Д-р Димитър Костов

Втора година от встъпването си в длъжност като изпълнителен директор на МБАЛ-Шумен д-р Димитър Костов не беше давал пресконференции. Затова пък в навечерието на Коледа той персонално покани всяка медия в кабинета си. И тъй като нашата медия има специално място в сърцето му, възползвахме се от шанса си за интервю.

Д-р Костов е роден на 26 юни 1962 г. Завършва Медицинския университет във Варна през 1988 г. Започва работа в отделението за анестезиология и интензивно лечение в шуменската болница. След като защитава специалността си на анестезиолог, постъпва във Военната болница, където в периода 1992 г. до 2001 г. е началник на ОАРИЛ.  От 2001 до 2004 г. е управител на Медицински център 1, който беше в бившата Работническа болница. За кратко работи в общинската болница на Велики Преслав и в ОАРИЛ на МБАЛ – Шумен. От 2005 до 2010 г. беше управител на медицинския център на областната болница. От февруари 2010 до 2013 г. ръководи Регионалната здравна инспекция. От 2013 до 13 юни 2018 г. беше управител на „ДКЦ I“ – поликлиниката, а след това стана изпълнителен директор на МБАЛ-Шумен. Семеен с две деца и две внучета. Съпругата му д-р Албена Костова е началник на инфекциозното отделение в МБАЛ-Шумен.

Д-р Костов, повод за поканата са средствата за капиталови разходи, които здравното министерство превежда на шуменската болница за 2020 г.

– Болницата подписа договори за 350 000 лева, парите са преведени по сметка на МБАЛ – Шумен. Със сумата от 180 200 лева ще бъдат подменени двата товарни асансьора в хирургическия блок, които са от построяването му през 1987 г. Често аварират и има опасност да бъдат спрени, а с тях транспортираме болни на легла. Няма резервни части за тях, в непрекъсната експлоатация са. Понякога спират и остават хора между етажите. Първо ще сменим единия, после – другия. Надеждите ни са това да стане за шест месеца. Предстои провеждането на обществена поръчка за доставката им.

Товарните асансьори ще бъдат сменени с нови

-Стойността им е по 90 000 лева. Новият асансьор за пациенти, открит през март 2018 г., беше на стойност 370 00 лева.

-При него имаше изграждане на шахта, строително-монтажни работи, които оскъпяват съоръжението.

От капиталовите разходи за следващата година ще закупим рентгенова тръба за 130 000 лева за операционната в ортопедия. С тази апаратура се следи хода на операцията на пациент със счупени крайници, както и при ендопротезиране – смяна на тазобедрени и коленни стави. Преди седмица д-р Валентин Димитров – началник на отделението по ортопедия и травматология, получи сертификат за ендопротезиране на раменна става. Ще разширяваме дейността на това отделение, което се развива бързо.

-Първият курс по ендопротезиране на раменна става беше проведен скоро в Медицинския университет в Пловдив. Здравната каса реимбурсира частично смяната на раменна става /1440 лева/.

-Точно на този форум участва д-р Димитров. Другата придобивка, за която министерството ни осигури пари, е ехограф на стойност 35 000 лева за първо вътрешно отделение. Там няма такава апаратура на етажа, където е секторът по гастроентерологията. Сега транспортират пациентите до рентгеновото отделение, за да ползват неговия ехограф.

-Ехограф за второ вътрешно отделение ще има ли? Лекарите разполагат с ехокардиограф, закупен преди две години, но параметрите му са с много по-нисък клас и това се отразява на диагностиката. Кардиолозите искат да вдигнат нивото на отделението, което сега се възприема като вътрешно.

-През 2020 г. ще мислим и за второ вътрешно отделение. Ехокардиографите са по-скъпи от ехографите. Софтуерът е по-различен. Нужни са около 70 000 лева за него.

-Според одиторския доклад от миналата година, към 31 декември 2018 г. шуменската болница има загуба в размер на 1 милион 142 хиляди лева. Каква е тя сега?

