Д-р Сотир Караниколов

За всеки идват дни на равносметка. За шефа на Комплексния онкологичен център в Шумен това са 20 години управление на най-успешното лечебно заведение, високотехнологичната болница на региона.  Направихме най-дългото интервю с него, за да прелистим летописа на онкологията в Шумен, която работи по стандартите на модерната медицина.

Д-р Сотир Караниколов е роден на 28 септември 1954 г. в Котел. Майка му е била счетоводителка в РПК, баща му – в общинския съвет. С отлична диплома завършва местната гимназия, където получава удостоверение за шофьор-професионалист. От 2 октомври 1972 до 25 септември 1974 г. отбива военната си служба в Горна Оряховица като шофьор на автомобил-радиостанция. За 6 години и 2 месеца завършва Медицинската академия в София. На 26 ноември 1980 г., рожденият ден на майка му, полага последния си държавен изпит по политикономия и се дипломира като лекар. На 6 януари 1981 г. е разпределен като завеждащ здравната служба в село Ябланово, на 25 км от Котел. Населението е от 5200 души – днес толкова жители имат най-малките градове. Колективът е от лекар, фелдшер, три медицински сестри, санитарка и шофьор. След 2 години и 8 месеца е назначен за хирург в Районната болница на Котел, с което приключва 3-годишното си разпределение за работа след университета. На 1 април 1984 г. постъпва в хирургичното отделение с началник д-р Велчо Радев в Работническата болница в Шумен. Три години по-късно защитава специалността хирургия в София. През 1989 г. Работническа болница е закрита и става общинско лечебно заведение. Д-р Караниколов е преместен в трета хирургия с началник д-р Миряна Николова в Обединения районен болничен комплекс /ОРБК/, днес МБАЛ – Шумен АД. По-рано обаче е подал заявление за Военната болница, за което даже забравил, но на 3 март 1990 г. със заповед на министъра на народната отбрана е назначен за хирург с чин капитан в хирургичното й отделение. Много скоро напуска и се завръща в областната болница, в неврологичния сектор на трета хирургия. След три години се прехвърля в сектора по онкология на хирурзите, негови колеги са д-р Ченгелиев и д-р Томов. През 1997 г. защитава специалността онкология.

Д-р Караниколов два пъти е носител на отличието „Лекар на годината“ на Българския лекарски съюз. Има две дъщери – Теодора е лекар, Симона – архитект. Съпругата му Юлка работеше като помощник-фармацевт. Публична тайна е, че всички наричат шефа на КОЦ Карата. Колко „карата“ е стойността на този ръководител, ще кажат онколозите и техните пациенти…

-Д-р Караниколов, да припомним кога поехте ръководството на онкодиспансера?

-На 1 септември 2000 г. бях поканен да заема длъжността директор на Окръжния онкологичен диспансер, възстановен със заповед на здравния министър. Десет години преди това той беше онконаправление – част от ОРБК-Шумен. Резултатите бяха лоши. Нарушена беше диспансеризацията на онкоболните. Мен буквално ме снеха от операционната маса и ми казаха: „Ти от утре си директор на онкодиспансера!“ Съпротивлявах се точно половин ден. След месец дружеството беше преобразувано като „Областен диспансер за онкологични заболявания със стационар“ ЕООД.

-В Районния център по здравеопазване на 11 септември 2000 г. получихте заповедта си за назначение заедно с д-р Венцислав Вълчанов, който стана управител на белодробния диспансер.

-Така беше, специализираните лечебни заведения в Шумен възстановиха статута си тогава. Всяко от тях беше в национална мрежа за проследяване на болните, с профилактика на населението, каквато отдавна у нас вече няма.

-Какво наследихте като база за онкодиспансера?

