Марин Маринов днес.

Професионалното образование остава проблем на България. Независимо от иновативните практики и стратегиите на просветното министерство, фирмите изпитват неистов глад за технически кадри, а завършилите професионални гимназии с такъв профил емигрират с цел по висок жизнен стандарт на Запад. Някога механотехникумът в Шумен е бил елитното училище, в което трудно се влиза, но и трудно се излиза с диплом. На него е разчитало машиностроенето в Шумен след построяването на машиностроителния завод /сега „Мадара“ АД/, чиито мащаби са рухнали с приватизацията по време на прехода. Днес Професионалната гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“  се готви за своя 70-годишен юбилей.

Срещнахме се и разговаряхме с Марин Маринов – директор на училището в периода 1988-2008 година. Неговата педагогическа биография е летопис на икономическото развитие на Шумен на границата на два века, на две исторически епохи и на няколко поколения всеотдайни педагози, посветили се на каузата да подготвят кадри за промишлеността. В разказа на този всеотдаен ръководител ще се огледат много деятели на образованието, бизнеса, обществеността. Той е от поколението, което трябваше да се пренастройва идеологически, социално, личностно, но в същото време да надгражда създаденото от предшествениците си и да съхрани по Ботевски духа на повереното му училище.

Просветният министър Илчо Димитров посещава училището през 1995 г.

Марин Маринов е роден на 12 април 1945 г. в село Кюлевча, община Каспичан, в семейство на занаятчии, където завършва основното си образование. Баща му е бил обущар в Шумен, но по-късно е сред учредителите на ТКЗС на село. След това постъпва в елетитното за тези времена училище – техникум по машиностроене и уредостроене в Шумен, в специалността „Технология на машиностроенето – студена обработка“ /стругарство, шлосерство/. По това време вече е започнал строежът на

КОЛАРОВГРАДСКИЯ АВТОМОБИЛЕН ЗАВОД

Той  си спомня: „Гледахме от село как се строи коминът на завода от трънски майстори. Беше 1959 година. На входа на градската градина в Шумен имаше витрина. Бяха поставили макет на камион. Впечатляваше всички. Професионалните училища прохождаха. Имаше търсене на ученици за тях. Но и конкуренцията беше голяма. Балът ми от дипломата стигна, за да вляза. Бях среден по успех ученик. Около 5 беше дипломата ми. От клас с 38 ученици момичетата бяха 5. Завършихме 27 от класа. Класен ръководител ни беше Симеон Симеонов. Учехме в сградата на днешната хуманитарна гимназия „Йоан Екзарх Йосиф“ /бившата мъжка гимназия/. Практиката си карахме в работилници в мазата“.

Казармата на Марин Маринов е в Полувисшия железопътен институт. Специалността му е „Ремонт на електрически локомотиви и вагони“. За три години получава още едно добро образование. Момчетата от техническите училища имат фундаментална подготовка и са на почит. Преподавателят му по математика Куюмджиев работел в Министерството на транспорта. Още във втори курс събира курсантите и им предлага да станат нередовни учители в ж.п.транспортните училища в София, Русе и Дряново поради липса на педагогическа правоспособност. Идеята е по-късно да завършат Института за учители специалисти в София. Марин Маринов се съгласява веднага. В шуменския механотехникум  имал изключителни учители начело с директора Найчо Тасев /преподавател по конструктивно чертане/. Този авторитетен педагог ревностно той следва в кариерата си. Избира да отиде в Дряново в училището по железопътен транспорт, защото е близо до Общотехническия висш задочен институт в Габрово.

На 4 септември 1967 г. постъпва в професионалното училище  Дряново. Две години е нередовен учител, а после се дипломира като инженер във ВМИ-Габрово след шест години задочно следване. Колективът там е чудесен, Марин Маринов е приет от всички и месеци преди да стане инженер от транспортното министерство му предлагат да стане директор на училището. Какво го е мотивирало да остане там 20 години? Днес той споделя: „Добрият колектив и хората. През 1976 година ме назначиха за директор. Но през цялото време техникумът по механотехника „Христо Ботев“ в Шумен винаги ми е бил за пример.

В ДРЯНОВО СТАНАХ БАЛКАНДЖИЯ

Хората там са различни от нас. Техният характер ме впечатли. Жената, която работеше в склада за инструменти, ми каза: „Къде ще ходиш в Шумен? В полето се ражда жито, а при нас се раждат хора!“ Този израз има и друг  вариант, но той е краен…“

С гордост Марин Маринов подчертава, че две години преди да се раздели с балканджиите дряновското училище става национален първенец в комплексното класиране – база, квалифицикация на педагозите, социални придобивки, реализация на учениците.  Преди две години то е закрито и разграбено, уточнява с прискърбие нашият събеседник.

