Маргарита Петкова дава автографи в Шумен.

В шуменското читалище „Добри Войников“ гостува поетесата Маргарита Петкова, за да представи последната си книга „Тъй рече Виктор“, нейната 17-та стихосбирка. Тя вече гостува на публиката в София и Бургас. В литературното й турне я придружава Симеон Аспарухов, поет, собственик на издателство „Библиотека България“. Свързва ги работата им за следващите поетични книги.

Гостенката видя познати лица в залата и възкликна: „Ох, винаги ми е било хубаво в Шумен! Благодаря ви!“.  А Симеон Аспарухов подготви шуменци за книгата: „За трети път гостувам в Шумен, но за първи път идвам с Маргарита Петкова тук. Повярвайте ми, трудно е да представиш поет като нея. Идеята на тази среща е да направим представянето заедно с вас. „Тъй рече Виктор“ всъщност е роман, а не поетична книга. Виктор е събирателен образ от най-доброто в мъжа. Това е човек, който се харесва на жените, има мнение, а когато си тръгне, за него не е тъжно, защото времето, през което е бил с жената, е достатъчно. Този Виктор умее, знае, съветва, разтревожва, обича, наранява… Но е Виктор, защото е победител на дамското сърце. А дали тези двамата – поетесата и героят, не са „Майстора и Маргарита“? Тази  книга се чете бавно. Тя не е подреждана, а се е появила спонтанно и внезапно е приключила. Някои я наричат „Тъй рече Маргарита“.

И за да направи преход към публиката, която не беше само дамска,  Маргарита Петкова прочете стихотворението „Тъй рече Виктор с чаша чай в ръката“, в което се говори за Шумен.

„Любовта е с дъх на ручей и настръхнала коприва,

на бездомно мокро куче, на градушка в житна нива…

Любовта е с дъх на вятър и на дим от суха шума,

на задушен прашен партер, на хотелска стая в Шумен…“

Какво се е случило в хотела? Цялото стихотворение е в книгата. Маргарита Петкова уточни, че Шумен не е споменат заради римата. И добави: „Има хора сред вас, които знаят, че обичам този град. „Тъй рече Виктор“ е една особена книга, защото Виктор дойде внезапно на моя компютър… След като стихотворението беше готово, го пусках веднага в социалната мрежа, за да проверя каква ще е реакцията на хората, които обичат поезия и които имат мнение. Много от тях питаха кога ще излезе книгата. Събраха се 62 стихотворения, а аз знаех, че Виктор повече няма да дойде. А защо така идваха стиховете? Не, не ми ги диктува Господ, както някои мислят…“

Маргарита Петкова прочете двайсетина стихотворения. Този странен Виктор – зъл или лиричен, понякога намигва весело, после идва на закуска, с рисунък „грапав и изгърбен“.  А това са все женски, любовни, копнежни стихове на онова неостаряващо „момиче с окъсяла рокля“. На 1 юни Виктор признава: „Детето в мен не иска да порасне“.  Дати, сезони, чувства и профили… С Виктор крачим през поетичното битие на Маргарита Петкова.  Понякога „следобедът е тих и малко хремав“ или „отблясъците бликват и стаята се люшва“. Но тя си е все такава дръзка като заглавията на стихосбирките си, жена с талант и характер: „Решавам аз“, „Дива къпина“, „Щастлива, лекомислена и слаба“.

Диалогът с шуменци тръгна с въпроса на Антонин Горчев: „Помня как пишехте с Виктор Пасков. Ти пишеше един стих, вторият продължаваше Виктор и т. н. Докато стане едно стихотворение. Този Виктор не е ли Виктор Пасков?“ Поетесата го разочарова: „Е, не е!“ Смях в залата. Но Горчев е упорит: „В тази книга казваш, че някой ти диктува! Не са ли писани по същия начин? Един стих от тебе, един – някъде от горе…“ Маргарита Петкова е искрена: „Не знам как става. Почвах с първия стих, после идваше друг. Така се редяха, хванати за ръчичка. И изведнъж – край! Свършиха. Доста хора ме питаха не е ли Виктор Пасков. Той беше мой много скъп приятел, с който сме гостували в Шумен. Но, Антонине, ако мислиш, че той ми е диктувал от горе, не е. Ние имаме различна стилистика с него. Този Виктор от книгата е сбор от няколко мъже, които са минали през живота ми. Защото е идиотско да кажа, че е сбор от всичките! Ще попитате за бройката, затова уточнявам. Но не бъркайте – това не е мъжката ми гледна точка! /Отново смях на публиката/. Аз съм против Истанбулската конвенция“.

