Васко Димов и Максим Бехар. Снимки Валентина Минчева

Блестящ, шеметен, елегантен, Максим Бехар пристигна в родния Шумен, за да се срещни със съгражданите си в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Русото очарование – новата му съпруга Венета, беше част от неговия лайфстайл на мъж, който знае какво иска от живота, доказан лидер в авангарден световен бранд. Този път не беше с папионка, но пръсна блясъка на модерен човек. Вече име в световната PR-индустрия и част от водещи корпорации в глобалния бизнес, Максим Бехар може да си позволи аристократичен поглед към новото столетие. Спортно- елегантния шик на мъжа в бяло беше в пълен контраст на зимната ни тоналност. Но той е толкова освободен и необятен, че няма как да не му симпатизираш още от първия път.

За младите шуменци ще припомним част от неговата визитка. Максим Бехар е роден  в Шумен на 10 декември 1955 г. Завършва инженерна икономика и международни икономически отношения в Икономическия университет в Прага през 1983 г., а по-късно – корпоративна програма на японски стил по мениджмънт в Йокохама и реклама в Тихоокеанския институт на Лу Тайс в Сиатъл, САЩ. Още като студент започва кариерата си на журналист. В периода 1985-89 година е кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Шумен, а следващите две години на същото издание във Варшава. В периода 1992–1994 година е заместник-главен редактор на вестник „Стандарт“.

На екрана Максим Бехар като бебе с баща си.

През 1994 година Максим Бехар става основател и изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc. – компания лидер в областта на публичните комуникации в България, обявена от Holmes Report през 2011 година за „Най-добра PR-агенция в Източна Европа”. Основател е на МЗ Communications College – първият и единствен лицензиран колеж в България за обществени проучвания и комуникация. Съосновател е на Miller&Behar Strategies, която е най-голямата българо-американска консултантска компания за насърчаване на американските инвестиции в България и за информиране на българските предприемачи за бизнес средата в САЩ. Председател е на офисите в София и Прага на международната PR корпорация Hill+Knowlton Strategies, чийто клиенти са световноизвестни фирми от различни области като енергетика, финанси, технологии и др. Председател е на управителния съвет на Световния комуникационен форум в Давос, Швейцария. Бил е президент на Световната асоциация на PR агенциите (ICCO) – най-голямата и най-влиятелна в света организация за професионалисти и практици в сферата на публичните комуникации (2015-2017 година).

Книгите на Максим Бехар „111 правила във Facebook“ и „Вторичен инстинкт“ са сред най-продаваните заглавия в България, а книгата му „Поколението F“ достига четвърто място по продажби в Amazon. През 2019-та на английски език той издаде последната си книга „The Global PR Revolution”. Спестяваме още толкова лидерски позиции в кариерата му, за да акцентираме на присъствието му в Шумен.

Срещата с шуменци започна с архивни кадри на екрана. Максим Бехар се развълнува, когато видя не само фамилните снимки, но и документираните моменти от визитите му в Шумен. По тоя повод гостът каза: „Татко ми беше директор на завод „Мадара“. През 1966 година се качихме на неговата кола „Волга“ и заминахме за София. Аз не бях много добър ученик. Татко ми заяви, че няма да се шляя по улиците, а ще работя в завод.

РАБОТИХ ПРЕДИ И СЛЕД КАЗАРМАТА В ЗАВОДА

Това бяха пет супер години! Дори когато ме приеха студент и ми купиха първото бюро, аз си купих малко менгеме – сувенирно. Баща ми влезе в стаята и ми каза: „За да не се връщаш никога в завода, нали?“ А аз му отвърнах: „То ми носи толкова добри спомени, че искам  да се върна в онова време!“ Новият собственик, който купи завода, ме покани на кафе и ме изненада: „Искам да ти подаря твоето менгеме“. И ми го показа. Вторият ми спомен е пишещата машина, която татко ми подари за 22-рия ми  рожден ден, с която пристигнахме в Шумен на 10 септември 1985 година. Тук ме чакаше моят чичо Даво – тогава директор на ДАП. А третото важно нещо в живота ми е първият ми компютър, с който започнах бизнес през март 1995 година. Купих го изгодно за 400 долара на 7 март, защото на собственика му трябваха пари за подарък за жена му за 8 март“.