На 2 юни 2003 г. се открива ел. лаборатория в училището.

Носталгията по Дряново няма да се заличи. Но Господ е имал други планове за Марин Маринов. В Шумен се връща по две причини. Съпругата му Венета е от нашия град, инженер-химик. В същото време родителите му остаряват и трябва да се грижи за тях. Изпратен на 3-месечен курс за ръководни кадри в Ленинград /днес Санкт Петербург/, се среща с Раденков, заместник-директор на нашия механотехникум. Землякът категорично заявил: „Ще си дойдеш в Шумен!“ На 4 септември 1987 г. Марин Маринов започва работа като преподавател по електротехника, електрически машини и апарати в ТМТ „Христо Ботев“. Учениците са 1100,  персоналът е 140 души – педагогически и непедагогически.  /Днес  учениците са 393, учителите 35, непедагогическият персонал е 11 души/.  Учебната практика тогава се провежда в предприятията КТА „Мадара“ и ЗИЕНО /завод за инструменти и нестандартно оборудване/.

В училището има три форми на обучение. Първата е 4-годишният техникум с направления: машиностроене с две специалности – студена и топла обработка на металите; металургия на цветните метали; електротехника /машини и апарати, ел.инсталации/; транспорт – автомобили и гари; електротехника на автомобилния транспорт. Другата форма е 3-годишно обучение в СПТУ /средно професионално техническо училище/, където се обучават стругари-фрезисти и шлосеро-монтьори. Има и УПК /учебно-професионална квалификация/, въведена през 1982 г., в която след гимназия учениците получават професия за 1-2 години. Там специалностите са електронна техника и машиностроене.

Втори юни 2005 г. вечният огън пред Ботевия паметник.

След година директорът Найчо Тасев се пенсионира, натрупал 33 години стаж на ръководния пост в училището. Общинското ръководство кани Марин Маринов на разговор и го назначава за директор на механотехникума, който управлява 20 години до 2008-ма. Тогава продължава дебатът за оптимизиране на училищната мрежа. Марин Маринов си спомня: „Вече се

ЧУВСТВАШЕ КРИЗАТА ЗА УЧЕНИЦИ

Но много преди това се коментираше обединяването на механотехникума със СПТУ по машиностроене /т. нар. „Кеймбридж“/. Никой не посмя да го направи от местен патриотизъм. Ние в механотехникума настоявахме за това, защото се получаваше нелоялна конкуренция. В СПТУ-то учениците не посещаваха редовно занятия. По време на „голямата екскурзия“ през 1989 година напуснаха 300 наши ученици. Просветното министерство намали броя на учениците в паралелка – от 36 на 26, така се запази броят на паралелките. През 2003 година станахме професионална гимназия. През 2008 година началник на просветния инспекторат беше доцент Добромир Добрев. Решиха да се обедини механотехникумът с училището по телекомуникации. Идеята беше рационална. Така след пенсионирането ми щафетата от мен пое директорката на пощенското училище Галина Младенова“.

Христо Ковачев с ученик.

Марин Маринов оставя подредено училище с традиции и добър микроклимат. Днешната Професионална гимназия по механотехника, електроника, телекомуникации и транспорт „Христо Ботев“, може само да се гордее, че е имала такъв стопанин и педагог като него. С какви чувства си е тръгнал от там? Бившият директор отговори: „Тръгнах си удовлетворен, защото не оставих гола поляна, а училище със сериозна професионална база. По-късно чувах от колегите, които дойдоха от училището по телекомуникации, че са имали високо самочувствие в своето училище и се чудели какво ще заварят при нас. При сливането на двете професионални гимназии, се питали: какво ще правим в механотехникума? Притеснения имаше и началникът на образователния инспекторат. Но останаха доволни от условията и колектива. На 2 юни 2008 година ги поканихме на патронния ни празник, когато предстоеше да открием два учебни кабинета, свързани с информационните технологии. За всеки ученик осигурихме компютър. През 2001-2002 година бяха въведени делегираните бюджети – парите следват ученика. Тогава аз като директор имах право да си управлявам средствата. Парите не бяха много, често и не стигаха, но успяхме да отделим нещичко за усъвършенстване на базата“.

Ученическа практика по автомобилостроене.

Еврофинансирането също помага. Още през 1997 г. по програма ФАР от просветното министерство „удрят едно рамо“ за специалността „Транспортна техника“, която трябва да синхронизира практиката с европейските стандарти – обучение в Британския център по образование в София. Идеята е тясна специализация на учениците. С два модула за втора степен на квалификация, третата степен е с допълнителни технологични дисциплини. ПГМЕТТ „Христо Ботев“ внедрява европейския модел в професионалното образование. Преподавателите са включени в обмен на практики с Европа.  С тази цел Лъчезар Лалов посещава Англия, директорът –  Ирландия.

