Диян Димов и неговото конче от силициев бронз

Четири кончета, една пума и статуя на Богородица, създадени през последните две години – това ни представи скулпторът Диян Димов в шуменската художествена галерия „Елена Карамихайлова“ преди Коледа. Това е последната изложба за 2019 г. в нашия град. За автора тя е трета самостоятелна и се представя с финансовото съдействие на община Шумен. Творецът е от Шумен, но работи в София като завеждащ технологичната база в Националната художествена академия – специалност скулптура, в ателие – стара база на Съюза на художниците, и в бронзониерата на скулптор, при когото живее. Три работни места, които осъществяват всичките идеи на автора с пластичните материали.

Диан Росенов Димов е роден на 13 април 1980 г. в Шумен. Учи в общинския център „Знаме на мира“ при Румен Михайлов, след което е приет в рисувателната паралелка на СОУ „Сава Доброплодни“. Валентин Кулев и Минчо Минев са любимите му преподаватели от ШУ „Епископ Константин Преславски“ – именно те разпалват страстта и любопитството му към изобразителното изкуство. През 2012 г. завършва Националната художествена академия – специалност скулптура. Там се учи от едни от най-утвърдените съвременни български скулптори – проф. Емил Попов и проф. Крум Дамянов /основен създател на паметника „Създатели на българската държава“/.

В столицата работи и живее от 13 години. Преди шест години там е първата му самостоятелна изложба в галерия „Сезони“, втората е преди две години в Шумен под наслов: „100 скулптури, 10 години, 1 изложба“. Третата откри за Коледа.

Преди официалната част Деян Димов сподели: „Металът е един от материалите, с които сега работя, защото имам база за него. По-рано работих с камък и керамика. Искам да видя диапазона на творчеството в скулптурата според мащабите и спецификата на материалите. Какво ми се отдава повече – само времето ще покаже. Обичам конете, защото от дете ги познавам, закърмен съм с коня. Израснал съм в селата Дибич, Ивански, Кълново, където имаше много коне“.

Най-малкото конче в експозицията

Технологията на пластиката на най-малкото конче в залата авторът обяснява така: „Металът навлиза в бившите восъчни кухини и образува металната обвивка. Т. е. восъкът изгаря, в изтеклия восък попада горещият излят метал, който се стича в керамично-тиксова смес“.

Все още никъде няма на публични места скулптори на Деян Димов.  Той сподели: „Работя изцяло за себе си и не продавам, защото няма реални цени на пазара за нашето изкуство. Умишлено са занижени. В България може би няма да продавам. Материалите не са евтини, но си поемам цялото гайле, както се казва… Издържам се, като работя в бранша на леенето. Независим съм във всяко едно отношение“.