В периода 1985-89 година Максим Бехар живее в Шумен. Сега видя в публиката Васко Димов и сподели, че с него има най-много спомени, защото е бил директор на паметника „Създатели на българската държава“. А на Атанас Бонев, тогава журналист във вестник „Шуменска заря“, припомни как са чели изданията „Московски новости“ и „Литературная газета“.

Споменът му започна така: „Събирахме се една групичка, в която беше Йордан Христов – главният редактор на шуменския вестник, Недко Недев, д-р Румен Белев и още няколко души. Разговаряхме в сладкарницата „Днепър“. Идваше и един много пълен мъж, работеше на стадиона. Свиквахме сбирката всяка неделя и бяхме се кръстили клуб „Перестройка“. Много романтични години. Искахме промяна. Друг е въпросът дали се случи това, което очаквахме и което сме искали. През 1988 година гледахме по телевизията срещата Горбачов – Рейгън в Малта. През декември същата година аз заминах за София. Детството ми в Шумен от 1955 до 1966 година беше смътно. Бяха по-семпли години. Със съпругата ми Вени миналата седмица бяхме в Израел. Разговаряхме с вуйчо ми Суружон, който работеше в печатницата на Шумен. Сега е на 88 години. Помни всичко, говори прекрасен български език. Той ми разказа как през 1963 година е заминал с майка ми за Израел. Аз бях с тях и си спомням, че за мен това беше голям контраст – западните стоки. Тогава учех в сегашното СУ „Сава Доброплодни“ и бяхме пътували само до Румъния. А в Израел видях нещо друго… Но и досега Шумен си е моят град! Аз съм шуменец за цял живот…“

Пред периода 1985-89 година Максим Бехар е кореспондент във Варшава. Според него, това са най-интересните му години. Спомни си заминаването: „Тогава ме извика Йордан Йотов –  главният редактор на „ Работническо дело“, и ми предложи да отида кореспондент в Бон или Прага“. Аз поисках кореспондентско място във Варшава, където беше време на купони, криза, скръб… А аз вече бях семеен с малко дете, родено в Шумен! Знаех чешки език, но исках да наблюдавам ония легендарни времена в Полша. Продадох трабантчето си на шефа на тогавашния „Балкантурист“ в Шумен. Три години бях във Варшава и това страшно много ме промени. Видях какво е пазар, конкуренция и свободни по дух хора… Всяко лято се прибирах в Шумен. Срещахме се с Юрий Аврамов на шуменското плато, аз му разказвах за събитията, а той записваше в тефтерче. Беше изключително ерудиран, образован човек! Когато през 1991 година се върнах, България беше друга и светът беше друг…“

Максим Бехар на 15 февруари 2006 г. на бизнесфорума в Шумен.

И как така Максим Бехар се разделя с журналистиката? „С журналистиката можеш да постигнеш много, стига да знаеш кога да се откажеш от нея“ – тая мисъл на Чърчил беше отговорът на Максим Бехар. И ето го неговия професионален поглед: „Журналистиката е много публична професия. През 1994 година не можехме да предположим, че ще имаме социални медии. В един момент си дадох сметка, че толкова публична професия е журналистиката, че ако един ден започна да оглупявам, да забравям, всички хора ще го разберат. Я да използвам своите знания и да се занимавам с нещо друго, си казах. В периода 1992-95 година работех във вестник „Стандарт“, който все още излиза един път в седмицата. Няколко души го напуснахме. Тогава през октомври 1995 година ми се обади тогавашният премиер.

ЖАН ВИДЕНОВ МИ ПРЕДЛОЖИ ДА СТАНА ШЕФ НА БНТ

На секундата казах „не“, защото не разбирам от телевизия. А той ме контрира: „Че да не ми Иван Гранитски да разбира?“ А Гранитски работеше в телевизията“.

И Максим Бехар започва да се занимава с „един бизнес от никъде“… Как става това? Пиар-експертът разказа: „Петко Арнаудов, който беше кмет на Царево, а после стана кмет на Китен, ми даде една кухничка. Стоях и мислех. Знаех, че трябва да правя нещо, да печеля пари, за да се прехранвам. Предложих на Валери Запрянов – моят колега от вестник „Стандарт“, сега заместник-директор на БНТ,  да тръгнем заедно. Попита ме каква заплата ще получава. Отговорих, че не знам. Отговори ми: „Аз не тръгвам така!“

Максим Бехар и Атанас Бонев, колеги- журналисти преди 1989 година.

