Йосиф Давидов в родния си Шумен. Мили спомени с Нико Майеров и съученика Павел

Една от най-респектиращите личности, която тази година гостува в шуменската регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“, е журналистът Йосиф Давидов. С аплодисменти посрещнахме и него, и Бета Хараланова от Регионалния исторически музей, предоставила архивни материали, които предизвикаха любопитството на много шуменци. Всъщност, срещата с Жози, както го наричат роднини, съученици и приятели, започна още на стъпалата пред входа. Как да си поделят този уникален човек, посетил най-горещите точки на света като репортер! Та той е бил в 73 държави, когато работи в международния отдел на вестниците „Труд“, „Поглед“ и др. Сътрудничил е на БНР и БНТ, а от 1983 до 1990 г. е бил кореспондент на БТА в Мадрид. Избира да остане в Испания, където живее и до днес. Дълги години работи в международната агенция „Глобалпрес”, специализирана в изготвянето на приложения за отделни страни, които се публикуват в „Ню Йорк Таймс”, „Вашингтон пост”, „Дейли нюз”, „Нюзуик”, „Форчън”, „Форбс” и други престижни издания. Всичко това е отразено в последната му книга „Репортер от минало време“. Издава я братовчед му Максим Бехар – изпълнителен директор на M3 Communications Group, Inc, който прави първа крачка в книгоиздаването. Премиерата беше на 30 септември в Съюза на българските журналисти в София.

Йосиф Давидов поздравява рожденичката Бета Хараланова преди срещата

След сърдечното посрещане в Шумен на 3 октомври Йосиф Давидов ни каза: „Видимо съм развълнуван. Книгата е шуменска. Аз съм ленив, не пазя своите публикации. Ако не беше сестра ми Хели и приятелката ни Дида, които да намерят на горната лавица на гардероба на майка ми изрезки от мои публикации от 1967 до 1991 г., нямаше да я има. Те са 15-20 процента от всичко, написано в тоя период. Затова съм

посветил книгата на майка ми Розика Давидова

После реших да опиша това, което не е в тези публикации. Тази книга е вестникарска. Нарочно поисках да е на сива вестникарска хартия и с дребен шрифт, да се чете на по-силна светлина“.

Майка му, някога секретар на Окръжния комитет на Българските професионални съюзи, строго възпитана във Франкфурт, така и не успява да вкара в главата му немския език. Той съвсем не е бил отличник и примерен ученик. Но нека вървим по житейската хронология на журналиста.

Йосиф Давидов е роден на 25 юли 1945 г. в Шумен. Родната му къща е на улица „Раковска“, предпоследната автобусна спирка към „Кьошкьовете“. Сега в града ни има малка еврейска общност. На екрана видяхме снимка, правена от Нико Майеров, който се е вмъкнал между роднините, преди да щракне самоснимачката. Гостът пояснява: „Бебето е 3-месечният Максим Бехар, а тоя ухилен зъбльо съм аз“.

Роднини и приятели от еврейската общност през 1956 г.

Основното си образование завършва в училище „П. Волов“. С бъдещия поет Борислав Геронтиев участва в сатирична ученическа оперета. Постъпва в подготвителния клас в софийската английска гимназия. Йосиф Давидов си спомня: „Луднах. Бях наистина като изтърван. В осми клас за първи път в мен покълна „репортерското зърно“.

Отсъствия, пушене и други прояви са причина да бъде преместен в новата Пловдивска английска гимназия. Включва се в училищната радиостанция, но скоро е помолен от учителския съвет да я напусне. Тогава се отдава на театралната самодейност – играе ролята на евреина Шейлок от „Венецианският търговец“ на Шекспир. По ирония на съдбата, след 1990 г. ще трябва да сменя професии, да си търси работа в Испания, но ще установи: „Не ставам за търговец. Никога не съм притежавал бизнес нюх“.

В Школата за запасни офицери в Плевен му възлагат да режисира пиеса, посветена на антифашистката борба. Втората година от казармата е старшина-школник в Грудово. Йосиф Давидов разказва: „Чувствах се като Лермонтов – в униформа и с перо. Първият ми писмен текст е публикуван във вестник „Шуменска заря“ през 1965 г. Бях войник в отпуск и попаднах на събрание на български турци в Лудогорието. На голяма поляна бяха насядали много възрастни турци, на които един от секретарите на Окръжния комитет на БКП в Шумен /турчин/ говореше на турски език. Аз нищо не разбирах, но ми се сториха много интересни тия хора. Приличаха ми на запорожските казаци от картината на Репин /“Казаци пишат писмо на турския султан“/. Публикуваха тази импресия, т.е. първият ми журналистически материал е шуменски“.

