Илия Раев в Шумен

На 23 февруари Илия Раев трябваше да навърши 80 години. Два дни по-рано шуменската регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ организира вечер, посветена на актьора и директора на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ /2008-2017 г./, носител на званието „Почетен гражданин на Шумен“. За срещата от София пристигнаха дъщерите му проф. Веселина Раева и Александра Раева, внучката му Йоанна Джидрова.

Йоана, Веселина и Александра

В началото чухме гласа на съпругата Наталия Бардская от последното й интервю за Радио Шумен. Тя благодари на шуменци, организирали срещата по повод 80-годишнината на Илия Раев. И продължи: „Те са необикновени българи! Необикновена порода българи, бих казала. Когато двете ми дъщери бяха малки, приемаха Шумен като някаква отделна държава. Когато малката ми дъщеря кандидатства и я попитаха дали баща й е българин, тя отговори: „Не, той е шуменец“. Впечатлила ме е патриархалната обстановка на семейството на съпруга ми в Шумен, с който живяхме 52 години. Искам да припомня как той стана директор на шуменския театър през 2008  г., когато почина Рада Спасова. Тя беше прекрасен директор, изградила беше стройна организация в театъра. Към съпруга ми се обърна Стефан Данаилов, министър на културата по това време, който организира среща на Илия, артист в Малък градски театър „Зад канала“, с тогавашния кмет. Илия беше изкушен от предложението, имаше управленски опит в Театър „София“ и в Националния център за театър към Министерството на културата. У него проговори патриотичното чувство и аз усещах колко много искаше да го направи. Но беше толерантен и каза: „Чакам съгласието на жена ми“. Трябваше да се разделим. Можехме да се срещаме като влюбени, но бяхме вече на възраст и такъв живот беше по-голямо изпитание. Освен актьорската професия, Илия намери и друг смисъл на живота си като директор. Шуменци го посрещнаха прекрасно! Съжалявам, че няма да мога да видя очите на тези, които ще бъдат на срещата тази вечер в библиотеката, но ще дойдат дъщерите ми и едната ми внучка. Ако той присъства при вас, а той няма как да не присъства, ще каже: „А бе, хора, какво сте се събрали тук да ме споменавате? Аз не съм умрял!“ Искам тази вечер да бъде с усмивки, с приятни спомени“.

По повод 70-годишнината на Илия Раев през 2010 г. актьорът Милен Димитров прави документалния филм „Директорът“, който организаторите ни припомниха. Нашият герой е връстник на Пеле, Ал Пачино, Том Джоунс – все от поредицата „Големите мъже“. Самодейният театър на читалище „Добри Войников“ среща Илия Раев с д-р Христо Таракчиев като ученици. Там научава стъпките на „шуменското танго“ – в даден момент внасяш крака си между бедрата на дамата и силно я притегляш към себе си, както го учи бъдещият гинеколог. Актьорската си кариера Илия Раев започва в Хасковския драматичен театър. Имал покана и за Театъра на армията и цял месец се раздвоявал.  Записал е успешна кариера в театъра, киното, телевизионни продукции.  Дори е пресъздал образа на Ленин, за който му правят маска в Москва. Това било най-голямата актьорска глава в света, която руските гримьори трябвало да адаптират за образа на съветския вожд. Друг шуменец – Юрий Дачев, го кани да поставят комедия на Нушич на шуменска сцена и така бавно го завръща към родния град. Филмът завършва с една екранна заигравка на директора Илия Раев с Анджелина Джоли. Отива му. Той разбира от жени.

Да, Илия Раев има непоправимо чувство за хумор и човечност, както обобщи след филма Стилиян Стоянов, организатор на срещата. И добави: „Аз не знам дали е останала дама в Шумен, нецелуната от Илия Раев. По-скоро се е срамувала, ако е останала нецелуната. Но тук са трите най-целувани от него дами, двете дъщери и голямата му внучка – голямата му любов“.

Веселина Раева призна, че е трудно да поеме началото на спомените. Просълзи се. Шуменските лета са най-прекрасни за децата на Раеви. А когато таткото става директор, разказите за града са тема номер едно в семейството. Веселина каза: „Той имаше индивидуално отношение към всеки един човек в града. Спираше го по главната улица, разговаряше с него. Беше обичлив, но с чувството си за хумор ставаше непоправим, защото беше много хаплив, а на моменти – взривоопасен. Имам поръчение от майка. Тя се опитва да влезе в семейната история на нейния род. Написала е голям обем от книгата, която е свързана с баща ми и се оказа, че 2/3 от нея е за Шумен. Този текст е не само очарователен, той просто диша“.