Тази година компанията на Максим Бехар навършва 25 години. Пред шуменци той я определи: „За мен това е едно прекрасно пътешествие…“ Работи каквото обича.

Нещата се решават с висше, но този меркуриев знак иска да вземе всичко от живота и с бясна скорост поема риска.  Модерен човек, луд по електрониката, тръгва към иновациите по своя еврейски начин. Успява и комуникациите му дават шанс да стане лидер.  А корпоративният му нюх му дава шанс да стисне ръцете на царе, конгресмени, световни лидери в бизнеса и политиката. Виждали сме го и на светски прояви. Наблюдавал е кой как говори и как се държи, за да вземе най-интересното от тях за своя имидж.

Едно от приключенията му е срещата с принц Чарлз. На 5 декември 2002 година Максим Бехар е на бизнес среща в Лондон като президент на Българския форум на бизнес лидерите. Разказът продължава така: „Написах с мой колега-шотландец първия в България стандарт за бизнес етика. Раздадох на всички българи, които бяхме там, по един от този стандарт, включително и на Симеон Втори. И понеже принц Чарлз не дойде да ни удостои, от негово име го получи някаква Сюзън. За да разведря тази тегава атмосфера, й казах: „Кажете му, че ако не дойде догодина в България, да ми върне този стандарт!“ Всички се разсмяха. Тогава

ПОЛУЧИХ ПОКАНА ОТ ПРИНЦ ЧАРЛС ЗА ОБЯД

в Лондон. Той още не беше се оженил за Камила и живееше в двореца „Сейнт-Джеймс“. От 7,30 до 11,30 часа в палата му ме инструктираха какво да правя – как да се държа, как да ползвам приборите за храна и всичко останало по протокол. Обядът беше в Кралския автомобилен клуб, където нито един автомобил не видях. Имаше едни хора, които идваха в тази институция по традиция от три века, за да четат вестници и да закусват. Та след обяда принц Чарлс ми каза: „Имам изненада за Вас. Поканил съм няколко души в съседната стая. Вие имате 15 минути, за да им продадете /представите/ България“. Неговият братовчед цар Симеон беше съпредседател на Българския форум на бизнес лидерите и принцът искал да му помогне, като осигури инвеститори за страната му. Докато преминавахме от едната в другата стая, за да пием чай, аз мислех какво интересно да кажа. Принц Чарлс седна на своя стол-трон, а аз – на табуретка до него. А там все петролни и всякакви други магнати. Аз казах: „Господа, България е WWW-страна“. Принц Чарлс се сети, че имаме много бърз интернет. Аз му отговорих, че въобще не става дума за интернет. Това са трите първи букви на думите на английски за  „време, жени, вино“. Всички се разсмяха. Ледът на атмосферата се стопи. Обясних, че на практика това означава за България три неща: четири сезона, жените на успелите хора, а виното е нашата кухня. Хората на България са най-ценният ни капитал. Обиколил съм целия свят, но такива хора като българите не съм виждал! След две-три години на вечеря ме покани принц Филип – бащата на Чарлс. Отначало отказах, но се сетих, че той е херцог  на Единбург. А дъщеря ми Ралица тъкмо беше отишла в Единбург да учи математика. Принц Филип е почетен президент на университета там. Отидох с Ралица на вечерята, на която имаше петдесет души. Изведнъж принц Чарлс стана и тръгна към нас и каза: „Аз те помня WWW!“ Това показва как един продукт трябва да се продава така, че да бъде лесно запомнен. Тая концепция е един балон, разбира се, но е закачка, която впечатлява. Той дойде в България и стоя четири дни по моя покана, което безумно обиди тогавашния ни президент Георги Първанов, който считаше, че не е редно да се прескача държавния глава…“

Максим Бехар се върна към друга интересна среща с една от кралските особи – нашият монарх. Той каза: „Със Симеон Втори – царя, контактите ми са много.

