Милен Рашков със съпругата си Лиляна. Снимки Валентина Минчева

Културният афиш на Шумен често ни раздвоява в естетическия избор. Така беше и в деня на откриването на хоровите празници. Тези, които предпочетоха литературната премиера на Милен Рашков в библиотеката, направиха онова пътуване във времето, което иска смелост за равносметки. Съученици, приятели и роднини на автора пристигнаха за представяне на първата му книга „Преходът!!! Такъв, какъвто го видях и усетих“. Авторът e роден през 1971 г. в Шумен.  Баща му е от село Избул, община Нови пазар, а майка му – от врачанското село Галово.  С Враца е кармично обвързан, защото в Козлодуй живее от 20 години. След като завършва средното си образование в СУ „В. Левски“ в Шумен, Милен Рашков се дипломира в  специалността ядрена енергетика в Техническия университет в София и учи информация и връзки с обществеността във Висшето военно училище по артилерия в Шумен. Има и следдипломна квалификация „Мениджмънт на търговската дейност” от Стопанска академия „Димитър Ценов” в Свищов. В момента работи в „АЕЦ Козлодуй” ЕАД. Цели 12 години е в PR-екипите на десни партии и коалиции, които постигат три успешни изборни кампании за кмет на общината. Активен е и в социалните мрежи с политически статии и анализи.

Срещата в библиотеката откри съпругата му Лиляна Рашкова, която напълно му импонира със своя неспокоен дух вече 23 години. Тя е професионален журналист. Била е редактор в екипа, който създава три частни медии:  вестник „Козлодуй днес“, сайта „Kozloduy-bg.info“, общинската телевизия „Виж ТВ“. Успява да намери с колегите си много сериозни рекламодатели в общината с 20 000 жители. След осем години напуска журналистиката. Три години работи с млади хора в неправителствения сектор.

През 2015 г. се ангажира с предизборната кампания на Маринела Николова, която става кмет на общината, издигната от ГЕРБ, и сега Лиляна Рашкова е нейн пиар.

Шуменци на литературната премиера

Попаднали в „окото на бурята“, двамата съпрузи искат промяна и упорито се борят за нова политическа култура на младите. При написването на книгата си Милен съвсем естествено ангажира съпругата си Лили за редактор, която организира и презентациите в страната. За въведение на аудиторията в Шумен тя ни прочете два откъса. Автобиографичната изповед започва с партийната демагогия от лятото на 1985 г., когато седмокласникът Милен Рашков за първи път е в курорта „Слънчев бряг“ и вижда корекомите. Вече студент в София, става свидетел на митинга на СДС на 7 декември 1989 г., а седмица по-късно е част от онова „брожение около парламента“, когато „лицата на хората изразяваха огромна злоба и жажда за мъст, таена и потискана с години“. Публикувайки снимки от събитието, Милен Рашков е категоричен: „Този митинг е рубиконът на българския преход“.

В началото на 1990 г. във Варна е регистрирано ДПС, а след това е т. нар. „кръгла маса“, която продължава до месец май. За Милен Рашков е важно още едно събитие. На 12 февруари излиза от печат „Демокрация“ – първият опозиционен вестник. „Живеех в студентско общежитие и със съквартирантите се редувахме да го купуваме“. Идва незабравимия митинг на „Орлов мост“ на 7 юни, който събира 1 милион българи, жадни за промени. На 26 август е подпален партийния дом в центъра на София. Следват спомените от „Лукановата зима“ и както пише Милен Рашков, „портмонетата ни бяха пълни с пари, а нямаше какво да купим с тях“.

На следващата година са „Боянските ливади“ на президента Желев, а в „това сравнително спокойно лято но младата ни демокрация“ Милен трябва активно да се включи в бизнеса на родителите си, решили да правят мандра в Делиормана. Сега той определя това като „пълна лудост“.