-В структурата имаше 117 души персонал, без никаква апаратура с изключение на отделението по нуклеарна диагностика, което разполагаше със стар апарат за сцинтиграфии. Имахме един компютър „Правец 16“. Химиотерапията за раковоболните се провеждаше в т. нар. стари „палестински бараки“, доставени от някакъв язовир. Д-р Вичо Жечев ги беше осигурил като директор на онкодиспансера 20 години по-рано преди моето идване. Отделно ни предоставиха старата сграда от 1916 г., която се разпадаше. Беше студ, влага, течове, мухъл. Лекарите бяха потиснати, а пациентите плачеха – диагноза рак плюс мизерия.

-Тогава излязохте с програма за възстановяване на онкологичния диспансер.

-В тази 2000 г. започнаха първите стъпки за преустройство. Вероятно мизерията и липсата за нормални условия за лечение на онкоболните е повлияло на тогавашния кмет Веселин Златев, накарало го е да се замисли. През лятото на 2002 г. поканих професор Черноземски – национален консултант по онкология, и доцент Данон – завеждащ Националния раков регистър, в Шумен, за да видят базата и да се срещнат с кметския екип.

Проф. Черноземски и д-р Караниколов пред старото АГ – 2003 г.

-Нека кажем по-детайлно истината! Пресконференцията беше в столовата на старата радиология, в съседство дишахме вонята от тоалетните на тежкоболните пациенти, а мазилката над нас падаше. Вероятно и затова никой от кметския екип не дойде, но журналистите се увериха в нечовешките условия за лечение на раковоболните.

-След това имаше много срещи и разговори на представителите на здравното министерство с общината. Кметът Златев пое пред тях ангажимент от името на община Шумен да бъде ремонтирано старото АГ-отделение, което да стане база на онкодиспансера. На място се правиха огледи на сградата.

-Няма как да не признаем решаващата дума на „вуйчо Ваньо“, както във вашата гилдия наричат проф. Черноземски. Той респектира управляващите в Шумен и публично заяви: „Имате най-лошата база в България, но прекрасни професионалисти! Не мога да дойда на себе си от това, което видях“

-Професор Черноземски беше свещен за нас човек, апостолът, който приобщаваше българската онкология за екип от национален мащаб. За съжаление, през последните години няма такава фигура. Тогава ние се чувствахме национална онкологична мрежа начело с Националната болница по онкология като методист и контрол на качеството. През април 2003 г. той дойде и разгледа старото родилно отделение, а кметският екип потвърди ангажимента си. През лятото започна разчистването на сградата.

-Как се реализира проектът?

-Общината изтегли заем в размер на 3,5 милиона лева за ремонт на сградата, който трябваше да стане за 6 месеца. Проектант беше арх. Дарий Аврамов. През февруари 2004 г. започна изпитанието на отоплителната система и преместването на отделенията. За 7 април бяхме изцяло пребазирани и направихме официално откриване с гости от София и освещаване от митрополит Кирил. Безвъзмездно получихме апаратура за 340 000 лева по програма ФАР. По-късно трима художници направиха стенописите във фоайетата на етажите, един от които беше Христо Стефанов, създал паната в НДК-София.

Д-р Караниколов – мениджър на 2007 г. и д-р Маркова, топ изследовател на 2006 г.,

-Но с времето сградата се оказа тясна, защото скочи броят на пациентите, а нямаше място и за модерна лъчетерапия.

-Обемът на дейност се увеличи. Започнахме да говорим за дострояване, каквато беше идеята още в самото начало. През 2005 г. със съдействието на кмета Златев направихме проектирането на втората сграда с арх. Милен Мънков. През 2006 г. имахме готов проект за модерна база за лъчелечение с два бункера за линейни ускорители. Пари все нямаше. През 2009-2010 г. имахме шанс за еврофинансиране. Получихме 2,4 милиона лева за изграждане на сградата на новия център за лъчетерапия при условие, че общинските съветници знаеха, че тя ще струва 6 милиона лева.

-На 1 ноември 2011 г. ни поканихте на първа копка в празното тревисто пространство между онкодиспансера и бившата белодробна болница.