ПЪРВАТА МИ СРЕЩА С ЦАРЯ

беше, когато работех във вестник „Дума“. Отидох при тогавашния ми главен редактор Стефан Продев – блестящ журналист, страхотен човек, изключително консервативен, затворен, краен левичар. Заявих му една вечер, че искам да направя интервю с царя. А той отсече: „Само през трупа ми! Никога! Този човек няма да се появи във вестника, докато аз съм главен редактор на вестник „Дума“! Не можах да го убедя, че царят е българин и т. н. Тогава /1991-92 година/ вестниците се правеха на олово в печатницата /метранпаж – б. р./ и най-ранният час за приключване на броя беше към 2-3 часа сутринта. Към този час Стефан Продев дойде и каза: „Хайде да пием по един коняк в моята стая!“ А коняк „Слънчев бряг“ беше смърт… Към 5 часа сутринта Продев ми поиска въпросите за интервюто ми със Симеон, за да реши дали ще го правя. Написах ги, той ги одобри, изпратих ги по пощата. Адреса на царя ни даде моят братовчед Йосиф Давидов, който вече се беше срещал с царя, четири месеца преди мен. Един ден бай Ганчо – портиерът на полиграфическия комбинат, ми каза, че има писмо за мен. Погледнах го – беше с царски герб. Величеството беше написал на ръка: „Уважаеми Бехар, заповядайте на 22 април в 11 часа в моята къща, а после с царицата ще се радваме да бъдете на обяд с нас. Отидох и направих голямо интервю с царя, което беше публикувано на две страници във вестник „Дума“. Преди това Кеворкян беше филмирал интервюто си със Симеон, а Мико Петров беше разговарял с него в „Неделя 150“ по БНР. Интервюто ми с царя продължи четири часа. Моя колежка-фоторепортер снимаше. На финала той ме попита: „Искате ли да Ви покажа къде работя?“ Това е през 1991 година! Качихме се в неговата стаичка – 2 на 2 метра. Имаше един факс, по който той получаваше от секретарката си Галя Дичева статиите от българските вестници. Тогава се обърнах към Симеон и го попитах: „Всъщност, какво работите?“ А той отговори: „Управлявам България“. Бях изумен. А той обясни: „Аз от сутрин до вечер приемам хора, пиша писма на вашите политици, провеждам телефонни разговори, за да се информирам за управлението на България“. Но монархът ме предупреди да не разказвам това на никого! През 1947 година на 9-годишна възраст Симеон напуска страната ни и до 1991 година не е спирал да управлява България, разбирате ли… Преди много години американското списание „Ескуайър“ /най-старото мъжко списание, издавано от 85 години – б. р./ за своя годишнина направи интервю с царя. В 20 часа вечерта журналистът ми се обади да се видим и да му разкажа за Симеон. Беше преди пет години. Предупредих го да не цитира историята за царското управление от кабинета. Не я махна от изданието, успя само да отстрани името ми“.

Шуменската публика на срещата в библиотеката.

На родна земя Максим Бехар сподели, че никога не си е прекъсвал контактите с Шумен. И за доказателство разказа за една своя инициатива: „В най-голямата криза направихме тук форума „Инвестирайте в Шумен“ през 2006 година. Тогава Веселин Златев беше кмет, Даниела Русева – председател на общинския съвет, Красимир Костов – областен управител. Успях една вечер тримата да ги събера. Беше много трудно заради политическите им различия, но ги убедих да направим този форум. Стана! Залата в хотел „Шумен“ беше претъпкана от чужди инвеститори, медии и представители на местната власт.

ИСТИНАТА Е В БИЗНЕСА!