-Към 31 септември 2019 г. имаме печалба от 315 000 лева. Тъй като в края на годината се начисляват разходи за неизползвани отпуски /20 000 лева през миналата година/ и изплащане на заплати на пенсионирани служители /90 000 лева през миналата година/, очакваме същите средства да са нужни и за 2019 г.  Т. е.  може да имаме както загуба, така и печалба за отиващата си година. Но дори да отчетем загуба, тя няма да е в размера за 2018 г. Вероятно ще е по-малко от 1 милион лева.

-Просрочените задължения към 31 декември 2018 г. са били 1 милион 877 хиляди лева. Колко са сега?

-По предварителен план ще бъдат малко по-малко.

Паркингът пред хирургическият блок е в дупки

-Къде предавате за изгаряне медицинските отпадъци на болницата?

-Пуснахме в действие собствена инсталация на стойност 70 000 лева, осигурени от общината, и сами обезвреждаме опасните отпадъци от дейността си. Икономията е от 6-7 хиляди лева на месец. Сключихме договор да обезвреждаме отпадъците на частната кардиологична болница „Мадара“, т.е. ще имаме приходи. Една модерна инсталация струва 300 000 лева и ако ние имахме тези пари, щяхме да обработваме медицинските отпадъци и на Онкоцентъра. Трупните части предаваме на друга фирма, тъй като нямаме възможност за такъв инсинератор.

-Има ли щатен ендокринолог, за да се лекуват пациенти по клиничната пътека за диабетно стъпало?

-Имаме договор с трима ендокринолози, но не на трудов договор, които извършват ежедневно консултации на пациентите в болницата. Нямаме договор със здравната каса за клинични пътеки за лечение на диабет.

-Съдов хирург имате ли?

-Работим по договор със съдови хирурзи – външни, за консултиране на пациенти в стационара.

-Има ли шанс да се възстанови физиотерапията, която беше към медицинския център на болницата и в нея идваха за рехабилитация пациенти с направления?

-За физиотерапия в извънболнична помощ /не в отделението на стационара/ няма такава перспектива. Няма и желание от лекарите – физиотерапевти да изпълняват такава дейност. Нито пък има подходящи условия, където да се провежда тази физиотерапия.

-От години се говори, че медицинският център на болницата /дъщерно дружество/ е губещ. Перспективата каква е?

-В момента той работи на загуба, която тежи на болницата, защото се калкулира към загубата на болницата. Беше дадена някаква препоръка от Съвета на директорите за оздравяване на медицинския център. Ще видим какъв ще бъде ефекта от нея и тогава ще мислим за бъдещето.

Медицинският център на болницата, който е губещ

-През 2018 г. в болницата са работили на щат 798 души, от които лекарите са били 152. А сега?

-Напълно заетите щатни бройки са 712 в МБАЛ-Шумен. Без половинки и четвъртинки щат! Лекарите са 158 лекари, а специалистите по здравни грижи са 307 /медицинските сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори/.

-Ще повишите ли заплатите на тези специалисти?

-Тази година те бяха вдигнати два пъти. Второто повишение беше от 1 ноември и средната брутна работна заплата при тях е 750 лева. Средната брутна работна заплата в болницата /лекари, сестри, администрация/ е 1290 лева. Заплатите са увеличени средно със 183 лева в колектива. Новодипломиран лекар започва със заплата 1100 лева. Основните заплати на лекари с една и повече специалности са 2-3 пъти по-високи.

-През миналата година леглата в болницата са били 390. Колко са сега?

-Това е много интересен въпрос. По правилник имаме право да определяме броя на леглата си. През 2018 г. имаше голямо натоварване и увеличихме броя им. Направихме ги 465, но като приеха Националния рамков договор тази година, решиха, че ще се работи с броя на леглата от 2018 г.  По нашия болничен правилник сега имаме 465, а по договор с касата за финансиране – 390 легла. Понякога отделенията просто преливат от пациенти.

-Такъв е случаят с хирургичното отделение, където поради чести пътни, трудови и криминални инциденти пациенти се настаняват на легла в коридора.