Маргарита Петкова със Симеон Аспарухов и Антонин Горчев

В разговора се включи Иван Карадочев: „Мисля за Виктор и мисля за книгата ти. „Тъй рече“ е много продуктивен, наративен похват, това е основание за дълъг съвет. Ницше го доказва… Смятам, че Виктор се родее с постмодерното, само че тук Виктор не означава гледна точка, както бих очаквал например аз. Твоят Виктор е много „под чехъл“. Маргарита Петкова отвърна: „Аз съм под чехъл!“ Литературният критик не отстъпи: „Той е под чехъл, защото зад него си ти. Знам, че си такава. Хората са ми го казали. Няма да се занимавам с клюки, но съм чувал някои работи…“ Това развесели аудиторията, неподходящо подредена и този път като за събрание. Един полукръг около госта винаги дават друго настроение на срещите за литература, ако са го разбрали организаторите. Иван Карадочев продължи: „Проектът е продуктивен, според мен. Ако Виктор може да усложни стилистично поезията ти, то е възможност за следваща книга, за да прояви той инициатива и да вкара свой език. Тук в тая книга ти го смачкваш. Както правиш цял живот…“

Поетесата отвърна: „Да, бе! Как го завъртя! Аз да не съм мъжемелачка? Както ме питаше милата Лиляна Стефанова – какво значело мъжемелачка. В един жълт вестник са я нарекли така. Иване, на четвъртата корица съм го обяснила със свои думи, защото естествено съм предполагала този въпрос. Някога Богдана Карадочева ми казваше, че Иван е брат ми по повод текста за песента „Ивановден“. Но за това кой е Виктор ще цитирам фразата на Флобер: „Мадам Бовари това съм аз“. Така че не мачкам никого, освен основателно“.

Иван Карадочев

Николай Калев открил в библиотеката онова прекрасното стихотворение на Маргарита Петкова, от което и сега се вълнуваме. Част от него припомняме:

„Жената на 60 е бита карта,
обаче е все още Дама-коз.
В кръвта й е страстта й към хазарта
и нищо не поставя под въпрос.

Жената на 60 е стара чанта,
ще каже някой голобрад хлапак.
Но тя пък знае всички тути-кванти –
не може никой да й сложи крак…

Жената на 60 те предизвиква –
не става да я вържеш със въже.
Дори край печката – си тананика:
„Мъже и вино! Вино и мъже!“

В очите на нашия шуменец поетесата съвсем не е на 60 години и затова пита: „До кога любовта ще бъде твоята муза? На кого се оприличаваш повече? На кралица Марго на Дюма, Гретхен на Гьоте, Маргарита на Булгаков?“ Маргарита Петкова отговори: „На времето на около 24 години бях „скандално млада“. Стояхме компания в Съюза на писателите и се майтапихме с Кеворк Кеворкян да ме покани в предаването си по БНТ. И там ме попита: какво ще каже Маргарита Петкова за Маргарита Петкова? Отговорих му: „Това е Маргарита Петкова“. Това е отговорът досега. „Кралица на българската поезия“ ме нарече веднъж Евтим Евтимов, с който сме гостували в Шумен. Много е мило, но аз съм си това, което е пред вас…“

Николай Калев посрещна поетесата с лалета- Снимки Валентина Минчева

Дали се страхува от смъртта – въпрос на публиката. Тя отговори: „Да, защото смъртта е толкова естествена. В книгата ми има и социални стихотворения, тя е засегната като тема. Не ме е страх от смъртта, а от умирането“.