В Софийския университет започва да следва българска филология, втората му специалност е английска филология, учи унгарски език. В сп. „Младеж“ има късмет да попадне на отлични учители. През 1968 г. Съюзът на писателите изпращат Йосиф Давидов и поетесата Живка Балтаджиева в Унгария, за да установят „тесни отношения с младата унгарска творческа интелигенция“. Двамата сключват брак на 8 март 1969 г. Даже не знаели, че денят е празник. Йосиф и Живка имат две талантливи дъщери – актрисата и поетеса Адриана-Роза и художничката Ева. Адриана е омъжена за испанския актьор и режисьор Либерто Рабал, който по бащина линия е внук на големия актьор Пако Рабал, блестял във филми на Луис Бунюел, Карлос Саура, Педро Алмодовар, а по майчина линия – на писателката Кармен Лафорет. Синът на Адриана и Либерто – Давид Рабал Давидов, също продължава талантливия род. Макар и само 21-годишен, той е автор вече на три книги, а освен това е и популярен музикант.

Съпругата и двете дъщери на Йосиф Давидов

Съпругата си Йосиф Давидов ни представи така: „Живка е своеобразен посланик на българската култура. У нас е издала четири книги. В Испания издаде осем книги, от които четири са на испански език – не преводни, а написани на испански език. Другите четири книги са двуезични. Тя е доктор на филологическите науки. Преподаваше във Факултета по славянски филологии. Един от нейните студенти си татуира стих на Ботев на ръката над лакътя: „Свободата е мила, истината е свята“. На всичките рецитали, които тя правеше за Ботев в Испания, той идваше по потник, за да се види надписът. Последната й книга е „В края на зелената гора“. Преди месец имаше френско-испански фестивал на средиземноморската поезия в Толедо, за който получи специална покана. Най-интересното е, че те накараха Живка да им чете поезия на български език, защото искат да чуят музикалността на езика ни. Испанците са любопитни, уважават културата, уважават литературата! Поканени бяха поети от 26 страни, които пишат на 16 езика. Живка получи висока оценка. Нейни стихове са включени в поетични сборници на испански, португалски, арабски, китайски, руски, английски…Румънските й колеги-поети получават финансова помощ от диаспората в Букурещ. Българските поети, танцьори, художници в Испания не получават нито стотинка от публична или държавна институция! Частни спонсори финансират танцовите състави. Чест им прави, че закупуват инструменти, носии и т.н.“

Йосиф Давидов със съпругата си Живка Балтаджиева

През 1971 г. Йосиф Давидов започва работа във в. „Труд“ със заплата 105 лв. – колкото струва самолетният билет от София до Китай. Той и жена му нямат софийско жителство, живеят на тавански квартири с малко дете, тя е без работа, но Йосиф Давидов го измъчва „репортерският инстинкт и глад за писане“. През зимата на следващата година е командирован в Пекин и Пхенян. В куфара са две кутии  домашно направени шоколадови бонбони „пияни вишни“ – специалитет на майка му Розика за посланиците. Когато ги изважда в Пекин, те са с бели червейчета, измиват ги и ги хапват… Там има шанса да разговаря с Уилфред Бърчет, чиято съпруга е българската журналистка Веселина Осиковска.  Йосиф получава

първия си урок по репортерска журналистика

от австралийския журналист, стъпил първи в Хирошима след пускането на американската атомна бомба на 6 август 1945 г.

През 1973 г.  има покана да посети освободените зони на Гвинея-Бисау. Което е истинска „партизанска авантюра“. Дългите нощни преходи е описал в книгата „Диалози с Гвинеа-Бисау“. Може ли да забрави как с войниците е дъвкал кола, ял е ориз и сварено пиле, пил е палмово вино! Разкази с много кръв и страдание, за които четем в „Репортер от миналото време“. Йосиф Давидов хваща паразит от т. нар.  „фараонски болести“, но в София го излекуват. Признава: „Гвинея-Бисау започна моята „африканска любов“. Африка на юг от Сахара се превърна в моя репортерски наркотик“.

