Деян Павлов - Джими демонстрира Гутенберговата преса

За шести път шуменци се събраха на „Нощ в библиотеката“.  РБ „Стилиян Чилингиров“ подготви богата програма с цел насърчаване на четенето, информираната грамотност, личното художествено творчество, знанията за историческото ни минало и литература.  Можем да кажем, че нашата книгохранителница е първата в страната, която поде тази инициатива и успя в последния ден на месец май във времето от 19 до 24 ч. да предложи на деца и възрастни богатствата си.  Всяко пространствата на библиотеката привличаше с експозиция, творчески занимания,  развлечения.

Татяна Вътова и Елена Василева посрещаха гостите на библиотеката

Програмата започна пред централния вход на библиотеката със спектакъла „Създатели на Българската държава“ в изпълнение на клуб „Традиция“ в Шумен по сценарий на Стилиян Стоянов.  С конницата на Аспарух тръгна повествованието за първите владетели и техните победи в нашите земи.  Зрителите изпратиха с аплодисменти тържествения финал – звън на църковните камбани и „Многоя лета“.

Небето вече се беше намръщило, когато фолклорната програма започна с участието на детско-юношеския ансамбъла за народни песни и танци „Звънче“, ансамбъла за народни песни и танци „Мадара“, танцовият състав при читалище „Тодор Петков – 1963“.

Фолклорен концерт пред библиотеката

Едно от най-интересните събития беше гостуването на плевенския художник-авангардист Диян Павлов – Джими, който показа копие на печатната преса на Йоханес Гутенберг от  XV век, поставила началото на съвременното книгопечатане. Спектакълът му е с продължителност два часа и половина, но шуменци видяха краткия вариант заедно 50 табла в изложбата „Преди Гутенберг и след това“. Те проследяват появата и развитието на различни писмености през хилядолетията – от Месопотамия и Шумер, през Китай, Египет, Елада и Рим, Средновековието, Европейския Ренесанс и българското Възраждане, та чак до съвременната печатарска техника.

Облечен с дрехи от тази епоха – истински двойник на печатаря, гостът няколко пъти разказа историята пред деца и възрастни. Той сам е изработил пресата, заради която е издирил малко известни факти за книгопроизводството. Преди изобретението на Гутенберг библейските текстове се преписвани с растителни масла върху велен – най-скъпият пергамент, направен от телешки или агнешки кожи. Тежкият калиграфски труд изисквал години за изписването на една книга, която била скъпа и я притежавали само храмове или богати хора.

Каква е историята на Гутенберг?

През 1398 г. в Майнц, Германия, в семейството на богат търговец и ювелир се ражда Йоханес. Останал сирак, малкият син започнал работа като гравьор в манастир в Страсбург /Франция/, където се преместило семейството. На ксилограф се рисували икони върху малка дървена плоскост за изработване на отпечатък по съвсем примитивен начин. Прилагал се методът  на китайците – дървен блок с изрязани релефни букви, който се маже с мастило за размножаване на копия върху хартия или пергамент. По това време момчето-печатар приема фамилията Гутенберг, каквото е името на имението, в което бил роден по майчина линия. На Йоханес и неговия съдружник поръчали да направят 500 изображения на икона, но под всяко изображение да има различен библейски текст. Тогава на Йоханес му идва идеята, че може да се направи само една гравюра с иконата, а под нея от други части да е изработен текстът. За онова време идеята била революционна.  След като поръчката била изпълнена, той се сетил, че може да разбие текстът на отделни букви, които направил от дърво. От работилницата на баща си владеел металолеенето.  Изработил под лупа малки модели на метални букви с остри резци /подвижен набор/. Сам създал за отливането им сплав от калай, олово, антимон.