Забравете за политиката. Това е мой приятелски съвет от дъното на душата ми. Защото политическата система, която по някаква причина все още наричат демокрация, не работи. Никъде! И в България не работи! Сега на много места се експериментират различни форми за икономика. На никой вече не му пука за политиката. Най-важното е да има почтеност между хората, икономиката да работи, да печелим, защото иначе отиваме на кино… Какво, че един има 20 милиона лева, а всички останали край него са с 200 лева заплата? За голямо съжаление политическата система не работи никъде по света. Ако всички ние забравим за политиката и акцентираме на това как да печелим, да привличаме партньори – светът ще стане по-добър. Абсурд е настоящата политическа система да съществува от тук нататък. И аз като вас си мислех преди 30 години, че демокрацията, свободният пазар ще реши абсолютно всичко. Сега виждаме, че лостовете на управление не работят. Аз съм доволен, че десет години не се сменя правителството, каквото и да е то. Защото има прогнозируемост. Аз си гледам моя бизнес. Вижте какво се случва в Румъния, Гърция, Чехия, Полша, Унгария… Навсякъде има някакви турбуленции. Важното е пазарът да е добре развит. Трябва да сме иновативни. В София е пълно с технологични фирми. „Кока Кола“ има 5000 души в офиса си – млади хора, които разбират от счетоводство, знаят по няколко езика и работят в кол-центрове /центрове за информация и услуги/ за целия свят. Такива специалисти работят в „Сиско“, „Хюлет Пакърд“ и др. Аз съм сигурен, че техните внуци ще направят България много добра държава. Освен че ще бъдат образовани, техните мозъци ще бъдат чисти, необременени – няма да се занимават с политика“.

Според Атанас Бонев, Максим Бехар представя една бутикова държава. Гостът отговори: „Рано или късно всяка държава ще си организира нещата така, че да няма политика, а бизнес и разбирателство между различните социални групи. Сега цялата еволюция на политическите системи доведе до противопоставяне на възгледите. Силно вярвам, че един ден държавите ще бъдат управлявани от алгоритмите на компютри. Залагаш в държавния бюджет определен процент дефицит и не се правят компромиси в управлението. Електронното управление на държавната администрация ще премахне подкупите, защото документите за лиценз, например, ще се подават по интернет в общината. САЩ взема заем от милиарди долари от Китай, Япония, Саудитска Арабия, за да поддържа добър стандарт на американците. Но това не е позитивният модел…“

Дойде ред и темата за социалните медии. Публичните личности до скоро бяха журналистите, шоубизнесът, политиците, а сега всеки от нас е публична личност. В България живеят 7 милиона души, от които 5 милиона българи имат компютри т.е. у нас има 5 милиона медии, както пресметна гостът. Максим Бехар е категоричен: „Преди 15 години обявих, че през 2025 година ще излезе последният вестник.

ВЕСТНИЦИТЕ УМИРАТ!

Не защото са кофти като съдържание, а защото нямат рекламодатели. Компаниите предпочитат да рекламират в онлайн медиите, защото е по-евтино, можеш да ги насочиш, а рекламата може да стигне до всеки човек.  Една реклама във вестника може да е прочетена от 200 души, според тиража, но не можеш да го докажеш. В електронната медия можеш да докажеш в колко часа колко хиляди души са прочели рекламата, какъв е профилът на тези читатели. Сега всички сме супер зависими от медийната среда. В София ние почти не четем вестници. Аз не чета вестници. Всичко го знам от предишната вечер от онлайн медиите. Вестникарският пазар е на дъното в България. Отидеш да си купиш някакъв вестник, но дето се вика от кумова срама. В Чехия вестниците са много над социалните медии. Във Великобритания, Франция, Германия – също. Защо българските вестници умират? Защото бяха съсредоточени в определени ръце, за да изразяват определена гледна точка. Обществото се отдръпна от тези вестници, които не се издържат от реклами, а от дотации. А същността на медията е да е независима или поне безпристрастна. Ако пък е пристрастна, да декларира официално и да каже коя партия подкрепя. Половината от живота си съм го прекарал зад пишещата машина и компютъра, но виждам, че най-големите вестници са с тираж от не повече от 10 000 броя. Вестниците ни са с много лош престиж. Социалните медии са много развити. Форумите с анонимните коментари ще си отидат един ден с времето и ще останат тия онлайн медии, които са прозрачни. Но не можем да живеем повече така! Промените идват.

СЕГАШНАТА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА НЕ РАБОТИ

Тя е същата като от времето на Френската революция досега. На всеки четири години отиваме и гласуваме с бюлетина. Преди това те облъчват, ходиш на партийни събрания и т. н. Но в близките години ще бъде пълен обрат!“

Максим Бехар е категоричен, че нашата политическа система ще издържи не повече от 10-15 години. Идва поколение, което няма да се интересува от политически идеи, а от бизнес проекти. На всичко отгоре броят на хората, които гласуват, е спаднал драстично. Преди, за да успееш, трябва да си в политиката. Сега това не е нужно, според PR-експерта. Сядаш на компютъра, събираш информация, анализираш, създаваш контакти, реализираш идеите си. В политиката отиват хора, които на друго място не могат да успеят, неуки хора, които нямат идеи и търсят начин за някаква далавера.