По този повод Марин Маринов коментира: „Посетихме няколко училища и няколко центъра за професионална квалификация. При нас проектът беше съчетан със средно общо образование. В Ирландия учениците завършват  средно училище, подчинено на католическата църква, и отиват да учат някаква професия, занаят. Дипломират се като тесни специалисти. Още тогава лекторите там отчитаха, че тясната специализация е извела икономиката напред, но по-късно правителството осъзнало, че учениците са доста ограничени за познанията си за живота като обща култура. Искаха промени в образованието като самостоятелно управление извън Великобритания. Изводът ми  беше, че те тръгват към някогашния модел на всестранно развити личности у нас“.

Какво става с практиката на учениците, след приватизацията на предприятията в Шумен и закриването на производства? Марин Маринов отговаря: „Трябваше да разчитаме на собствени сили. Освен останалите големи машиностроителни фирми, сключвахме договор с автосервизи. Синхронът заводи – обучение се разстрои до голяма степен. Освен това се опитахме да си партнираме с новите големи фирми като „Херти“ АД, например.  Дадоха ни списъци за необходимите специалисти за производствата им. Но нашите специалности не съответстваха на техните нужди. Като ръководство поискахме да ни дадат перспектива за промишленото развитие на Шумен за следващите пет години напред. Но тогава, преди 20 години, фирмите бяха в несигурност, тепърва излизаха на пазара, не знаеха обемите на производства. Много предприятия по-късно бяха закрити.

ПРОЦЕСЪТ НА ДОГОВАРЯНЕ С ФИРМИТЕ СПРЯ

През последните години нямаше желаещи ученици за специалността „Металургия на цветните метали“. А тя подготвя специалисти за „Алкомет“ АД. Всички деца се увлякоха по компютърната техника, програмирането, роботизираните системи… Все специалности, за които още не бяхме готови с кабинетите. Скъса се връзката на нашето училище с промишлеността. Много съжалявам, защото в началото на прехода тръгнахме с надеждата за европейски стандарт. Ние като професионално училище се борихме да даваме сертифицирани дипломи на нашите възпитаници, за да могат да се реализират в ЕС. Но когато ги получат, шуменските ученици отиват в Европа и не се връщат…“

И ето една уникална история с един от тези дипломанти, които след години идват в ПГМЕТТ „Христо Ботев“ не само да видят училището на мечтите си, а и да благодарят на своите учители. Героят се казва Емин. Завършил УПК по специалността „Електронна техника“. Проявявал лидерски качества, още когато учениците ходели на работа /бригади/ в селското стопанство преди прехода. През 1994 г. директорът Марин Маринов неочаквано го вижда в стаята на секретарката и го кани в кабинета си.

Емин казал: „Дойдох да благодаря на старото си училище, което завърших през 1989 година. Много от моите съученици не се явиха на държавните изпити в механотехникума и тръгнаха за Турция. Моите родители заминаха, но аз останах да си положа изпитите. Пристигнах при тях по-късно. Не можах да си намеря работа. Всички места бяха заети от преселилите се български турци. Видях, че автобуси пътуват от Турция за Германия. И аз тръгнах. Настаниха ме в бежански лагер. Всяка седмица ни пускаха да излизаме в градска среда. Социални работници закачиха обява на компанията „БМВ“, че търси техник по бордовата електроника на леките автомобили. На интервюто се явихме 34 души за две работни места. Аз бях единият от спечелилите конкурса. Впечатлени, шефовете попитаха от къде идвам. Казах от България. Викат ми: „Не може да бъде!“ Извадих оригиналната диплома от Шумен, която носех със себе си.

ТЕ ЗАМЪЛЧАХА ПРЕД ДИПЛОМАТА ОТ МЕХАНОТЕХНИКУМА

За три години се утвърдих в баварската компания. След това веднага ме изтеглиха в ARD – националната телевизия на Германия. От две години работя с най-модерното швейцарско оборудване за дигитална телевизионна техника. Обслужвам спътниковите програми“.

Това разказал Емин преди 25 години на своя директор. Сега светът е интернет и предприемчивият специалист може да прочете споделеното. Вероятно той е на още по-висока позиция в професията. Случаят доказва, че менахотехникумът е давал много добра подготовка и е възпитал благодарни ученици.

На предстоящата среща на поколенията по случай 70-годишния юбилей на ПГМЕТТ „Христо Ботев“ Марин Маринов е поканил двама свои съученици от 1960 г. Единият е шуменецът Марин Стефанов – бивш главен конструктор в Института по корабостроене във Варна. Вторият е Енчо Енчев от Търговищко, завършил Софийския университет, станал журналист и поет в Силистра. Вече пенсионери, те обещали да уважат срещата.