Когато Йоханес Гутенберг се завърнал в родния си град Майнц, започнал подготовка за отпечатване на Библията.  Взел голям заем от 800 гулдена. Закупил хартия. Трябвало да създаде мастило на маслена основа, за което използвал магарешка лой. За да не притиска всеки екземпляр хартия на ръка, той направил преса. Тази тежка масивна дървена конструкция е с подвижна част талер. Хартията доставял от Италия, тогава най-големият производител на ръчна хартия, произвеждана по метода на откривателя й китаеца Цай Лун през 105 г. след новата ера.

За да демонстрира на шуменската публика процеса, художникът Джими накара едно от децата да вдигне камъка, закрепен на лоста на пресата отстрани. Той показа тампоните за омастиляване, изработени от кучешка кожа и пълни с конски косми. Кучето е единственото животно, което няма потни жлези. Така мастилото не попива в кожата, а остава по нейната повърхност.

Гостът сподели, че има идея да провежда занятия с деца, които да изработват с Гутенберговата преса сами текст върху хартия в неговата творителница. Споменът ще бъде гарантирано оригинален. Когато Джими завъртя талера, чухме тежкото скърцане на машината и си представихме целия печатарски труд от XV век.

Майсторът на печатарската преса каза: „Това е първата в човешката история машина. Йоханес Гутенберг поставя началото на индустриалната революция. Виждате първото средство за масово производство. По занаятчийски начин са се изработвали книги, но в уникални бройки. Трудът на печатарят е бил тежък не само интелектуално, но и физически. Текстът се набирал буква по буква, поставени обратно. Разказвам ви това, за да знаете как сме стигнали до отпечатването на текстове с принтер и компютър“. А ние се сетихме за оня метранпаж с оловни редове, където словослагателят оформяше страницата от набрани материали в някогашната шуменска печатница на площад „Оборище“, която отдавна не работи. Вестникарите от края на ХХ век помнят технологията и грохотът на печатните машини.

Но да се върнем към Гутенберг, който през 1455 г. поставя началото на тиражирания печат. Диян Павлов – Джими продължи: „Днес 550 години след смъртта му с копие на неговата преса ние направихме един отпечатък в библиотеката на шуменци. През 2001 г. анкета на британския вестник „Сънди таймс“ опредя Гутенберг като Човек на второто хилядолетие – личност, допринесла най-много за развитието на човешката цивилизация. В челната десятка той е заедно с Цай Лун – двама от най-големите гении на света. Миналата 2018 г. беше обявена за година на Гутенберг. Тогава аз реших, че трябва да отбележа тази дата и изработих пресата в моята творителница „О писменех“. В Плевен показах своя  спектакъл. За два часа и половина смених 11 костюма, за да представя епохата. Подготвих изложбата от табла, която стоя два месеца в музея на Плевен, а сега експозицията е пред вас в Шумен. Бях забелязан от много медии, книгоиздатели, писатели. Миналата година гостувах в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Сега имам честта и удоволствието да присъствам във вашия град за тази демонстрация“.

А каква е историята на хартията, попитаха шуменци. Художникът разказа как Цай Лун наблюдавал пчелите, които правят своите клетки в медената пита, и последвал техния пример. Взел загниващи дървесни частици, наситно ги нарязал, с каменни чукове ги смлял. Кашата прецедил в чиста вода със сито, опънато на дървена рамка. Дървесните частички ставали тънък слой, който поставял върху памучен или ленен плат. Когато кашата изсъхнала, се отделяла от плата. Гостът ни показа хартията, произведена в неговата творителница за писмена. Този метод се използва и до днес за производство на хартия, но всичко е модерна индустрия.

До XVIII век хартията се произвежда от лен и памук, а след това – от дървесина. Китайците крият  производството на хартията цели шест века.  През 660 г. арабите в битка пленяват китайски войници и научават тайната.  В градове като Бухара, Самарканд, Дамаск, Багдат се пренася производството на хартия, което тръгва към Европа по Пътя на коприната… През XIII маврите покоряват Испания, първата европейска страна, която започва да произвежда ръчно хартия. По-късно Италия става основен производител и износител за целия континент. Гутенберг отпечатва на хартия 180 броя на Библията на хартия. Стига до отпечатване на четири страници наведнъж с пресата.