Следващият маршрут е Мозамбик, където е с фотографа Стефан Тихов. Двамата имат проблем с намирането на хотел. Един „стрингер“ – нещатен кореспондент на агенция „Ройтерс“, им помага и те стават квартиранти на световната информационна агенция, основана през 1851 г. в Лондон.

Йосиф Давидов – репортер в Гвинея Бисау

Следват „Революционните картини от Етиопия“ на журналиста. По повод това пътуване Йосиф Давидов пише: „Струва ми се, че

няма безпристрастен репортер

Абсолютната истина също не съществува. Писането на репортажи е последната брънка на веригата от субективни действия“. Когато днес препрочита вестникарските си репортажи за Етиопия без скромност си мисли, че текстовете му отговарят на „истината, пресъздадена чрез революционен темперамент“ като тази на Джон Рийд в книгата му „Десет дни, които разтърсиха света“ /1918 г./

В Етиопия разбира, че в тази земя са едни от най-ранните следи на човешко присъствие, започнало преди 200 000 години с Хомо сапиенс. Името на страната е споменавано от Омир и Херодот. Пазят се накитите на Савската царица. Цар Соломон станал първият император на Етиопия. В Аксум се разпространява християнската религия. Там са открити стари църкви и скални манастири с църковни текстове, написани върху тънка говежда кожа, а буквите много приличат на Кирило-Методиевата глаголица.

Йосиф Давидов среща Ясер Арафат в Бейрут. Когато лидерът на Организацията за освобождение на Палестина научава, че българинът е евреин, казва: „Ние, палестинците и евреите, сме първи братовчеди“.

При посещението си в Родезия репортерът установява, че „няма по-отблъскващ човек от мързелив дипломат пред пенсия“, визирайки българския, на който попада. В същото време е поразен от древната история на Великия Зимбабве. Легендата разказва, че по тия земи са митичните „Мини на цар Соломон“…

През 1981 г. Йосиф Давидов е в Южноафриканската република по поръчение на Международната организация на журналистите като признат „африканист“. Посещава мината за диаманти „Премиер“ и Претория. Обикаля бежанските лагери, разположени в съседните страни, доказващи същността на апартейда. Нарича ЮАР „незабравимата ми „диамантена решетка“.

Най-тъжните му страници са за Нигерия – „Робският бряг“. Оттам в Америка са докарани около 30 милиона роби, оковани във вериги и с катинар на устата, за да не ядат. Докато чакали корабите, робите работели на полето за белите колонизатори. Йосиф Давидов разговарял със суха възрастна жена – внучка на нигерийски крал по бащина линия, умрял през 1893 г.  На брега на океана тя изважда от джоба на престилката си бутилка бяло палмово вино. И се разбират, без да знаят родните си езици… За Нигерия, най-африканската страна, не всичко е написано.

В Судан репортерът среща трима специалисти от „Българския тотализатор“ и „Държавната лотария“, които организират игрите там. Коранът забранява хазарта, но държавата тогава приема социалистически път на развитие. Сънародниците го черпят с цитрусова ракия, собствено производство. В хотела пет денонощия Йосиф Давидов боледува от малария.

В Африка журналистът среща много български специалисти – геолози, агрономи, лекари, строителни инженери. Дори по високите хълмове на Килиманджаро през 1975 г. нашенци отглеждали високопланински сортове грозде.

„Отношенията на НР България със страните от Африка на юг от Сахара, т.н. „Черна Африка“ е темата на аспирантурата на Йосиф Давидов. По този повод той коментира: „От „Техноимпекс“ ми казаха, че общо в света през 1976 г. 300 000 българи работят в чужбина. Говоря това, с риск да не бъда одобрен от всички. В момента се шири пропаганда за „желязната завеса“. Не са включени работещите българи в Коми /СССР/. От тия 300 000 българи 200 000 души можеха да напуснат България завинаги. Друг е въпросът, че бяха жестоко експлоатирани. Половината от заплатата им отиваше за съответното държавно предприятие“.

Може ли международник като него да не отиде в Полша, когато цяла Варшава е облепена с плакати на „Солидарност“, липсват хляб и мляко, с глад и мизерия идва Коледа на 1981 година? Репортерът е в „центъра на циклона“.

