Художникът пред портрета на Веселин Кавалджиев

В края на декември миналата година Валентин Кулев ни изненада с „Изложба за приятели“. Беше студ и вятър, но галерия „Елена Карамихайлова“ се напълни с творци и приятели на художника, оценили внезапния му порив за творческа равносметка в края на 2018-та. Тогава той ни съобщи, че следващата година за него е юбилейна, защото на 17 април 2019-та навършва 70.

Зимата отново дойде с коледна украса, но с пролетни температури. В края на ноември във фоайето на втория етаж в община Шумен експозиция от 30 рисунки представи Валентин Кулев, обединени под заглавието „Оттук – оттам“. На 17 декември беше открита голямата юбилейна експозиция в градската галерия. Тя едва побра почитателите на твореца, който е открил за своята палитра образи от всички краища на Шуменския край. От платната ни гледат неговите родители, приятели като Фикрет, колеги като Веселин Кавалджиев, хора от селски дворове и чардаци, видни личности като Панчо Владигеров, Алексис Вайсенберг, проф. Тотю Тотев, колоритни мустакати българи и млади дами с осанка.  Валентин Кулев има око за стойностните личности, за интересните места, за незабравимите моменти. Тези образи са в афиша за юбилейната изложба.  В центъра на тази мозайка от портрети е лабиринтът на времето – асоциацията за човешкия мозък; нашият ум, въображение, креативност.

Портрет на Панчо Владигеров

Ретроспективната изложба на юбиляра е 35-тата по ред самостоятелна изява на твореца! Но нека следваме житейската му хроника. Първата е през 1983 г. в София в галерията на „Раковска“ 108, където той се представя с живопис, а рецензент е проф. Юлия Вълева. Същата година гостува с картини в шуменската галерия. Следващите му изяви са в цялата Шуменска област, като негови творби са излагани в ловния дом „Паламара“ /1996 г./, в Радио Шумен /1996 и 1997 г./ и др. Има самостоятелни изложби в София, Варна, Козлодуй. Произведенията му са показвани в колективни експозиции на българи в Канада, Китай, Мексико, Италия, Чехия, Португалия, Египет, Македония..…

Твори живопис, графика, иконопис.  Стенописи на Валентин Кулев има в София, Велики Преслав, Върбица, Смядово, Търговище, Шумен, Ахтопол. Изписал е параклисите на Свети апостол Петър и Свети Илия в Шумен. През 1979 г. за стенописа „Ивайло“ получава награда от Министерството на народната отбрана. Носител е на „Наградата на Шумен“ за изобразително изкуство за 1983, 1984, 1997 и 2016 година. Отличен е с наградата за графика от международното биенале в Румъния през 2009 г. Член е на Съюза на българските художници и на Международната асоциация за пластични изкуства към ЮНЕСКО.

Много приятели и почитатели дойдоха на откриването на изложбата

Достойна творческа биография за 70 лета живот! Но да вървим по хронологията на времето. Валентин Кулев е роден в Добрич. Завършил е специалността „Стенопис“ в Художествената академия „Н. Павлович“ в София, където е студент в класа на проф. Мито Гановски.  По-късно получава магистърска степен по теология в ШУ „Епископ Константин Преславски“. По разпределение започва работа като художник в читалището във Върбица. Рисувал е на свободна практика. Бил е учител в СУ „Сава Доброплодни“. От 2001 до 2017 г. е доцент в Педагогическия факултет на университета, където е преподавал стенопис, иконопис, живопис, проблеми на художествената рисунка, църковна утвар и др. Има три деца, четири внука и една котка.  Дъщеря му Йолина е художник в Тренто, Италия.  Синът му Калин Кулев беше европейски, балкански и национален шампион по мотоциклетизъм в периода 2001-2014 г.  Дъщеря му Валентина е студентка в четвърти курс българска филология в Шуменския университет.

Много от персонажите на Валентин Кулев са от Герловото. Казва: „Шуменец съм, но сърцето ми е във Върбица.  Където и да ходя, във Върбица се връщам.  Затова съм подарявал много от работите си на този град.  Той носи атмосферата на възрожденските градове като Котел и Трявна, дава ми сила…“ Не случайно е станал почетен гражданин на Върбица.

Бай Асен от Черни връх

Юбилейната изложба на Валентин Кулев беше открита от Деян Евтимов – директор на галерията. Той коментира важни моменти в творческото израстване на художника, като отбеляза нов стил на работа в портрета на Минас Аведисян от 2016 г. Този велик арменски художник, който Валентин Кулев нарича „художник на света“, вече е покойник. Когато в Армения празнуват неговата 90-годишнина, по инициатива на нашия живописец е организиран пленер в негова памет в комплекс „Авшарян“ в Шумен.

Портрет на Минас Аведисян

Как е създаден портретът на Панчо Владигеров? Художникът разказа: „Аз жив не съм го виждал, но с брат му-близнак Любен се познавах, когато бях студент в София. Бяхме съседи между 1970-75 година“.

За портрета на Веселин Кавалджиев художникът пояснява: „Той беше творчески секретар в дружеството на шуменските художници преди 1990 г. Работеше като сценограф в театъра. По-късно рисува живопис, главно пейзажи. След пенсионирането си се оттегли в село Драгоево /община Велики Преслав/. Ходех му на гости в ателието там. Разговаряхме, наблюдавах го“.

Найден Косев, заместник-кмет по образование и култура на община Шумен, приветства юбиляра. Той каза: „Аз заставам тук от две позиции. Едната е, разбира се, служебната и предавам благодарностите на кмета на общината Любомир Христов, на моите колеги и цялата гражданска общност, която е горда с творците на Шумен. Честит юбилей, г-н Кулев! Нека нашето присъствие те дари с много енергия за духовно израстване и да бъдеш окрилен от нашата признателност. Бъди здрав и продължавай пътя си на човек, който не признава компромисите! Имам щастието да познавам Вальо Кулев повече от тридесет години. Заедно работихме някога в училище „Сава Доброплодни“. Тогава беше опора за много ученици, които имаха своите колебания,  избирайки пътя си за развитие…“

Валентин Кулев, Деян Евтимов и Найден Косев на откриването на изложбата. Снимки Валентина Минчева

По свой непринуден начин Валентин Кулев припомни една случка от живота си, станала преди 1990 г. в село Ивански. За 9 септември раздавали месо на член-кооператорите от заклани животни – крави. Селяните с торби отивали да си вземат полагаемото по списък. Взел бележка и той от партийния секретар, за да получи някакъв порцион. А главният разпоредител в ТКЗС-то се възмутил: „То за хората месо няма, а те ми пращат художник!“. Изкуството не се прави на празен стомах, макар с ядене никой не е създал шедьоври. Явно художникът не е бил предвиден в кооперативното разпределение на село…

Затова пък в селата е намерил своите прототипи – интересни образи в ретроспективната си изложба. Тя е доказателство, че митарствата на художника по села и градове са го обогатили с преживявания – повод да хване четката. На 70 години Валентин Кулев показа богатство от стилове и дръзновение да работи още дълго за шуменци. Със сигурност ще срещаме името му в афиша на галерия „Елена Карамихайлова“, а картините му ще гастролират и в други градове. Юбилейната му изложба е творчески венец преди Рождество Христово.

Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име