа.  В много от концертите гостува като солист цигуларят Марио Хосен, каквото участие имаше и пред нашата публика.

Вторият концерт, посветен на Владигеров, беше музикалният подарък на общината към културната ни общественост, отново безплатно.  Под диригентството на маестро Станислав Ушев, Симфониета-Шумен изпълни симфония „Вардар“. Българският фолклор е „живата вода“ за композитора, затова рапсодията остава най-разпознаваемата българска класическа творба до ден днешен. Каква е обаче истината за това велико произведение? Ето какво пише Константин Щъркелов, който в края на октомври 1922 г. е в една кръчма в Берлин заедно с Григор Василев и Панчо Владигеров.  В разгара на вечерта Щъркелов запява песен, а Панчо Владигеров вади нотно тефтерче и започва да си записва мелодията.  На въпроса на Григор Василев, дали може да композира „едно българско произведение“ по тази тема, Панчо отговаря утвърдително. След около месец време той кани приятелите си у дома, където двамата братя Панчо и Любен Владигерови изсвирват премиерно пред публика новото произведение — Българска рапсодия за цигулка и пиано оп. 16, 1922 г.  Василев и Щъркелов са във възторг от произведението и начаса настояват рапсодията да носи заглавието „Вардар“ и посвещението: „На борещата се за независимост Българска младеж във Вардарска Македония“, тъй като към този момент те считат мелодията за македонска народна песен.  По-късно обаче се установява, че това е патриотичната хороводна песен на Добри Христов /преподавател на Панчо Владигеров в Музикалната академия/, написана в духа на македонските народни песни – „Едничък чуй се вик“ (известна също под името „Ний българи сме“) с текст от Л. Бобовски, включена в сборника „Балкански песни“ на Добри Христов, издаден от 1912 г.

Шуменските филхармоници изпълниха „Еврейска поема“ на Владигеров, която няма как да не бъде тъжна, отразявайки злощастната съдба на еврейския народ.  Да не забравяме, че майката на двамата близнаци Панчо и Любен Владигерови е руската еврейка Елиза Пастернак, която се среща с бащата Харалан Владигеров в Швейцария! От брака на юрист и лекарка-гинеколог се раждат велик композитор и прочут музикант.

За третата част на програмата посрещнахме с аплодисменти цигуларя Марио Хосен, който се представи с концерт за цигулка и оркестър № 1 от Панчо Владигеров.  В Шумен той е гостувал много пъти от 1992 г. насам. Под това чуждо име стои музикантът, роден през 1971 г. в Пловдив. Майка му е българка – оперна певица, а баща му е египтянин. Брат му е пианист, баба му – учителка по музика.

Наричан е „детето чудо”, защото едва навършил осем години дебютира на сцена с оркестър.  Учи във Виенския университет по музика и сценични изкуства, в консерваторията на Париж при Жерар Пуле и Руджиеро Ричи, както и в Лондон при проф. Ифра Ниман.  Днес професор Хосен живее във Виена, пътува по света като солиращ артист и гост професор. Определя се като „гражданин на света”.  Във вените му тече българска, гръцка, еврейска, коптска и арабска кръв. Потомствен музикант, цигулар от международна величина, той неслучайно е наричан „Българският Паганини”. Признава, че музиката на Паганини е една превратна точка в световното културно наследство.

Сега Марио Хосен свири на цигулка „G. B. Guadagnini 1749“, предоставена му oт Австрийската национална банка.  Солирал е в повече от 30 държави, с оркестъра на Миланската скала, с Радио-симфоничния оркестър на Прага, със Симфоничния оркестър на Осака, на „Брукнер оркестър“ – Линц. Освен тази кариера на виртуоз, Марио дирижира и ръководи Orpheistes Festival Orchestra и Sudost European Akademie Orpheus.  Въпреки натоварената си програма и живота в чужбина, Марио Хосен е преподавател по цигулка в България. От началото на февруари тази година проф. Марио Хосен е новият артистичен директор на най-стария фестивал в България – „Варненско лято“, който тази година ще премине под знака на 120 годишнината на Панчо Владигеров.

Марио Хосен с шуменската филхармония. Снимки Валентина Минчева

Когато Марио Хосен свири концерт за цигулка и оркестър №1 на Владигеров в Шумен, разбираме, че зад мургавия му елегантен профил стои не само голям талант, но и част от българския ген, който може да го вдъхнови за неравноделния балкански ритъм. За първи път той изпълнява това произведението преди десет години в Германия. А на Паганини ще остане верен не само заради своята гениалност, а и защото е главен редактор на цялостното му творчество за издателство „Доблингер“ във Виена, за което подготвя издаването на третия том. Той се запознава с оригиналните партитури на Паганини в библиотеката на Рим през 2016 г.  Цигуларят е записал 7 неизпълнявани от времето на Паганини и досега незаписвани произведения на италианския гений за водещата звукозаписна компания „Dyndmic“ в Италия.

В града на Владигеров няма как да не се подготвиш за бис. Марио Хосен изпълни вариации от операта „Хубавата воденичарка“ на Паизиело. Романтично и драматично, цигуларят майсторски пресъздаде неаполитанската школа от 18 век. И колко много му отива с цигулката „Гуаданини“, произведена от майсторите-лютиери през същия този век! „Дяволската музика“ на Паганини не е по силите на всички цигулари.

След концерта гостът сподели за нашата медия: „В Шумен съм свирил много пъти произведения на Менделсон, Чайковски, Паганини, творби на българските класици Пипков, Големинов, Владигеров. Тази вечер е по-специална. За мен беше удоволствие“.

Удоволствието беше взаимно, професор Хосен! Панчо Владигеров наистина направи мост между европейските и световни култури със своето творчество, а ние, шуменските родолюбци, само трябва да следваме музикалните традиции, които ни е завещал.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име