– От две седмици е открит още един сектор на хирургичното отделение, който се намира на 10-я етаж. Те са направо ВИП-стаи, готови, ремонтирани. По нашия правилник в хирургичното отделение, което е на 8-я етаж, има общо 60 легла, но по договор касата финансира по-малко. По брой легла го конкурира само първо вътрешно отделение /51 легла/.

-Всички болници осъдиха здравната каса за неизплатена надлимитна дейност. През 2017 г. за шуменската болница тя беше в размер на 150 000 лева. А сега?

-За 2018 г. сумата е същата. Откакто съм директор в МБАЛ-Шумен водим съдебно дело, което се проточи. Сумата е 25 000 лева. За експерти по това дело са изплатени 10 000 лева! Общо здравната каса ни дължи 130 000 лева за надлимитна дейност за последните три години. Само за месец април 2019 г. имаме неизплатени 18 000 лева.

-Преди два месеца здравната каса обяви, че през 2020 г. болниците ще имат годишни, а не месечни лимити.

-Повечето от болниците не си си изпълняват лимитната дейност по месеци, имат по-малко пациенти. Докато ние даже преизпълняваме спуснатите лимити.

-Колко са преминалите болни към този момент?

-Към 23 декември 2019 г. те са 20 271 пациенти при 19 757 през 2018 г. Имаме увеличение – 514 лекувани болни повече.

Асфалтираха част от пътищата в двора на болницата

-От 2017 г. насам имаше десетина граждански иска срещу болницата. Три са по-големите суми. Първият беше за 186 000 лева за лекарска грешка. Вторият беше за 26 000 лева от общо 70 000 лева за лекарска грешка. Третият беше за 50 000 лева за трудова злополука на служител.

-Всички те са изплатени. Тази година сме изплатили 100 000 лева, наложени санкции от здравната каса. През това време се появяват нови съдебни искове за по-малки суми, но не са окончателни.

-Много сериозен е въпросът с кръводаряването в Шумен. До 2016 г. от кампании са осигурявани по 3000 доброволни кръводарители на година. Оттогава досега акции няма със студенти, ученици, полицаи, военни, във фирми и по график с общините. Преди всеки планов прием за операция се искат по двама кръводарители. Пациентите се принуждават да плащат „на черно“ по 130-150 лева на доброволци от ромския квартал. Непосилно е за пенсионер или социално слаб да дава 300 лева за двама кръводарители.

-Актуална информация по въпроса нямам. Ще направя справка.

-Изгубихме традиции, създавани с години за доброволно кръводаряване. Редовно се обявяваха кампании за студентския празник и Великден, каквито сега няма.

-Признавам, не съм се занимавал с това.

Кръводарителният център на МБАЛ

-Проблем с персонала в кръводарителния център ли има, или няма екип, който да договаря с кметовете и фирмите доброволното кръводаряване?

-Персоналът на отделението за трансфузионна хематология въобще не е малък. Системата там е друга. Кръвта от кръводарителните акции отива във Варна и оттам определят какво имаме право да ползваме като кръвни продукти обратно. По принцип това е проблем на цялата държава. В отделението по трансфузионна хематология сега работят 12 души: началник /д-р София Димова/, втори лекар, биолог, старша медицинска сестра, медицински сестри, 4 лаборанти, 2 санитари. Това не е печеливша структура. Същото е и при отделението за съдебна медицина и ТЕЛК. Разходите само за заплати в ТЕЛК са 115 процента спрямо приходите там. Отделно са разходите за ток, пощенски услуги и др. Това е разликата между държавните болници и частните болници, които никой не ги задължава да имат такива непечеливши структури. Между другото, никой не ни задължава да имаме ТЕЛК.

-ТЕЛК в Нови пазар обслужва 7 от 10 общини в Шуменска област.

-От 1 януари 2020 г. жителите от община Велики Преслав ще преминат от ТЕЛК-Нови пазар в ТЕЛК-Шумен. Ще се скъси пътя на пациентите, а и ТЕЛК-Шумен има нужда да се натовари малко повече.