Йосиф Давидов е

първият български журналист, направил интервю с цар Симеон

на 29 януари 1990 г.  След месеци публикува второ. Със семейството си заминава за Мадрид на 23 септември 1983 г.  По този повод той пише: „Симеон е само малка част от моята репортерска практика. Когато се срещаме, се поздравяваме“. Остава му професионалният гъдел, че първи е влязъл в къщата му на мадридската „Авенида дел Вайе“.

Признава, че съдбата почти винаги е била добронамерена към него, подавана му е ръка в тежки житейски моменти. Когато през април 1991 г. БТА закрива кореспондентския си пункт в Мадрид, започва да си търси работа. Тогава Йосиф Давидов става свидетел на „златната треска“, обхванала българи и испанци. Оказало се, че „нашите тихи и нормални дипломатически и търговски служители, отдавна са били психически и материално подготвени за рязката промяна“. И е учуден как „всички искат да забогатеят за една нощ“. Журналистът развежда из Испания видни „демократични“ лидери, които бързо се запознават с местните хора и започват да въртят бизнес. Само на Йосиф Давидов не му провървяло. Най-дълго се задържал в „Глобал прес“ – 11 години.

След голяма мизерия през 1993 г. попада в петзвезден хотел, където се отнесъл зле с български сервитьор. Правел се на важен и го разигравал за марки вино. Става ясно, че и двамата са от Шумен. Сервитьорът бил Васил Димитров – някога шофьор на такси. А журналистът съобщил, че баща му е Давид Соломонов. Като чул това, наведеният сервитьор се изправил, свалил си престилката и му казал: „На малкия пръст на баща си не можете да се намажете!“ Йосиф Давидов отишъл в кухнята и се извинил. Обещал повече да не се държи с никой така глупашки.

По повод нашите емигранти той разказа: „В Испания официално са регистрирани 140 000 българи. Има 70 000 временно пребиваващи. Идват за пет-шест месеца, не се регистрират в общината, защото са глупави. Ако се регистрират, ще получат всички социални права на испанците. Преди 18 години е създаден вестник „Нова дума“ за българите в Испания от Богдана Мараджийска – напориста и работлива жена от Пазарджик. Когато фалира „Глобал прес“, тя ме покани и до ден днешен сътруднича.

В Испания е забранено пенсионерите да работят

А всички мъже и жени, навършили 65 години, са длъжни да се пенсионират. Затова аз само сътруднича на „Нова дума“, който правим трима души. Това е най-четеният вестник на български език. Тиражът му е 8000 броя. Един седмичник се чете от 4-5 души. Т.е. „Нова дума“ се чете от около 40 000 българи. Кой български вестник се чете от 30 процента от населението у нас?“

Огромен интерес към срещата с Йосиф Давидов

Иван Капралов повдигна темата за репортерството. Всеки човек с мобилен телефон ли е репортер? Той напомни, че преди десет години Максим Бехар написа възторжени думи за Фейсбук. Йосиф Давидов изложи позицията си: „Максим е журналист. На 25 години стана неговата M3 Communications Group, една от водещите PR-компании у нас и в света. Придоби невероятен авторитет в тоя бизнес. Четох, че PR-бизнесът в САЩ най-бързо увеличава своите кадри. Новите технологии им дават възможност да позиционират стоките. Преди две години написах есе на сайта на СБЖ със заглавие „Убиецът на журналистиката“. Продължавам да мисля, че колегите, които са журналисти или тези, които искат да са журналисти, като използват PR-методите, получават информации от институции и ги публикуват.

Това е пиар, а не журналистика

Максим ми се обади, за да ми каже, че е прочел есето. Започнахме да обсъждаме и стигнахме до средата. Нашата професия на репортера, на журналиста със собствена информация, е истинската. Използването на пиара, готовите съобщения, показва или непознаване на професията, за което мога да упрекна тук присъстващите преподаватели в университета, или недоверие към читател, слушател, зрител. Нашият читател е винаги по-умен от нас! Защото той има време да чете и да сравнява. Моят страх е от друго. Да не би някои колеги да помислят, че като извадят един смартфон с десет програми, че знаят всичко. Много колеги считат, че пишейки в социалните мрежи, са журналисти. Истинският журналист трябва да чете тези мнения, да ги анализира, за да усети пулса на неговия бъдещ читател. Социалните мрежи няма да убият журналистите. Бившият главен редактор на „Гардиан“, сега университетски преподавател, казва така: „Днешната епоха е епохата на думите. В социалните мрежи се пишат думи. Ние трябва да върнем епохата на фактите. А днес е и епохата на емоциите! Затова политиците използват социалните мрежи. Докато човекът се интересува от фактите, а не само от емоциите, ще има нужда от журналисти. Аз съм оптимист за нашата професия. Ние сме в преходен период. Не бъркайте формата със съдържанието! Техническите средства са форма, съдържанието е това, което си видял и чул“.