Бившият директор с удоволствие разказва за колектива, когато в механотехникума идват колегите му от училището по телекомуникации: „Христо Ковачев подготви проекта за най-модерния кабинет за специалността „Автомобили“ – работилница, която симулира всички възможни процеси и дефекти в автомобила. Преди това е работил в КТА „Мадара“. Всеки ученик прави тази диагностика от собствения си компютър“.

След 20 години стаж в Дряново Марин Маринов пренесъл традициите и духа на националните празници в механотехникума в Шумен. Ботев е любимият му поет. Решил, че на всеки 2 юни ученици и учители трябва да почувстват силата на поета-революционер. Педагогическият съветник Стефанка Томчева и литераторката, покойната Станка Джамбазова, подготвили тържествения характер на патронния празник като задължителен ритуал. След 2000 година били открити кабинети за електронна техника, за компютърна техника, тематични кабинети за теоретична подготовка:  „Европа-България“,  „Е-волюцията“ /електронното общество/, „Присъединяването в ЕС“, „Форум“, „Интелект“ и др.

Марин Маринов се вълнува: „За мен учителят е стълбът на образованието! Педагозите правят училището!

КАКВИТО СА УЧИТЕЛИТЕ – ТАКОВА Е УЧИЛИЩЕТО!

В тази професионална гимназия има чудесен колектив. Всички работят в името на учениците си. Видях това обгрижване в Дряново и се борих да го утвърдя в Шумен. Трудно се прави от детето полезен гражданин. Скъпо ми е училището и поне 3-4 пъти в годината отивам да го видя. Щом вляза, се обаждам на директора и заместниците му. Задължително отивам при Ганка Миладинова – една служителка, с която работихме за информационната система на училищната документация.

Ганка Миладинова

От 1967 година наблюдавам как се променят децата и учителите. Поколенията са различни. Когато за първи път влязох в клас като млад учител в Дряново, имаше един непослушен, буен ученик, който се опитваше да провокира останалите. Сега единици са тези, които са амбициозни за знания в клас, но са тормозени често от връстниците си. След 1990 година отмениха правилника за вътрешния ред на училищата и го върнаха след двайсет години. Това се отрази на образованието, а после – и на обществото. През 2001 година учредихме училищното настоятелство. Председател стана Валентин Върбанов, наш бивш ученик. Сега е директор на „Телепол“. Помагаше ни финансово за изграждането на учебни кабинети. А Георги Геров – инженер, мой учител, преподавател в Шуменския университет, който имаше нестандартно мислене, също беше в училищното настоятелство и много ни помагаше“.

На раздяла припомняме елемент от

ПАМЕТНИКА НА ХРИСТО БОТЕВ – ЕДИНСТВЕН В ШУМЕН

Марин Маринов разказва: „През 2005 г.  решихме да изградим пред паметника в двора нещо подобно на мемориалите с вечния огън. Оформихме конструкция от метал – лавров венец, вътре с газова бутилка. Още сутринта в деня на патронния празник се запалва огънчето за тържественият ден, когато присъстват ръководителите на града и областта в Шумен, родители, колеги. То символизира духа на училището“.

Професионалната гимназия днес. Снимки Личен архив

Дано всеки възпитаник е взел от огънчето на някогашния механотехникум, който е дал професия на повече от 20 000 млади хора от региона. От 1949 година до днес училището е сменяло няколко пъти името си съобразно икономическите тенденции и образователните реформи. Най-силните му години са, когато е осигурявало кадри за машиностроенето в Шумен.  Сега младите се увличат от дигиталния свят. Но IT-технологиите са и в този бранш, който се ръководи от  европейската програма „Иновации и конкурентноспособност“. Дали можем да върнем темповете на автомобилостроенето в Шумен? Производство на автомобилни компоненти, например. Вече се говори за електрически и хибридни автомобили, за технологии с нови сплави и материали, дистанционно лазерно заваряване, роботизация. Чужд инвеститор ще прояви ли интерес? А български може ли да възроди марката „Мадара“ с иновации?

Отговорът е винаги един и същ: „Училищата да работят по заявка на бизнеса, а България да си върне специалистите срещу  добър жизнен стандарт“. Но това е друга приказка от бъдещето, която ще ни разкаже някой друг директор…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

1 Коментар

  1. Поздравления за Вас инж.Маринов за всичко което сте създали и материално и духовно в Техникума. Поздравления и за журналистката подготвила интервюто. Поклон и уважение заслужават и моя Директор Г-н Найчо Тасев и всички мои учители. Аз ги запомних като отлично подготвени преподаватели и като учители, които ни предадоха безценни уроци за живота. С уважение д-р инж. Иван Йонков.

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име