Няколко души подеха темата за липсата на стойностна литературна критика. Маргарита Петкова каза: „Ние нямаме оперативна критика. Та веднъж читателка беше цитирала Оскар Уайлд като своя мисъл в социалните мрежи. Представете си!  Няма какво да делим поезията на мъжка или женска. Нея или я има, или я няма. Например, Иван Цанев е тих поет – жесток поет! Няма кой да анализира литературния процес. Излизат нови поети, половината графомани, два процента от всички – прекрасни! А няма кой да им каже истината. Но такова е времето. Никой не иска да се занимава с литературна критика. Всички ръкопляскаме. Трябва буйна река, за да отмие посредствеността. Все наноси, наноси… Но още има една вадичка, която дава надежда за талантливото. А защо младите имат беден речник, не познават българският език? Те не са виновни. Зависи от нас, възрастните. Липсва държавността. Имаме политици, нямаме държавници. Това е страшно. Много хора са създали дечица, но не са родители. Много учители влизат в клас, за да си изпеят урока, а те трябва да са и възпитатели. Защото учителството е призвание“.

Шуменци се интересуваха за състоянието на Съюза на българските писатели. Има ли бъдеще в него? Маргарита Петкова коментира: „Аз съм член на този съюз от 1987 г. Влязох с подписа на Любомир Левчев, без да подавам молба, както се правеше по онова време. А молба се пишеше, защото тогава имаше литературни издания, в които публикувахме. В тях можеше да се следи литературния процес. Предлагат те в секцията съответно, гласуват те за член. Може да чакаш и три пъти, а може въобще да не станеш член. Някога това беше престижна организация. Сега се разшири членската маса и е много сложно. Да, масовка е. Съжалявам, защото съюзът загуби позициите си, които имаше. Както ми казва Антонин, има много писатели, които не са писатели. Някои са приети за членове, само за да гласуват по-късно за определен председател на съюза през следващия мандат. Това ви го казвам най-отговорно. Изключиха от съюза писател, който се оказа, че цял живот е бил плагиат. Ами има вестник на тази организация. В него редакторите толкова ли не знаят от къде краде този човек? Но в края на краищата Съюзът на българските писатели е създаден от Иван Вазов и аз не мога да плюя по него. Ние с Антонин Горчев ще продължим да го защитаваме!“

В залата Антонин Горчев обяви, че вече не е член на СБП. Напуснал миналата година, когато след проведен литературен конкурс в Шумен не се е съгласил с номинацията на съюза, в който е членувал 15 години.

Маргарита Петкова си спомни разговор с Калин Донков и Георги Константинов. Решили, че ще стоят на инат в тоя съюз, пък „те да ни търсят колая как да ги махнат“. И добави: „Съюзът не прави писателя. Писателят прави съюза“.

Иван Карадочев спомена за наратив на Ницше и стана луда закачка с термина от литературната критика. Литературният критик пак завърна Маргарита Петкова за нейния Виктор – име на победител. Поетесата сподели, че името се е родило от само себе си. И защото наближава Великден, тя ни прочете разтърсващото стихотворение „Тъй рече Виктор на Разпети петък“. Ето част от него:

„Все пак свали си маската накрая пред враговете си, от друг убити.

Плътта ти – в ада, а душата – в рая. И смях на плачуща върба в очите ти…

Прах при праха, кал при калта и етерът върху земята пагубно се срива,

Духът ти само се въздига жертвено, плътта остава в младата коприва…

Как всеки ден и грехове, и грешки натрупваме в отчаяни излишества

Човешкото е твърде нечовешко, със извинение към Фридрих Ницше.

Със извинение и към канона, душа и плът не винаги са свързани.

Плътта за отмъщение е склонна. Духът обръща другата си буза“.

С бурни аплодисменти шуменци й благодариха. И както в операта викат „Браво!“, тук чухме „Много е добро!“ Как Маргарита Петкова постъпва с предателите?  Обръща ли си другата буза? С чувство за хумор поетесата си призна: „Аз съм старозаветна. При мене е око за око, зъб за зъб. Трябва да се науча на повече смирение, но има време…“

Зеленоокото мъжко момиче на българската поезия е много смело и в литературата, и в живота. Казват, че над 200 стихотворения на Маргарита Петкова са изпети. А тя има и публицистика. В Шумен поетесата отново спечели сърцата ни за стойностната поезия. Затова дълго дава автографи и обеща нови срещи с почитателите си.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

1 Коментар

  1. Дъбчо, жив ли си? Яхвай метлата, че и в Шумун се цепят!

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име