ПЕТ-скенерът на Онкоцентъра си заминава

Съдбата на общинските лечебни заведения е несигурна заради недофинансирането на дейностите от здравната каса.  Бившият онкодиспансер в Шумен от 2000 г. е търговско дружество, което след поредната реформа преди четири години стана „Комплексен онкологичен център“ ЕООД.  Той е един от 12-те онкоцентрове за раковоболните, от които 7 са КОЦ-вете, а 5 са специализираните болници в страната, които обаче работят без наличието на всички отделения за диагностика и лечение. Профилактиката на онкологичните заболявания отдавна не се финансира от здравната каса и пациентите с карцином се лекуват в късен стадий.  Шуменският онкодиспансер през 2006 г. откри първото у нас отделение за профилактика, но през 2010 г. дейността му беше преустановена поради липса на клинични пътеки за целта. За финансовия статус и оборудването на КОЦ-Шумен разговаряме с д-р Сотир Караниколов – управител на лечебното заведение, което той ръководи след възстановяването му като самостоятелно лечебно заведение преди 20 години.

Д-р Сотир Караниколов

-Д-р Караниколов, вече пристигна новата гамакамера, която се бави три години поради обжалване на обществената поръчка. Кога ще започне диагностика на пациенти с нея?

-Сега тя е в склад, съхранена на частни в палети и кашони. Оформя се документацията за помещението, което вече няма да е за обикновена гамакамера, а за SPECT-CT  /гама-камера и 8-срезов скенер/ и ще бъде единственото в Североизточна България.  С него се получава образ на цялото тяло и допълнително хибридно изследване, ако е нужно.  Хибридният метод повишава чувствителността и специфичността на изследването и избягва необходимостта от допълнителни, доуточняващи изследвания.  Предимството на пациентите на КОЦ-Шумен е, че за това изследване няма да пътуват до столицата. Новата апаратура е с различни габарити, тежи повече. Архитектурен проект е изготвил инсталирането за целия фундамент. Операторската кабина на лекаря-специалист ще бъде променена със специален разрешителен режим. Здравното министерство издаде ново разпореждане за такава стопанска дейност, което изисква пазарно проучване на медицинската услуга. След това започва ремонтът на помещението. Когато се монтира гамакамерата, очакваме представителите на „Радиационна хигиена“ да направят замерванията и да ги представят в Агенцията за ядрено регулиране.  Когато ни изпратят лицензията, ще кандидатстваме в здравната каса за финансиране на клиничната процедура за диагностика със SPECT-CT.  Надяваме се на това, защото няма такава аналогична апаратура в Североизтока.  Във времето това означава, че стартът на гамакамерата ще е в началото на юни.

-С каква продължителност е оборудването, което е на стойност 1 милион лева?

-Не е посочено конкретно за тази апаратура, но обикновено тя има продължителност на живот десет години.  След тоя период и софтуерът на медицинското оборудване ще е различен.  Например, вече се навършват пет години от старта на двата линейни ускорители в новото отделение за лъчетерапия, закупени с евросредства. Значи трябва да кандидатстваме за закупуването на нов, трети линеен ускорител, защото след шестата година той ще се амортизира. Ще разчитаме и на общински средства.

– Каква е цената на един линеен ускорител?

-Около 7-8 милиона лева.  Дори да теглим кредит, няма да е по силите ни да платим цялата сума.  Ако не предвидим това от сега, не можем да осигурим апаратура за лъчетерапията, която да носи приходи по клинични, за да се изплати оборудването. В момента имаме пациенти не само за наличните два линейни ускорителя, но и за трети линеен ускорител. Месечно обслужваме по график 100 пациенти, като още 30 онкоболни чакат ред освен тях.

-Каква е съдбата на единственият подвижен ПЕТ-скенер /позитронно-емисионна томография/, който пристигна преди четири години?

-Чакаме представителите на немската фирма да си го вземат.

-Защо?

– Със здравната каса подписахме анекс към Националния рамков договор, според който цената на клиничната процедура с ПЕТ-скенера беше намалена на 2000 на 1600 лева. При тия условия ние не можем да издържим финансово. Освен това ни беше отправено изискване да имаме т. нар. автоматичен диспенсър. Това е апарат, който автоматично прави дозите на пациентите, а при нас дозирането е полуавтоматично. В медицинския стандарт по нуклеарна диагностика няма такова изискване. Дори Агенцията за ядрено регулиране не го изисква. Когато здравната каса го наложи, Лекарският съюз го подписа, в резултат на което загубихме най-добрата възможна диагностика в онкологията.

-Но диагностиката с ПЕТ-скенер е задължителен медицински стандарт в цял свят!

-Това е сериозно отстъпление в онкологията за нас, защото направихме авангардна стъпка и постигнахме най-адекватна терапия на онкоболните. От 1 януари 2019 г. сме преустановили приемът за диагностика на пациенти с тази апаратура. Имахме перфектно партньорство с германския доставчик, но днешните финансови условия ни спират. Сега онкоболните ще пътуват до Варна и София за същата медицинска услуга. Така отпада и намерението ни да строим бункер за стационарен ПЕТ-скенер.