Доц. Юрий Проданов – ръководител на катедрата „Журналистика и масови комуникации“ в Шуменския университет, припомни за Ришард Капушчински и попита госта: „Кой е Вашият Херодот?“ Йосиф Давидов разказа, че с Ришард Капушински се запознал в Адис Абеба през 1998 г. И продължи: „Всеки уважаващ се професионалист би трябвало да посочи свои учители. Учителят никога не е кумир. Учителят отваря вратата, но през нея ти сам трябва да влезеш, казва китайска поговорка.

Нямам кумири, но имам фантастични учители!

Кирил Нешев в списание „Младеж“ ме направи репортер. Уилфед Бърчет ме направи международен репортер. Той ми каза: „Репортерът е мост над реката – между фактите и читателите. Ако ти си подготвен, мостът няма да е въжен, а железобетонен. Тогава разбрах, че основата на нашата професия не е толкова амбицията, а предварителната подготовка. Сега е лесно с Гугъл. Преди с дни четях в Народната библиотека, за да се готвя за репортажите си в чужбина“.

Доц. Проданов пита къде в България има линотипна машина /печатарска преса/. Миналата година в Белград открили паметник на линотипната машина, а той не може да я покажа на своите студенти. И тук на помощ ще бъде Максим Бехар, според госта.

Проф. Ивайло Петров, който е гостувал на Йосиф Давидов в Мадрид през 1983 г., разказа за скромната обстановка в неговата квартира. Тогава домакинът твърдял, че

в Испания журналистът може да вземе интервю само в кръчма

Кани интервюирания в кръчма и да му поръча хубаво вино. Сега той уточни: „Тогава беше така. Испания беше още опиянена от своя преход. Демократичната й конституция беше приета през 1978 г. Днес е друго. Не може с аху-иху да се правят големи успехи. Испания е четвъртата икономика в ЕС. Годишно 87 милиона чуждестранни туристи я посещават – на второ място е по туризъм след САЩ. Тя е втората в света страна по културно-историческо наследство след Китай, според ЮНЕСКО. Българските вина са хубави, но нашите лозя са 30 пъти по-малко от лозята в Испания. Испанските вина са по-котирани. Най-големият лозов масив в света е испански. Почти 40 процента от френските вина са с испанска суровина грозде.  През 1985 г. като кореспондент на БТА знаех, че държавното обединение „Винпром“ внасяше танкери с испанско вино за суровина-майка. Притеснява ме, когато се опитваме да надскачаме боя си. Зная тия данни, защото от 20 години в Испания работят два ромски клана. Шефът на единия клан е бил началник-смяна на „Елпром“ в Сливен. Първи при приватизацията уволняват ромите и половината от тях отиват в Испания. Там берат като комбайни. И са доволни. Децата им не се различават от  испанските деца, но по-страшното е, че не говорят български език…“

Журналистът раздава автографи до 20 ч. вечерта. Снимки личен архив и Валентина Минчева

Мъчителен е дребният шрифт във вестникарската книга на Йосиф Давидов, но е удоволствие да пътуваш с истинската стара журналистика. Книгата „Репортер от минало време“ започва със стиха на съпругата му Живка Балтаджиева: „Не от пръста, от очакването поникват първите цветя“.  А той я завършва с изречението: „Опитах се да опиша моята шепа пръст…“

Умберто Еко ни предупреждава за рисковете от дигиталния свят, но казва: „Това не е краят на книгите“. Ориана Фалачи пише: „Смели или страхливи – един ден всички ще сме мъртви. Страхливите ще са мъртви още преживе…“.  Йосиф Давидов остава безстрашен с острието на своето репортерско перо.

Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име