Фабулата на политическия преход продължава с „мутренския период“ и „разцъфтяването на попфолка“. Тогава е и бойното кръщение на бъдещия ядрен инженер в големия бизнес в София. Все пак той е късметлия, защото не всички сделки на стоковата борса са по правилата…

Разказът ни припомня кредитните милионери, Виденовата зима и денят 21 май 1997 г., когато Иван Костов става премиер. Здравата ръка на Командира притиска бизнеса. Милен Рашков си спомня: „В края на 1999 г. взех решение да приключа с бизнеса и да напусна страната. Избрах си Англия за дестинация…“ Политическата летопис на автора свършва през 2007 г., според който формално, протоколно с влизането ни в ЕС би трябвало да свърши българският преход. Тогава фамилията Рашкови тръгва за Гърция, за да се порадва на „свободата“… Волни птички божии без визи и гранични формалности!

Господи, всичко това ние ли го преживяхме? Животът ни мина в надежди и лъжи, а няколко поколения българи си отидоха – от живота и от родината. Горчи ни, че не случихме на държава!

В края на книгата Милен Рашков признава: „На нашето поколение се падна честта да понесе цялата тежест на прехода. Тридесет и четири години след онова лято на „Слънчев бряг“, когато за пръв път се докоснах косвено до западния демократичен свят, мога спокойно да заявя, че всичко, за което мечтаех по онова време, го получих, усетих и живея с него“.

Милен Рашков със съучениците си Мария и Диан

Въпросите към автора бяха повод за бурна полемика в залата. Няколко поколения шуменци го репликираха и дори влязоха в ожесточен спор, който по-скоро беше повод за „гласност и демокрация“ от първо лице в днешната 2019 година. Предизборна, компроматна, безпощадна! Ето и някои от отговорите, които той даде на публиката.

„С идването на власт на Иван Костов свърши романтичната част на прехода. Този човек уби „синята идея“ в България, уби дясното, уби СДС. Политикът, който беше с по-висок рейтинг на излизане от властта от момента, в който я поема, беше Ренета Инджова. Тя управлява само три месеца, но направи важни неща… Чисто субективно преходът в една държава не свършва, защото тя продължава да се развива. Реформите у нас можеха да се случат по друг начин, с много по-голям икономически и социален ефект, но това е друга тема… Ние не се възползвахме от влизането си в ЕС както румънците. През 1990 г. бях много въодушевен за политическите промени. При идването на Царя бях вече изтрезнял. Дори в най-демократичната държава няма на сто процента справедливост. На „кръглата маса“ се зачена демокрацията в България. Но дали това зачатие беше порочно? Всеки сам да си отговори… Питате ме дали ще има АЕЦ „Белене“. Това не се решава в България. Но да отбележа! Никога не съм отричал положителните неща в миналия социалистически строй. Средното образование беше на ниво – имаше ред и дисциплина. Загубихме някои морални ценности“.

Книгата си Милен Рашков посвещава на дъщеря си Станислава, която е на 21 години, живее в Италия и работи като доброволец в младежки организации. Като баща той е притеснен, че нейното поколение няма политическа култура и не знае за времето на тоталитарния строй и цената на европейското ни настояще. Родители с десетгодишните си деца в залата го потвърдиха. Идеята на автора е да дари екземпляри от книгата си в училища. Трябва да отворим очите на младите, за да бъдат по-активни и критични.

Автограф за д-р Хелия Божилова

Властта е много опияняваща, твърдят семейство Рашкови, които са виждали от близо политически лидери, кметове, депутати. Като родители те носят отговорността за младежите, които са бъдещите наши управленци. А на финала е мисълта на Рузвелт, според която свобода има, само когато информирани хора упражняват контрол над правителството.

Ние благодарим за изискания коктейл и сърдечност на фамилията. Няма да забравим вкуса на истинското италианско вино и интересните разговори. Милен Рашков си тръгна окрилен от срещите с приятели и роднини, останал завинаги заклет шуменец, който трепва при всеки ученически спомен под Илчов баир. Обещахме си нови срещи и нови книги. А тези, които не можаха да присъстват на събитието, могат да си купят първото му издание от книжарница „Надежда“.

Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име