-В КОЦ е единственото отделение по гастроентерология в областта. Разбрахме, че и там са намалени цените на клиничните пътеки.

-Две клинични пътеки са намалени с по 200 лева.

-С новите условия на анекса към НРД за 2019 г. приходите на КОЦ-Шумен сериозно ли падат?

-Не можем да реализираме диагностиката и лечението, от което се нуждаят идващите пациенти заради наложените ни лимити. Поради това в края на всеки месец онкоболни чакат ред. Има тенденция в някои областни градове да не могат да се обслужват болните от рак и те се насочват към Шумен.

-С какъв персонал разполагате в момента?

-Вече сме 270 души колектив, защото дейността ни се увеличи. Обслужваме пациенти от Североизточна България, област Сливен и други райони на страната.

Шефът на лъчетерапията д-р Габровски с лаборантките Диана Георгиева и Силвия Начева. Снимки Валентина Минчева

-Осъдихте здравната каса да ви плати изработените 200 000 лева надлимитна дейност за периода от 1 март 2015 г. до 29 февруари 2016 г.  Докъде стигнаха делата?

-Още нямаме окончателно решение от Върховния административен съд, а го чакахме в началото на март тази година. Разчитаме на тия пари, защото ще изплащаме новата гама камера за период от 14 месеца. Вероятно ще направим кредит от 300 000 лева за нея. И заради тази инвестиция не можем да вдигне заплатите на персонала в онкоцентъра.

-Какъв друг кредит има КОЦ-Шумен?

-Дължим още 500 000 лева – последната сума от кредита за строежа на сградата на новата лъчетерапия, който ще погасяваме през следващите 3-4 години. Той не ни тежи, защото изплащаме по 18 000 лева месечно. Нямаме просрочени задължения към фирми.  Заради огромните амортизационни отчисления в предишните години за сградата и апаратурата се водехме с отрицателен финансов резултат. Но това не означава лошо финансово състояние, защото сме били с оперативна печалба. Тази година печалбата ни ще е 60 000 лева при амортизационни отчисление за 1,5 милиона лева! Това са много специфични икономически детайли, които бяха добре разбрани от председателя на общинския съвет в Шумен проф. Беджев. Благодарение на него финансовият анализ беше добре разяснен и приет.

-Всички лечебни заведения се оплакват от остаряло медицинско оборудване за ежедневна диагностика. При вас каква е ситуацията?

-Тава е хроничен процес в здравеопазването. На дневен ред е подмяната на двата рентгенови апарата /графичен и скопичен/ и мамографът. Нов ехограф искат гастроентеролозите, но приоритет е линейният ускорител. Без модерни технологии няма модерна медицина. Ние сме високотехнологична болница и не можем да правим компромис.

-Въпреки че заплатите в КОЦ-Шумен са едни от най-добрите в областта, актуален е въпросът с възнагражденията на медицинските сестри и акушерките.

Рентгеновият лаборант Стоян Ангелов

-При нас те започват със заплата от 800 лева, като допълнително са парите за стаж и стимулиране от приходите по клинични пътеки. Прави са да искат възнаграждение от две минимални работни заплати, но как при положение, че закупуваме нова апаратура да им ги дадем? Ако не подменим оборудването, няма да може да работим по стандартите на клиничните пътеки и приходите от здравната каса ще спрат. Текущите ремонти на апаратурата също струват пари. Случват се аварии и за 2-3 часа спира дейността в някое отделение.

-Как ще коментирате идеята общинските и държавни болници да не са търговски дружества и да станат социални предприятия?

-Ако това стане, конкурентният момент ще изчезне. Ние сме на здравния пазар. По-добро здравеопазване можем да имаме с двойно по-голям бюджет, което означава увеличаване на здравните осигуровки. Да има не една, а две-три здравни каси, но държавни, които да се конкурират за качеството на медицинските услуги.

-Здравното министерство обяви, че от предвидените допълнително 30 милиона лева за общинските и областните болници ще има и за КОЦ-вете у нас.

-Не съм чул това, а и не сме разбрали на практика намерението му.

-Тази година Медицинският колеж в Шумен ще има първия випуск от медицински сестри и акушерки след възстановяването си. Ще назначите ли дипломирани специалисти от тях?

-Едно от момчетата и още шест момичета ще назначим на мястото на акушерки и сестри, които работят след пенсиониране. Отдавна имаме мъж, дипломиран като медицинска сестра. Сега ще станат двама медицински „братя“. Интерес към нашето лечебно заведение има.

-Нови лекари в отделенията?

-Преди две седмици в отделението по онкохирургията започна работа доц. д-р Кирил Киров от Плевен.  С д-р Румен Генов, който е депутат, и с мен хирурзите стават осем. Потокът от пациенти е голям, работата е много.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име