Максим Бехар ни разказа какъв шок е предизвикала негова идея. Един от шефовете на българското председателство в ЕС го поканил да предложи нещо рационално. Той предложил всички посолства в евросъюза да се закрият. Ще бъде икономично, България няма да пострада. Оставяме само по един дипломат за всяка държава и правим едно посолство за целия ЕС. Ще работи един посланик официално с още 28 свои заместници. На ротационен принцип ще се сменят. Шефовете на българското председателство надали вой. Но Максим Бехар е убеден, че рано или късно това ще случи, защото сегашните милиони евро харчове за издръжка на дипломатически екипи са безмислени.

А какво всъщност е пиарът, попита шуменка. За 25 години нашият експерт е преминал през много дефиниции, някои от които сам измислил. Днес Максим Бехар обобщава: „Стигнах до един извод.

 ПИАРЪТ Е БИЗНЕС

Да казваш на хората истината, по начин, който хората разбират. Всички мои колеги подписват етични кодекси.  Ако една наша информация е лъжа, милиони хора ще бъдат излъгани. Много често хора от нашия бизнес правят послания, неразбираеми за публиката. В нашата компания консултираме бизнеса да продава по-добре своите стоки, да си създаде добър имидж. Правим комуникация между бизнеса и социалните медии, а чрез тях идват новини и за традиционните медии. За вестника интернет е първоизточникът на ценната информация най-често. В компанията ми работят специалисти по маркетинг, дизайн и др. , които са на възраст 22-28 години. Като президент на Световната асоциация на PR-агенциите за две години съм обиколил над 40 държави. Няма друга държава като България! Хората ни са чудесни!“

Съпругата Венета Бехар с млад шуменец.

Връзката на Максим Бехар с Шумен е и фондация „Панчо Владигеров“, напомни нейният изпълнителен директор Диана Дечева. Благодарение на неговата фирма от 2003 година насам ние разполагаме с толкова прецизно изработени рекламни материали за проведените музикални конкурси. Гостът обеща да се връща по-често в родния си град, за да прави още добри неща за него.

Димитър Марков попита за Йосиф Давидов, който е завеждал международния отдел на вестник „Труд“. Максим Бехар сподели: „Това е човекът, който ме учеше на журналистика. Той е един от почтените достолепни успели шуменци, който стана кореспондент на БТА в Испания. След това си дойде и стана директор на издателство. После отново се върна в Испания и до ден днешен е там. Има две много успешни дъщери. Роза е актриса и поетеса в Мадрид, а Ева живее в Ню Йорк и е единствената художничка-чужденка, рисувала испанския крал Хуан Карлос. Жози е много добре. Съпругата му Живка Балтаджиева е от Сливен, много добра поетеса. Скоро с него пихме ракия и ми представи своя книга, която нашата фирма ще я издаде. В нея 30 на сто съдържанието е свързано с Шумен“.

Максим Бехар знае, че в София има много шуменци, но те не се събират. И добави: „Това е голяма срамота, защото имаме огромно самочувствие, че сме от Шумен. Христо Димитров – ръководител на ансамбъл „Българе“, ни събра преди две години в един ресторант. Нямахме даже двайсет души. Мисля да се заема с проект, с който да доведа всички шуменци, живеещи в София, на среща в Шумен. Казват, че те са 30 000 шуменци в столицата. Всеки от тях да направи по едно добро нещо за родния си град, ще се получи нещо ценно и голямо. След тази среща с вас имам повод за самокритика. Знам, че ще идвам вече по-често при вас. А и не мога да забравя тази огромна чест да бъда удостоен за Почетен гражданин на Шумен преди 13 години. Тази кредит на доверие получих в чест на моята 50-годишнина тогава и трябва да продължа да го защитавам“.

Пиарът е платена реклама, но родолюбивият Максим Бехар може да направи безплатен пиар само като напомня на партньорите си, че е шуменец и ги насочва към нашия древен край.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име