Диян Димов и Петър Дичев на откриването на изложбата

Изложбата откри Петър Дичев, известен шуменски скулптор. Той каза: „Бях респектиран от първата самостоятелна изложба на Диян Димов. Това беше най-хубавото като скулптора през последните години в тук. Затова и подкрепих предложението да получи финансова помощ от общината за настоящата експозиция. Ние сме в света на материалното и малко хора знаят цената на материалите. Един килограм бронз струва 60 лева. За да реализираш толкова много материал за тази изложба, трябва сериозна подготовка. Диян имаше късмета да бъде в среда от творци с много висок професионализъм, но и добри педагози в академията и в Шумен като Крум Дамянов и Емил Попов. В първата му изложба видяхме влиянието им върху този млад автор, който уважава преподавателите си. Сега виждам, че нишата, която е избрал, е много убедителна. За това говорят и кончетата, които пресъздава. Значи е близо до природата. Ако някой ми изброи десет художника, популярни, доказани в кариерата, ще види, че нито един от тях не е роден в София! Сега децата мислят, че кончетата и магаренцата са направени от дунапрен. Защото не са ги виждали живи. Когато един човек расте с коне и кучета сред природата – това е цяла школа! Тогава преживява цялата реалност. Един човек, който е пипнал кончето, който го е почувствал, който се е качил на него и го е погалил, дал му е тревичка – той е почувствал конструкцията му, топлината, характера му. Такъв може да нарисува конче. Вижте кончетата на Диян Димов! Това е такова изящество и нежност, близко до душата! За съжаление, епохата ни не е много за изкуство, особено в Шумен, който с единия крак е в София. Може би трябва да се помисли и за другия крак, защото в провинцията и мисленето е провинциално. Не е лесно и в Шумен, където има някакви силни центробежни сили. Много от хората избягаха от града. Когато през 1980 г. дойдох от Ямбол в Шумен, казах на Стефан Пенев и Севдалина Коларова, че искам да живея и работя тук. Севдалина Коларова отвърна: „А бе, момче, те от тук бягат“. За мен Шумен е голяма култура. Основоположниците на новата българска скулптора са само двама: Жеко Спиридонов и Марин Василев. И двамата са от Шумен. След това и другите като тях заминаваха за София. На времето поканих Светлин Русев в София на среща. Беше 1971 г. Тогава той ми подари малката книжка „Как да разбираме скулптурата“. Прочетох я във влака и разбрах колко важна и ценна е тя за мен. Изигра голяма роля в живота ми. Затова тази книжка сега ще я подаря на Диян. Написах: „На Диян Димов от човека-епоха Светлин Русев“. Все едно, че Светлин Русев му я подарява“.

Младият скулптор се трогна от жеста.  Сподели, че имал намерение да посвети изложбата си на един от своите учители Румен Михайлов. Тук вече се просълзи и каза: „Ако ме гледа отгоре – мир на праха му! Благодаря му за всичко!“ Авторът оцени финансовата подкрепа на община Шумен. Сподели, че критерият за един скулптор е дали може „да остане пет години в играта“. Те вече са минали и Диян е щастлив от това, което прави.

Когато погледна статуята на Богородица, Петър Дичев каза: „Имам чувството, че виждам катедралата в Кьолн! Една вертикала от хората към съвършенството“.

Публиката поиска Диян Димов да разтълкува пумата, която е сътворил. Той обясни: „Моята идея беше да пресъздам образа на хищническото в нашето общество, което е пума най-вече за младите. Те се отправят към двата терминала на летището за чужбина. Младите са тези млади кончета срещу нея. Агресивността на пумата е лъжата и измамата в нашето общество вече 30 години в нашата държава“.

Пумата, която впечатли всички

Разговорите в галерията продължиха след официалната част. Имаше много мъжки прегръдки на творци от този мъжки занаят скулптурата. Идваха творци от близо и далеч, за да си стиснат братски ръцете. Тогава Петър Дичев сподели тъгата си по Светлин Русев. Месеци преди кончината на художника, Петър Дичев се уговорил с него, за да му направи бюст-портрет в ателието на проф. Иван Славов в художествената академия. Но идеята останала нереализирана. Сега шуменецът продължава да работи с гипс, галванична мед, сребро, злато… През последните години се занимава с керамика. Защитил е в Шуменския университет магистратура по ювелирен дизайн – единствената в България. Признава, че без подкрепата на своите преподаватели в академията, не би постигнал успехите си.

А състудентът му проф. Емил Попов пише за младия шуменски скулптор: „Диян прави своята Мадона, като умишлено я нарича „Малката Богородичка“. Подсъзнателно е стигнал до прилика на лицето с това на учителката си от детството. Образ, който утвърждава светостта, майчинството, финеса. Въпреки внушителния си размер, тя сякаш е безтегловна. Издълженият й силует, вграден в изящен воал, категорично изразява темата. Без да се колебае и страхува, Диян заявява своя естетически и човешки избор. Той е израз на личната му свобода и артистична нагласа…“

Богородица на Диян Димов

Богородица дойде за Рождество Христово в шуменската галерия „Елена Карамихайлова“ и ни подготви за светлите християнски празници.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име