Роза Боянова с автографи за шуменци

Шумен не е същият и поетите не са същите в него. Но в този град са най-добрите приятели на Роза Боянова, които се събраха за премиерата на последната й книга „Обратна гравитация“ в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров“. Тя не само е проходила като поет в Шумен, но тъкмо тук започва работа с  децата, за да ги научи на изящна словесност. И защото оттук тръгва нейният литературен живот, всяко завръщане е вълнение с шуменската публика. Топлите прегръдки започнаха пред входа на библиотеката и продължиха в залата, където представителите на няколко поколения творческа интелигенция пожелаха да чуят и видят поетесата. Тя пристигна с Николай Гундеров – поет, драматург, режисьор, ученик на Роза Боянова и редактор на поетичната й книга.

Стилиян Стоянов откри срещата: „След повече от година и половина уговорки с Роза Боянова и Ники Гундеров, те все пак успяха да се организират и да дойдат в нашата библиотека“.

Ето и визитката на поетесата. Тя е родена на 6 март 1953 г. в село Раброво, Видинско. Завършила е „Българска филология“ в Шуменски университет „Константин Преславски“. Работи в сферата на културата и образованието. През 1979 г. създава в Шумен литературно студио за работа с деца „Камбанка“, което се превръща в истинска творческа лаборатория за издирване, развитие и изява на детски дарования. Неин спътник в работата и съавтор става доц. Красимир Кунчев, доктор по филология в Шуменския университет. През 1988 г. в издателство „Народна младеж“ се отпечатва първата им съвместна книга „Литературни игри с децата“. През 2005 г. се публикува второ допълнено и преработено издание „Литературни игри с деца или Л’ар педагожик“, издателство „Либра Скорп“ — Бургас, 424 страници, с предговор и статии на руски и на английски език. Книгата изследва психологията на творческия процес при децата литературни творци, продължава традициите на Корней Чуковски и Джани Родари. Тя е безценно помагало за педагозите в детските градини и училища, както и за млади творци.

От 1989 г. Роза Боянова живее в Бургас, където продължава работата си с деца и млади творци в литературното студио „Митични птици“ към читалище „Любен Каравелов“. Тя е сред учредителите на бургаската писателска общност и нейн заместник-председател от 2015 до 2018 г. Съставител е на около 30 книги с творчество на деца от цялата страна. Нейни стихове са превеждани на руски, македонски, френски, английски, румънски, гръцки и други езици. Отличена е с Националната награда за дебют „Владимир Башев” (1985 г.) за книгата си „Жадна вода” и с Националната награда за лирика „Иван Пейчев”. Роза Боянова е почетен гражданин на Бургас. Днес е заместник-главен редактор на вестник „Автограф“ – регионален месечник за литература и изкуство.

Стилиян Стоянов си спомни, че през 1983 г., когато е работил в общинския център „Знаме на мира“, тази школа се е гордеела с две талантливи деца – Славил Димитров и Николай Гундеров.

В изключително приятелската атмосфера пръв говори Гундеров. Шуменецът разказа: „Когато бях на девет години имах шанса да бъда в литературния кръжок на Роза, който беше прекрасен! Тя наистина е жив класик на съвременната българска поезия.  От нея тогава запомних, че думите не трябва да се употребяват за щяло и нещяло. Има хора, които не могат без поезията, но има поезия, която не може без определени хора. Поезията си е избрала Роза Боянова. Голяма чест за мен е да представя своя учител. Това са съдбовни неща, но нека да не ги банализирам. Вълнувам се, че стоя до човека, който ми показа тайните форми в литературата.  Тук сме, за да представим поетичния сборник „Обратна гравитация“, но само преди няколко часа Роза Боянова ми даде последната си книга „Аут“. През 1984 г. нейната първа книга „Жадна вода“ в книжарница „Панайот Волов“ струваше 15 стотинки. Тогава книжарниците бяха пълни със заглавия, които приблизително звучаха така: „Горещ огън“, „Червен пурпур“, „Яйца в гнездото“… При толкова пълноводни реки тогава веднъж се появява някой с „жадна вода“. Как така? Какво иска да ни каже? Че вецовете не работят, че напоителните системи пресъхват? Нищо подобно! Роза просто беше минала през един ключар и ни отвори вратата на стихосбирката си, и влязохме. Дори бяхме почерпени в една лирична работилница за бохеми“.

Роза Боянова и Николай Гундеров

И тук Гундеров продължи със стихотворението „Когато кръчмата пияна се поклащаше“ на Роза Боянова. „Да представиш поезията й е като да анализираш водата около остров Света Анастасия. Да се опитваш да броиш кръговете на дървото, което расте със спиралата на вечността…“ – обобщи той.

Заглавията на стихосбирките на Роза Боянова следват творческото й битие през годините. Колко жадна е била тази поетеса за литература в шуменската си младост в обкръжението на Ганчо Мошков, Богдан Тетовски, Иван Карадочев, Антонин Горчев… После следва „биографията на чувствата си“. Идва стихосбирката „Мастилената аура“, където признава: „Гравитацията ме захапва в капана си“. Знае „меда на поезията“ и „чертае черновите на Млечния път“, а красиви метафорични импровизации са „стиховете от розариума“. Сега е в „обратната гравитация“ и „аут“…

Но нека се върнем към литературния анализ на Николай Гундеров, който го редува с четене на нейни стихове. Творческото сътрудничество между двамата подсказва колко добре познават интимния си свят и как мъдростта на времето се намества в поетичното слово.

