Васил Д. Стоянов

В художествената галерия „Елена Карамихайлова“ се събраха интелектуалци по повод ценен архив.  Открита беше изложба, посветена на 180-годишнината от рождението на Васил Димитров Стоянов, съосновател на читалище „Свети Архангел Михаил“ /днес  „Добри Войников – 1856“/ и на Българската академия на науките. За делото и живота му говори проф. д-р Кина Вачкова от ШУ „Епископ Константин Преславски“.

Този виден учен и общественик е роден на 28 юли 1839 г. в Жеравна, но както сам казва, неговото родно духовно място е Шумен.  От 1849 до 1858 г. учи в Преславо-шуменската гимназия с главен учител Сава Доброплодни, последните две години от които е помощник-учител заедно със своя съученик и приятел Васил Друмев.  Времето е на младата шуменска интелигенция, от която тръгва духовният подем на града.

През 1856 г. се основава читалището „Св.  Архангел Михаил“.  Васил Д. Стоянов участва в първото театрално представление „Михал“ от Сава Доброплодни и се включва в организирането на първата музейна експозиция в България, създадена с археологически материали от Преслав.  Продължава образованието си в Прага, подпомогнат финансово с 500 гроша от местните чорбаджии.  С тежки лишения преминава 10-годишният му период в Чехия.  Първо учи в класическата гимназия, а по-късно – във филологическия и философския факултет на Карловия университет. Пред „учената философска дружина“ Васил Д. Стоянов чете български народни песни, разказва и прави публикации за фолклора и културата на поробените българи. Интересен е пътеписът му „Върбишкият султан“, публикуван в чешко списание, в който разказва за гостуването си при султана в дома му във Върбица.

Шуменски краеведи на откриването на експозицията

Проф. Кина Вачкова с вълнение разказва как е прелиствала личния архив на този виден българин в Прага, в който има писма  от Г. С. Раковски, Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо войвода и др.  Будният български студент пише писмо дори на Наполеон Трети.  Търси съдействието на европейски учени, за да се съберат средства за издаване речника на Найден Геров. В същото време живее в крайна бедност. Работи в чешки семейства, за да получи обяд. За да си купи приличен костюм, продава личния си архив на етнографски музей в Прага, който нашите изследователи сега изучават.

Проф. Кина Вачкова представя експозицията

Васил Д. Стоянов се включва в изграждането на единен книжовен български език, включва се в Славянското дружество в София. Има голям принос за основаване на Българската академия на науките, на която тази година ще честваме нейната 150-годишнина. В Прага младият учен се среща с Марин Дринов и двамата съставят проект за устав на Българското книжовно дружество, което се основава в Браила. В Румъния се среща с Васил Друмев, като правят усилия да съберат разединените браилски българи, за да се съберат пари за делото си.  На 25 септември 1869 г. се провежда учредителното събрание, което заседава четири дни поради разногласия. Васил Д. Стоянов става деловодител, Васил Друмев – библиотекар, а проф. Марин Дринов е председател. Добри Войников издава вестник „Дунавска зора“ и публикува материали за дейността на книжовното дружество.

Васил Д. Стоянов печели конкурс за преподавател в катедрата по славистика към Централното болградско читалище. След Освобождението заема високи  длъжности в новоосвободена България: варненски вицегубернатор, главен училищен инспектор, главен секретар на Министерството на народната просвета, директор на Народната библиотека, подпредседател на Българското книжовно дружество, което през 1881 г. се премества в София, а през 1919 г. се преименува в Българска академия на науките.

Този виден възрожденец до края на живота си нарича Шумен „второ родно място“, насочва български студенти от Чехия към нашия град.  В края на своя живот той е в инициативния комитет, който организира честването на 50-годишнината на шуменското читалище.

Екпозицията от архивни материали за Васил Д. Стоянов е подарък от БАН на читалище „Д. Войников-1856“, който съдържа снимки и документи на БАН, Българския държавен архив и етнографския музей в Прага.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име