-През декември 2013 г. сградата беше напълно готова, за да приемем двата линейни ускорителя в приземния и  на първия етаж. При препроектирането заложихме трети бункер – перспектива за Клиниката по лъчелечение. И три гаража! На 6 януари 2014 г. проведохме първата брайхитерапия с новата модерна апаратура, а на 21 януари се проведоха първите процедури с линейните ускорители. Прогнозите бяха, че 2-3 години ще ни трябват, за да усвоим технологиите. През април доц. Румен Габровски, шеф на Клиниката по радиология, докладва, че те са усвоени на сто процента. Ние бяхме единственият Комплексен онкологичен център в Североизточна България с линейни ускорители за лечение на пациенти в страната. След една година ги въведоха в Русе и Варна.

Министър Гайдарски в Онкодиспансера на 23 ноември 2006 г.

-Но да кажем и другата истина. През 2005 г. онкодиспансерът в Шумен направи първия проект за нова лъчетерапия, който беше откраднат и забавен от различни правителства.

-Да, университетски клиники правиха проекти на база нашия проект. Те не знаеха как се проектират бункери. А за целта преди това наш екип посети лъчетерапевтичните центрове в градовете Кремс и Виена, Австрия. Трябваше да видим как работят в Европа.

-Колко струва нов линеен ускорител?

-Цената е 7 милиона лева. При сегашното натоварване двата линейни ускорителя имат 10 години живот т.е. до 2024 г.  Ако имаме трети линеен ускорител, първите два няма да се са свръхнатоварени и ще бъдат съхранени за по-дълго време. С парите от еврофинансирането ние закупихме само апаратура – два линейни ускорителя за 6,5 милиона лева. В останалите онкоцентрове в България има само по един линеен ускорител. Сега се оценява нашата далновидност и шанс за лечение на онкоболните. В момента ние имаме два пъти повече пациенти за лъчелечение отколкото във Варна при наличните там четири линейни ускорители. Месечно обслужваме 120 пациенти на месец, а във Варна – 60 онкоболни.

Изнесено заседание на съветниците на строежа на линейните ускорители през 2012 г.

-Клиничните пътеки за лъчетерапия са скъпоплатени и това е шанс за КОЦ-Шумен да има приходи.

-Да, но имаме скъпа поддръжка. Всеки месец плащаме 70 000 лева абонамент за поддръжка на лъчетерапевтичната апаратура. Скенерът, който работи на два режима – диагностика и планиране на пациентите за лъчетерапия, е с много скъпа тръба. Тя е консуматив на стойност 230 000 лева, който се подменя на две-три години. Предстои ни всеки момент да купуваме нова тръба.

-Ще имате втора клиника в КОЦ – Клиника по хирургия. Защо?

-Когато едно отделение е преобразувано в клиника, това е ново стъпало за него и означава, че предлага много по-качествен медицински продукт. В него работи хабилитирано лице, което ръководи не само техническата, но и научната дейност в тази структура. От една година в нашето хирургично отделение е доц. Кирил Киров от Медицинския университет в Плевен. Без д-р Румен Генов /депутат/ и мен, сега в хирургичното отделение има шест хирурзи.

-С д-р Свилен Арнаудов имахте шанс да специализирате в САЩ.

-През 2010 г. фирма „Ethicon“ в Синсинати, щата Охайо, подразделение на компанията „Джонсън и Джонсън“, която е сред най-известните производители на хирургични инструменти, ни покани заедно с колеги от Хърватска. Целта беше европейски хирурзи да се убедят в предимствата на продуктите на американската фирма, за да станат в бъдеще нейни клиенти.

Хирурзите Караниколов и Арнаудов на специализация в Синсинати

-През същата 2010 г. шуменският онкодиспансер стана КОЦ.

-Да, във връзка с промените в Закона за лечебните заведения. Тези онкодиспансери, които имаха развити структури като кадри и база, станаха комплексни онкологични центрове. Останалите, които нямаха всички необходими отделения, станаха специализирани болници по онкология.

-В същата година бяха въведени лимитите за болниците. Тогава КОЦ обяви, че е на печалба.