Роза Боянова стана права и каза: „Тези думи, които Ники сега ми прочете, ме задължават и смущават. Той ги произнесе за първи път в София на премиерата на книгата ми „Обратна гравитация“. Тогава присъстващите творци пожелаха той да напише текста за представянето на техните книги. С него се познаваме от много години и преди много години сме разменили ролите си. Той е редактор на три мои книги, автор не само на това прекрасно предисловие, но и на рецензията за книгата „Метафори“, публикувана във вестник „Литературна мисъл“, но само първата й част. След това вестникът спря да излиза“.

Роза Боянова ни показа сигналната бройка на книгата си „Аут“, току-що пристигнала от издателство „Захари Стоянов“. Редактирана е от Иван Брегов от Бургас, някога нейн ученик, а днес – приятел.

На корицата е рисунката на Румен Михайлов, който преди няколко месеца е бил в Бургас. Сега не е между нас, но със сигурност знае колко е щастлива поетесата, както самата тя прогнозира. Рисунката е със заглавие „Вибрации на душата“. Да, това е нетленното, което вибрира около нас. Духът на художника е вечен като графиката му върху поетичната книга.

Първото стихотворение, което тя прочете, е посветено на Румен Михайлов и завършва:

„А някъде внезапно изтрезнява

един художник, тръгнал след душата си

да ме рисува“.

Следващото е посветила на Богдан Тетовски, който посмъртно получи наградата „Иван Пейчев“. Това лично пътуване Роза Боянова прави „половин живот по-късно“, но все по-благодарна от общуването си с този духовен аристократ от близкото минало на Шумен.

Със своя съавтор Красимир Кунчев тя „сяда на трикрако столче между редовете, за да послуша себе си“. И се пита: „Как съм живяла без себе си досега?“ И той не е между живите, но тя знае, че е някъде там и става „подтекст на собственото си говорене“.

И защото светът на художници и поети се разтваря като акварел един в друг, а в залата беше Валентин Кулев, Николай Гундеров прочете стихотворение на Роза Боянова за рисуване.  После ни представиха още стихове от последната й книга. Приятелите й в залата подсказаха стари творби. Като този поетичен завършек: „Животът не е чак толкова лош човек“. А тя със стих призова: „Утеши ме, ако пиша нещо, от което после се страхувам“.

Приятели посрещнаха Роза Боянова още пред библиотеката. Снимки Валентина Минчева

На шуменци Роза Боянова каза: „Аз много искам да не изчезва поетичната аудитория, да не изчезват хората, които четат стихове. Много ми се иска поезията да се върне на пиедестала си, но това е невъзможно. Скоро бях казала на един приятел, че вече съм готова да платя на някой, за да ми прочете ръкописа. А той отвърна: „Ако имаш някой спонсорски лев, и аз мога да го направя“. Някога поезията беше начин на общуване. Опитвала съм се с младите хора, с които съм работила, да общуваме по този красив начин. Не зная защо с възрастните не се случва. Ако ми кажете, че не съм права, ще ви бъда много благодарна. Ще получа някаква искрица надежда, че има хора, които се нуждаят от поезия“.

Николай Гундеров си спомни, че през 80-те години на миналия век в Шумен е имало блестящи поети, които са били прекрасни пияници. И добави: „Сега има алкохол, но няма кой прекрасно да пие… Поезията често е свързана с дестилирането. Това няма значение. Въпросът е, че поезията има чудесни приятели в тоя град. Някои от тях са в залата“.

Иван Карадочев и Румяна Герчева припомниха поезия от шуменския период на Роза Боянова. Последваха много аплодисменти и цветя за авторката. Но някак недовършена остана тази литературна среща в библиотеката. Така го почувстваха и някои от организаторите, които очакваха приятелите на поетесата да върнат лентата на литературната бохема от онова бурно време на 80-те. Вероятно събратята й по перо са оставили спомените за дългата маса на чаша вино след срещата. Днес кръчмите от възрожденската улица на Шумен не познават духа на шумната творческа интелигенция, осъмвала със спорове за литература и изкуство.

Със сигурност Иван Карадочев беше сред приятелите на Роза Боянова, която стопли сърцето й в тази януарска вечер. Преди десет години литературният критик написа за нея: „ Аз знам, че поезията е съдбата й.  Знам, че в кръвта й се върти поетическо дуенде. Онази вродена енергия на духа, която иска да види и преживее света в дълбочината на нюансите му и да ги опише с думи“.

Но както казва Лорка, дуендето не е в гърлото, то идва от петите. Роза Боянова ни го доказва със стих:

“Обула огнени сандали

тя се изкачва към небето

по стръмни стъпала от залез

по нотите на вик простенващ“.

Такива са „вечните интонации“ на живота, които от древността до днес вълнуват хората на словото.

Валентина МИНЧЕВА

 

Коментари

коментар

1 Коментар

  1. Благодаря на Валентина Минчева за хубавите думи. Новата ми стихосбирка, чиято сигнална бройка само показах на публиката, се нарича „АЛТ. Стиховете, които ме избраха“. Скоро ще бъде по книжарниците.

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име