-Как възприемате идеята на кмета на община Нови пазар структурата на бившата общинска болница там да премине към университетската болница „Света Марина“ във Варна?

-Като разтоварване от отговорност за нас /Смее се/. Структура като лечебно заведение – търговско дружество там няма. А в момента има забрана от здравната каса за сключване на договори с нови лечебни заведения, т.е. дори да се отдели тази структура като самостоятелно дружество, няма да има договор за финансиране от НЗОК. Но най-големият проблем е, че там няма медицински персонал за отделна болнична структура.

-С новия Национален рамков договор за 2020 г. се повишават цените на 251 клинични пътеки от общо 300. Ще кандидатствате ли за договор по нови клинични пътеки?

-За клинични пътеки – не, но за нови клинични процедури – да. Предвиждаме по една за вътрешното отделение и за отделението „Уши, нос, гърло“. В НРД 2020 има едно ограничение – не се разрешава увеличение на обема на дейността на лечебните заведения с нови дейности. Може, само ако на територията на Шуменска област няма такава медицинска дейност, и ние я разкрием. В момента не работим по клинична пътека, която беше спряна заради санкция, наложена на ортопедите за операции на долни крайници. Ще възстановим дейността й през април 2020 г.

-Колко новозавършили лекари специализират в МБАЛ-Шумен?

-Общо 24 във всички отделения. Други двама защитиха специалността си – д-р Георги Славчев /рентгенолог/ и д-р Николай Стефанов /кардиолог/.

-Колко новодипломирани сестри постъпиха при вас от Медицинския колеж?

-Постъпиха 19 оттам и други, дипломирани в други градове. Общо 25 медицински сестри започнаха работа в шуменската болница. Ако има нови желаещи, ще попълват свободните места в определени отделения. Задържаме медицински специалисти на пенсионна възраст до идването на млади кадри.

-Има ли шанс да се асфалтират паркингите пред спешното отделение и хирургическия блок, които са с много дупки?

-Това е общинска пътна мрежа и не зависи от нас. Вътрешните пътища в двора на болницата са също общински, но бяха асфалтирани през септември тази година. Предстоят ни разговори с общинското ръководство относно стопанисването и почистването на двора на болницата.

Входът на спешното отделение – препятствия за инвалиди и коли

-Има много старо постелъчно бельо в неприемлив вид – скъсани чаршафи или чаршафи със стари петна от кръв и урина, скъсани и протрити одеяла от преди 40 години. Пациенти си носят възглавници и чаршафи от дома.

-И аз имам такива сигнали. Преди години е провеждана обществена поръчка за снабдяване със спално бельо при договора с пералнята, която обслужва болницата. Което за мен не е много логично. При следващия договор за 2020 г. това ще бъде променено. Имаме дарения, но тези нови чаршафи не са достатъчни. Много са проблемите за решаване, но нашата болница е втората по големина фирма в Шумен след „Алкомет“ АД.

-О, не! Най-голямата бизнес-структура е Шуменският университет, в който работят 463 преподаватели и учат 6000 студенти във всички форми. Без тях търговците на Шумен ще фалират.

-Може, не знам колко са в университета.

– Скоро се проведе национална информационна кампания в подкрепа на донорството. Бихте ли станали донор, публично да обявите съгласието си?

-Естествено, че да. Декларирам, че ще даря органите си като донор.

-Ако се яви благодетел, който иска финансово да подпомогне шуменската болница, към кое отделение бихте го насочили?

-Имаме големи нужди. Например, леглата в ОАРИЛ са изпочупени. Преди година изпратих писма до кметовете на всички общини, с които ги приканвам да помогнат. С изключение на община Каспичан, всички останали девет общини ни предоставиха средства – от 2000 до 4000 лева, с които закупихме мониторчета и ЕКГ-апарати. Отново ще изпратя писма през 2020 г. Надявам се да се отзоват, защото техните жители се лекуват в шуменската болница.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име