Диригентът Елора Ленкоски на шуменска сцена

Последният симфоничен четвъртък за шуменци беше със специалното участие на две млади дами отвъд Океана. Диригентката дойде от САЩ, а солистката – от Мексико. Програмата беше от позната класика, актуална за сезона.

Пред симфониците с диригентска палка застана Елора Грейс Ленкоски, родена в Пенсилвания през 1995 г. Паралелно е изучавала оперно пеене и музикална теория, отделно – специалност пиано. Сега се е посветила на оркестровото дирижиране, като работи с известни европейски диригенти, дори в Моцартеум – Залцбург. Дебютът й е с Държавния полифоничен хор в Турция. През последните два месеца има концерти с Латвийския държавен симфоничен оркестър. Не изоставя пеенето и неотдавна участва в концерт за съвременна музика. Била е солистка в „Gloriа“ от Коронационната меса на Моцарт. Изпълнявала е роли в опери на Берлиоз, Равел, Моцарт. Има отличия в международни конкурси.

Концертът започна с увертюрата към операта „Дон Жуан“ на Моцарт. Една от най-популярните опери на този гений. Но как започва да ги композира той, след като е написал толкова много симфонии, серенади, квартети, квинтети, вариации, рондо?… През 1785 г. в кабинета на Бургтеатър директорът му казва: „Императорът желае целият следващ сезон да се посвети на италианската опера“. За Моцарт тази поръчка е шанс, защото семейството му живее в мизерия, заеми трудно му отпускат, децата му едно след едно умират от болести…

За сюжети той се насочва към Молиер, чиито комедии му се струват много очарователни с изключение на „Дон Жуан“. Либретото е на Лоренцо Да Понте, венецианец от еврейски произход, станал популярен в Австрия. Той признава на Моцарт: „Тук съм, защото Вие сте най-добрият композитор във Виена“. Композиторът носи партитурите си лично в Хофбург и ги представя на Йосиф II, който е горд с музикалните си познания. На една от репетициите присъства самият Казанова, вече остарял. След като се е запознал с либретото, великият любовник казва за Дон Жуан: „Моите завоевания бяха по-различни. Доставяха ми голямо удоволствие. А аз съвсем не съм уверен, че Вашият Дон Жуан изпитва същото. Освен това трябва да се подобри секстетът във второ действие. С голямо удоволствие ще споделя с Вас житейския си опит“.  Е, друго си е, когато любовникът е интелигентен!…

Десет дни след като се завръща от бойното поле,  императорът посещава представление на „Дон Жуан“. След това казва на Моцарт: „Музиката е хубава. По-хубава отколкото във „Фигаро“. Но я поставихте първо в Прага. „Дон Жуан“ не е за Виена, Моцарт. Вашата музика не е храна за зъбите на виенчани“.

И пак Моцарт следва в шуменската програма, но този път ария на Патриция Трухано Грандос, родена в голямо музикално семейство в Мексико. Освен в родината си, тя е пяла на оперните сцени в Европа. Репертоарът й е от Барок до съвременна музика. В момента готви дипломната си работа в Епархийската консерватория за църковна музика във Виена.

Патриция Трухано Грандос

Точно по темата беше арията из мотета „Exultate, jubilate“. Превод: „Ликувайте и се радвайте“. Мотетът е многогласен вокален жанр, възникнал през XII век във Франция. Моцарт композира мотета като музикален инструмент със солова партия – най-високата, която може да изпълни човешкият глас. Той твори с възторг, знаейки, че богът е незрим, но хората ще чуят гласа му в неговата музика. Композиторът е само на 17 години. За този мотет баща му Леополд казва: „Сякаш чувам самият бог в църквата“. Гласът и вдъхновението на Патриция Трухано Грандос ни предадоха характера на творбата. Този чудотворен химн утвърждава Моцарт и става едно от най-щастливите събития в неговото семейство.

Мексиканското сопрано изпълни ария на Алмирена из операта „Риналдо“ от Хендел. Любов, битки и Първият кръстоносен поход към Йерусалим. Затова пък със следващата си песен на Джудита из едноименната оперета на Лехар гостенката показа темперамент. Тя развя поли, тропна с крак, намигна на публиката. Настроението се предаде на зрителите. „Устните ми целуват толкова горещо“ – пее мексиканката, облечена в огнено бордо. Арията е любима на всички оперни прими, а на шуменска сцена са я изпълнявали много от гастролиращите певици.

Концертът на Симфониета-Шумен завърши със Симфония №8 на Бетовен. Малката жизнерадостна симфония, създадена в духа на Хайдн. Брамс казва, че финалът на Осмата симфония е „най-смелото постижение в музикалния хумор“. От началото на януари нашите симфоници включват в програмите си творби на Бетовен. Тази година честваме 250 години от рождението му. Следващият четвъртък цялата програма е с негови творби, които ще бъдат дирижирани от Калина Василева.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име