-Да, но после започнахме да трупаме загуби заради недофинансираните клинични пътеки. Трупахме по 100 000 лева задължения всеки месец. Вследствие на което започнахме 2014 г. с 3 милиона лева дефицит, който е изплатен към момента.

-Днес КОЦ-Шумен какви банкови кредити изплаща?

-Имаме банков кредит, който е остатъчен от кредита, който изтеглихме за построяването на новата сграда за лъчетерапия. Дължим по-малко от 300 000 лева, които трябва да изплатим окончателно през 2021 г. Не ни тежи, защото изплащаме около 13 000 лева на месец. През първата година с новите линейни ускорители веднага имахме добри приходи, защото нямахме амортизационни отчисления. След това те бяха по 1 милион и 700 хиляди лева за година. Настоящата 2019 г. ще приключим с печалба.

-През 2018 г. КОЦ-Шумен имаше одит за 5-годишен период. Как приключи?

-Заключението е, че няма нанесени финансови щети на лечебното заведение.

-С какъв персонал работите в момента?

-През 2000 г. започнахме работа като самостоятелно лечебно заведение със 117,5 души персонал. Днес сме 267 души на щат. От тях лекарите са 50. От 1 ноември 2019 г. основните заплати на нашите медицински сестри са 950 лева. Началната заплата на лекарите е 1500 лева. Към заплатите има бонуси според индивидуалния принос – стимулиране по клинични пътеки. Средната заплата е 1900 лева в КОЦ. Ще завършим годината с печалба. Нямаме просрочени задължения, а добри пари в банковата ни сметка. В момента дружеството е в перфектно кадрово, финансово и материално състояние.

Шефът на лъчетерапията доц Габровски с лаборантките Диана Георгиева и Силвия Начева

-Преди две години спечелихте делото със здравната каса за 200 000 лева, изработени, но неизплатени за периода март 2015 – февруари 2016 г.

-Септември месец връчихме изпълнителен лист на касата, но парите все още не ни са изплатени. Имаме и други дела за по-малки суми, които не са ни изплатени.

-Подвижният ПЕТ-скенер напусна заведението, защото цените на клиничните пътеки за него паднаха. Ще има ли нов?

-Той работи през 2016 и 2017 г. по договор с немска фирма. Получихме лиценз за дейност от Агенцията за ядрено регулиране, персоналът ни е обучен. Представителите на БАН високо оцениха работата с подвижния ПЕТ-скенер през 2015 г. Имаме проект за стационарен ПЕТ-скенер, бункерът е проектиран, одобрен от общината, мястото е определено. За него ни трябват поне 3 милиона лева. Тази апаратура е задължителен медицински стандарт в света за разлика от нашето здравно законодателство. Лицензирана е и новата гамакамера и от десетина дни работи с пациенти.

Физиците от БАН одобряват апаратурата

-Онкодиспансерът беше домакин на няколко национални форума, които популяризираха успехите на шуменските онколози. Гостуваха лектори от Западна Европа.

-В периода 2005-2011 г. проведохме две национални конференции по хирургия и онкология с международно участие, на всяка от които дойдоха около 250 души. Имахме научно-практически конференции по химиотерапия и лъчетерапия, национални пациентски форуми, национална среща на младите онколози в България. Ние сме единственият Комплексен онкологичен център в страната, който показа научно ниво от този характер.

-По този повод проф. Черноземски обяви, че Шумен е специално място за българската онкология. Но да не пропуснем лекарите, които правиха и правят наука в КОЦ-Шумен.

-Това са нашите лъчетерапевти през годините, всеки от които кандидат на медицинските науки – предпоставка да бъдем база от 40 години за специализация на радиолозите. По историческа хронология те са: д-р Борислав Дочев, д-р Вичо Жечев, д-р Славчо Зидаров, д-р Петър Великов, доц. Габровски – завеждащ днес Клиниката по лъчелечение, доц. Кирил Киров в хирургичното отделение, който дойде от Плевен. През 2006 г. д-р Христина Маркова, бивш началник на отделението по химиотерапия, стана топ-изследовател в САЩ за клинични изпитвания на медикаменти.

