Спартак Паскалевски, проф. Христо Трендафилов, Диян Евтимов.

Спартак Паскалевски събра приятели и ценители за изложбата си „Каруцата на село Могила“. В художествената галерия „Елена Карамихайлова“ стана разговор с Янаки Манасиев, Ганчо Мошков, Енчо Русев, Георги Узунски – творци от близкото минало на Шумен. Разбира се, с техните творби, които надживяха авторите си. С нас бяха Екатерина Русева, а задочно  – Ростислав Русев и младият поет Веселин Иванов. Така беше обявена проявата, за която пристигнаха жители на Каспичан и село Могила, техни колеги от Шумен.

Каруцата с иконите.

Деян Евтимов – уредник на галерията, припомни, че Спартак Паскалевски е професор и доктор по изкуствознание, научните му интереси са свързани с балканистиката и семиотиката. Твори графика, живопис, малка пластика, иконопис. В настоящата си изложба той е включил живопис, графика, вдъхновени от артистичната атмосфера през 80-те години на ХХ век в Шумен. В центъра на залата бяха двете му инсталации – кон и каруца.

Трепети по Ганчо Мошков.

Историята на своето вдъхновение Спартак Паскалевски представи така: „Предишната ми изложба се казваше „Когато…“, а идеята за тази дойде много непринудено. Включих в този наш разговор Янаки Манасиев – художник, за който съм писал в сборника на БАН, посветен на 1300 години от създаването  на българската държава. Той си отиде твърде рано. Екатерина Русева – съпруга на поета Енчо Русев, ми каза, че поети и художници са се събирали в бащината къща на Енчо Русев в село Могила. Посетих този дом, появи се образът на „Каруцата от село Могила“. Пътувайки за селото, у мен се роди асоциация за цикъл, който бих могъл да направя. Случи се така, че в Могила се запознах с младия поет Веселин Иванов. Открих го, беше голяма изненада. Подари ми стихосбирката си „Кажи нещо, млъкни нещо“. Покани ме в своя дом. Родителите му са много симпатични хора. Разглеждайки двора, видях една каруца. Когато разговарях с баща му за нея, стана дума и за кон. Тогава се запознах с действителните размери на един кон, за да направя инсталацията, пред която съм сега. Сетих се, че това може да бъде двустранна картина – изографисана от двете страни. Така двата образа на каруцата и коня се оформиха в тази серия“.

Видение, посветено на Георги Узунски.

За една от рисунките си Спартак Паскалевски се вдъхновил от стихотворението на Ганчо Мошков за Дон Кихот. Под някои от графиките е  поставил негов текст.  Ето едно тристишие: „Сразен, обикновен и безпогрешен /снишавам се и ставам като вас/“. За творбите си в изложбата, художникът се е водил от идеята за земята и небето през късния август.

Спартак Паскалевски представи концепцията си за каруцата и коня така: „Каруцата я възприех като образ на свещения дом. На нея съм изобразил семейството – мъжът, жената и двете деца. Получих представа за иконографията на каруцата, която е архетип във всички древни култура като лодката през древността. Включил съм като образ земята и хляба. Над главите е небето. От страни съм третирал каруцата не в познатия нагизден тип, както вие я познавате. Там са сцени от живота на семейството – раждане, кръщаване, сватба… Тая идея още ме ангажира и планирам цикъл „Празници“. Конят е символ на вдъхновение. Това, разбира се, не е много оригинално. Приех, че от двете страни на коня трябва да са образи – символи на поезията“.

Екатерина Русева и Валентин Кулев.

Художникът говори за младия поет Веселин Иванов и чете негово стихотворение. Той е завършил българска филология в Шуменския университет. Никога не е работил по специалността си. Първо започнал да кара снегорин в „Пътно управление“-Шумен, а след година се качил на „ТИР“ и пътува из Европа. Това ни разказа бащата на 33-годишния поет, който не можа да присъства на изложбата.

Спартак Паскалевски  говори за Янаки Манасиев, чийто модели някога са били поетесата Виолета Кънчева, Екатерина Русева и други шуменки. Критиците го определят като майстор на женското тяло в българската живопис, автор на композиции, портрети, пейзажи и графични цикли.

Янаки Манасиев – портрет.

Ето какви спомени прочете за него Екатерина Русева: „Янаки Манасиев създаде голяма част от изключителното си творчество в нашия град. Професор Тотю Тотев беше един от хората, които художникът допускаше в своето обкръжение, а той не допускаше лесно. И като човек, и като характер беше нестандартно явление. Благодарна съм на съдбата за достъпа до този тъй величав човешки и творчески дух. За него всичко беше черно и бяло. Не правеше компромиси. Не обичаше златната среда. При него всичко беше полюсно. Не познавам друга личност, която да издига свободата си до степен на необходимост. Чувстваше се свободен да говори винаги истината, всички около него да мълчат, а той да изразява мнение в противовес на приетото. Ограничаваше контактите си и само чисти души можеха да стигнат до него като Ганчо Мошков и Енчо Русев. Неразбран, неоценен в този град, вървеше с вдигната глава по време на краткия си 47-годишен живот. В портретите му ще видите женската богатост, която откриваше не толкова във физическо обаяние, а в скритата в дълбочинна красота на сърцето и душата. Жената за него беше нещото, което прави мъжа мъж. Имах щастието да бъда негов модел само веднъж, за да узная как този творец пресъздава невидимото за другите у мен. Бях само на двайсет години! Той разгада жената, майката и всичко друго, което развих едва в зрялата си възраст. „Само не се предавай! Не можеш да не успееш, ако запазиш чистотата, която носиш. Очаква те труден път, но не ставай като другите!“ – каза ми Янаки Манасиев. Той все още не ни е казал сбогом. Такива като него не вкусват смъртта“.

Видение по Енчо Русев. Снимки Валентина Минчева

До края на официалната част в галерията прииждаха почитатели на изкуството от близо и далеч. С домашно вино и мезета родителите на Веселин Иванов почерпиха гостите. А след първата наздравица много от по-възрастните творци си припомниха за безкрайните литературни нощи с творчески спорове преди 40 години под Илчов баир. Интелектуалците на града са оправдали  своите колективни безсънници  с наследството, което са оставили в галериите, книгите, театралния и музикалния живот. По-важното е, че представителите от всички жанрове са били заедно, за да разказват сега един за друг. Живите очевидци на талантите…

Валентина МИНЧЕВА

 

 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име