Книгопроизводството изцяло е ангажирало Диян Павлов – Джими, който по професия е графичен дизайнер. Преди 1990 г. работил в „Културен отдих и художествена украса“ на община Плевен. Изработил е стотици плакати за нагледна агитация и за манифестации. Днес неговата творителница „О,Писменехъ“ има последователи. Като истински будител преди две години той поде инициативата за преписване на „История славянобългарская“. Такова присъствие одухотворява.

В „Нощта на библиотеката“ шуменци видяха изложбите „Библиотеката през фотообектива“, „Нобеловите лауреати за литература 1901-1918“, „Българската история в художествено слово и образ“. Бяха включени прожекции на филми, благотворителни базари, обиколка в библиотечните хранилища. В чуждоезиковата читалня имаше ателие „Оцвети ме“, където децата оцветяваха любими приказни герои. В друга читалня беше организирана работилница за бижута „Топлата магия на дървото“.

Работилница за бижута

Още преди 21 ч. в петъчната вечер гръмотевици и порой сложиха финал на концертната програма пред библиотеката. Но вътре беше топло и уютно до полунощ. По традиция на 31 май РБ „Стилиян Чилингиров“ дава възможност шуменци да си направят годишен читателски абонамент на цената на еднодневен пропуск от 2 лв., като за децата до 14-годишна възраст регистрацията е безплатна. В „Нощта на библиотеката“ се регистрираха 607 читателски карти, от които 240 в детския отдел.

Над 600 шуменци регистрираха читателски карти. Снимки Валентина Минчева

Обявени бяха и наградите.

Ето отличените възрастни читатели:

В категория „Най-четящ читател за 2018” – Мария Николова Теохарова – 70 г. (любовни и криминални романи); в категория „Най-четящо семейство за 2018” – Розета Стефанова Василева – 70 г. (исторически, история, пътеводители, за билки) и Станимир Михайлов Станимиров – 70 г. (исторически, история, политика); в категория „Най-усмихнат читател” – Галина Митева Пенкова-Котева – 47 г. (любовни романи); в категория „Уикенд читател” –Любен Петров Панев – 77 г. (криминални романи); в категория „Най-активен дарител” – Милена Огнянова Димитрова – 34 г.; в категория „Читател доброволец” – Маргарита Георгиева Чанкова-Тракийска – 64 г. (исторически и любовни романи, български автори); в категория „Успешно сътрудничество” – „Лавена” АД; в категория „Дарител на библиотеката” – Фикрет Индже – „Алкомет” АД.

Отличените читатели-деца са: в категория „Най-четящо дете” – Християна Миленова Стойчева, Радина Григорова Лазарова; в категория „Най-любопитно дете” – Йово Лазаров Иванов; в категория „Най-четящо семейство” – Мерт и Семих Ахмед Мустафа; в категория „Най-активен дарител” – Антоанета Антонова Леваневска; в категория „Партньор на Детски отдел за насърчаване на четенето” е Петя Петрова – класен р-л на IVа клас в НУ „Княз Борис І”; в категория „Успешно сътрудничество” – ІІ-б клас с класен р-л Анелия Веждарова от ІІ ОУ „Д-р Петър Берон”.

От времето на Гутенберг до наши дни има четящи хора. Благодарение на книгопечатането рязко се увеличава броят на грамотните хора през последните столетия. Затова се създава и новата дисциплина „медийна археология“, която разкрива логиката в еволюцията на книгата като най-старата медия.

Новите технологии променят реалността и както казват днешните визионери, формата следва функцията в комуникациите. Но книгата остава най-класическата форма на познанието дори в дигиталния свят. Докато има хора – ще има библиотеки. Благодарим на РБ „Стилиян Чилингиров“, която в една нощ събра литературата и изкуството за своите читатели.

Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име