Д-р Арнаудов, доц. Кирил Киров, д-р Дренаков, д-р Владев, д-р Караниколов, д-р Ботев

-Професор Роберто Дженари оперира през 2005 г. в шуменския онкодиспансер. Целта беше нашите хирурзи да продължат квалификацията си в органносъхраняващите операции при рак на млечната жлеза.

-Той беше тогава млад хирург в световноизвестната клиника на професор Веронезе в Милано. Остана възхитен от базата ни и сподели това с хирурзи от Националната болница по онкология в София. При нас са идвали здравни експерти и от други страни в ЕС по различни поводи.

-През 2006 г. проф. Черноземски откри първото в България профилактично отделение в шуменския онкодиспансер в присъствието на Дамския дипломатически клуб. Но то малко просъществува.

-Да, през 2010 г. то преустанови дейността си, защото здравната каса не плаща за профилактика, а само по клинични пътеки и диагностика с направления. Нашата профилактика е т. нар. „специализирана профилактика“, за която се избягва да се говори, защото тя е най-скъпата. Първичната профилактика е свързана с екологията. Вторичната е при джипитата. Специализираната профилактика е, когато съответният специалист диагностицира със специализирана апаратура /мамограф и др./. Третичната профилактика е диспансерното наблюдение. Голяма част от хората не правят разлика между скрининг и профилактика. Профилактиката е насочена към голяма група хора, за които се очаква да са здрави. Скринингът е за определени групи хора от населението, при което се търси някакво конкретно онкологично заболяване. Например, скрининг на жени на възраст от 25 до 55 години за профилактика за рак на маточната шийка.

Първото в България профилактично отделение, открито през 2006 г.

-И един важен факт, обявен преди няколко години официално от онколозите. Ако всички жени в България си направят профилактичен преглед за рак на гърдата, това ще струва на държавата 8 милиона лева на година! Съвсем поносимо за 5 милиарда лева бюджет на здравната каса през 2020 г.

-Ракът е лечим, когато се установи в ранен стадий. Говорим го с десетилетия. За това  се борят пациентските организации в България. Най-евтината медицина е профилактиката. Когато образуванието се открие в ранен стадий, пести се от скъпата хирургия, химиотерапия, лъчетерапия и т. н. А профилактиката е важна и за диагнози като рак на маточната шийка, рак на простатата и др.

-Списък на чакащи има ли в КОЦ?

-Има. Чака се не повече от седмица. Най-много се чака за лъчелечение. Поне 30 пациенти чакат ред за него. Ние имаме най-големия стационар за лъчелечение в България, който разполага с 65 легла. Лекуваме пациенти от Варна, Русе, Добрич, Разград, Велико Търново, Сливен…

-От каква апаратура има нужда днес КОЦ?

-След като изградихме КОЦ като високотехнологично лечебно заведение, пред него изникнаха проблеми от съвсем нов тип. Да се поддържат високите технологии в базата. Апаратурата се амортизира за десет години. Трябва да се борим за нов линеен ускорител, сегашните два са с годност до 2024 г. От подмяна се нуждаят апаратите за образна диагностика. Нуждаем се от нов модерен дигитален мамограф /500 000 лв./, два рентгенови апарата – графичен и скопичен. Общо около 10 милиона лева ще са нужни за оборудване през няколко години. Можем да заделим 4 милиона лева от собствените приходи за нов линеем ускорител през следващите години. Без инвестиционна стратегия КОЦ няма да оцелее във времето. А ние вече сме постигнали университетско ниво в онкологията, от което не искаме да отстъпим.

-Затова от десетина години се казва, че КОЦ е „перла в короната на шуменското здравеопазване“.

-Високотехнологична болница сме, но има още една такава в съседство – частната кардиологична болница „Мадара“, където се прави инвазивна кардиология. Тя е важна за шуменци.

-Много са били критичните моменти за оцеляването на онкодиспансера, но паметен беше месец май 2015 г., когато всеки ден протестирахте на обед при 30 градуса жега на стълбите на новата сграда за лъчетерапия.

-О, това беше голяма битка! Министър Москов искаше сливането на онкоцентровете с областните болници. Подкрепиха ни пациентите и цялото население на областта. На големия протест пред театъра дойдоха медици от цялата област Шумен, от Търговище, Варна, Русе… С нас бяха общинските съветници от Шумен, районната лекарска колегия, дружеството на онкоболните „Шанс за живот“.

-Д-р Караниколов, имате личен рекорд като шеф на лечебно заведение в шуменското здравеопазване – 20 години начело на общинска специализирана болница. При това в години на преход! Тук се изредиха всички здравни министри, които трябваше да бъдат убеждавани в проекта за модерна онкология в Шумен.

-Преминахме през много битки заедно с колектива, но те не ни разединяваха, а ни сплотиха да запазим постигнатото. Модерната база – предпоставка за добри приходи по клинични пътеки, са важен стимул да привличаме млади специалисти. Тук провеждат учебната си практика студенти от няколко учебни заведения. БАН ни даде много висока оценка за работата с новите дигитални технологии, когато работихме с ПЕТ-скенера.

Протестът на КОЦ през 2015 г.

-Вие сте „войводата“, както казват много онколози. Някой трябва да ги поведе, за да се защитят интересите на лечебното заведение.

-Това ми е струвало много в личен и професионален план, защото се сменяха министри, кметове и т. н. Трябваше да търсим диалог и да убедим всеки в защита на правото си да работим с модерна апаратура в модерна база. А тя е само от полза на шуменци и пациентите от целия регион, които няма да пътуват до Варна и София, а ще се лекуват тук.

-На какво ви научиха тези двайсет години управление?

-Аз не членувам в никоя партия. Моята партия е бил онкодиспансерът – сега КОЦ. Предлагаха ми членство от всички политически сили, но предпочетох да остана политически необвързан, за да бъда верен на позициите на онкоцентъра като специализирано лечебно заведение – модерно и с мотивирани медици за работа. Партиите идват и си отиват, а от лечебното заведение се нуждаят ежедневно пациентите. То трябва да остане във времето. Работата ме научи на един важен принцип, важен и в природата: да си гъвкав и приспособим, но не в личен план. Да приспособяваш структурата към всички нови предизвикателства – законови и управленски  промени, за да може да просъществува въпреки натиска отвън и въпреки конкуренцията.

Бойко Борисов с колектива на КОЦ на 15.10.2019 г.

-Защо членувате в клуб „Традиция“?

-Аз съм един от основателите на клуб „Традиция“, регистриран в Шумен през 1998 г. Тоя патриотичен дух нося от детските си години. Оръжие колекционирам от 14-годишна възраст, като се започне от един тесак /къс меч за въоръжение/ в доброволческите части на българската армия в Руско-турската война. Останал ми е спомен от моя прапрадядо опълченеца Сотир Стоянов Сомов. Той е бил строител в Плоещ, Румъния. Там пристига опълченския корпус, записва се в него и участва при връчването на Самарското знаме. С него идва в България, бие се на връх Шипка, където е ранен в крака.

Д-р Караниколов с хайдушка носия

-На вас пък ви счупиха ръката при възстановка на Шуменската крепост.

-Преди две години един от румънските участници – представител на кръстоносната армия, тръгна назад, стъпи върху стъпалата на двата ми крака, падна върху мен и ме събори. И двамата бяхме оборудвани с железни доспехи. Лявото ми рамо се строши. Последваха пет операции.

Д-р Караниколов със съпругата си и двете си дъщери

-Каква година изпращате?

-Изпращаме успешна година за лечебното заведение, за колегите и за мен. Аз виждам удовлетворението им, можете да попитате и тях.  Нашият труд и професионализъм е за пациентите. Затова сме търсени от нуждаещите от много области на страната.

Разговора води Валентина МИНЧЕВА

Снимки Личен архив

 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име