Алекс Раева разказа за баща си: „Когато той почина, сестра ми го сънуваше нонстоп и аз й завиждах. Сънувах татко за първи път в нощта, преди да разбера, че съм бременна. Той много искаше да има внуче и от мен, но не се получи приживе. /Разплака се/. Дъщеря ми Лия се роди на 2 август – Илинден, без допълнителни намеси. Не знам дали е добре, но малката много прилича на него. Татко, благодаря ти много за този дар! Продължаваме напред!“

Внучката Йоанна е вече голяма, завършила специалността иранистика, която изучава народите на Древна Персия. Какви са спомените й от Илия Раев? Тя каза, че е била малко дете, за да има трайни следи в паметта си, но се надява да го опознае по-добре от разказите на шуменци.

Със стихове на Недялко Йорданов в разговора се включи Николай Калев. Той излезе развълнуван: „Аз мисля, че няма директор на шуменския театър, защото аз съм израснал в театъра и познавам много директори, който така много да обича шуменската публика. Фактът, че тук залата е пълна, а процентно дамите са много повече, говори, че Илия Раев се радваше на голяма любов от своята публика и на своите колеги. Много добри качества имаше, но едно стои над всичко – голямото му широко сърце! Тази доброта ни липсва на нас, българите, в това размирно време. Утре, събота, е Задушница. Нека тези червени карамфили, които ще поднеса на неговите мили момичета, да бъдат част от цветята, които ще сложат на неговия гроб. Да го споменем с добро, а на тях желая здраве, много сили и успехи. Илия имаше двама приятели военни летци. И двамата се казват Николай. Единият съм аз, другият почина – Николай Георгиев почина 16 дни след него“.

Диана Христова, заместник-директор на ДКТ „Васил Друмев“, се извини за отсъствието на своите колеги заради изключително натоварения им график. Едни били на турне, други усилено посрещали колеги от Варна, трети репетирали за предстоящата театрална премиера. Тя каза: „Сигурна съм, че Илия Раев в момента е с нас. Ние се опитваме да продължим нещата, които той достойно записа в летописа на шуменския театър като човек, творец, ръководител и колега. Той избра отново по нетрадиционен начин да празнува рождения си ден. Убедена съм, че не би искал да си спомняме за него, а да смятаме, че е с нас в момента. Защото съм убедена, че е така. Назад във времето сме отбелязвали рождените му дни по много различен начин…Не ми се иска да говорим за него в минало, а в сегашно време. Любимата му роля беше на Мечо Пух, която не изигра на сцената, но в ежедневието си той играеше тази роля непрекъснато. Във всеки от нас предполагам остават думите на Мечо Пух: „Ако някой ден не ме виждаш, сложи ме на топло в сърцето си. Така ще ме запазиш завинаги. Илия, завинаги си в нашето сърце“.

Веселина Раева припомни, че Диана Христова е била дясната ръка на баща й като директор. По едно време даже мислела, че е влюбен в нея, защото я наричал „Дианчето“ и „моята Дианка“. Тя потвърди, че се е чувствала много специална за Илия Раев. Така е било и с другите, с които се е срещал директорът и ги е правил специални – с целувки за жените и с обръщението „приятелю“ към мъжката половина. „Надявам се да не е имало поводи за ревност“ – завърши Диана Христова. А Николай Калев репликира: „Нека не се възгордява Диана, защото всички актриси бяха негови!“

Веселина Раева с приятели от Шумен

Съвсем спонтанно от публиката излезе Йосиф Йосифов, електротехник в театъра, който се оказал някога съсед на Петко Раев – бащата на театралния директор. Доверието между шеф и изпълнител било толкова голямо, че актьорът споделял много интимни неща, които Йоско отказва да разкаже. Илия Раев му поверил ремонта на театъра и го упълномощил да представлява директора пред нотариус Ася Асенова. „Да почива в мир!“ – каза той и развълнуван напусна залата.

Красимир Савов си спомни, че когато влизал в общината, Илия Раев започвал да целува жените. Той го атакувал: „Това са моите дами!“ А театралният директор отговарял: „Какво да правя, като са хубави!“ На концерт, посветен на Трети март, Савов искал той да направи драматургията, а ролята на Борис Раев изпълнил в спектакъл на паметника „1300 години българска държава“. В дома на д-р Таракчиев заедно тези шуменски интелектуалци изпили много вино. На една от срещите в театъра Наталия Бардская била до съпруга си, когато актьорът авторитетно я запознал с Красимир Савов, който го режисирал. Ако изобщо може Илия Раев да се режисира…

Д-р Таракчиев подчерта, че Илия Раев е „древен“, защото Шумен е една от столиците на древна България още в 500-та година. Гинекологът се впусна в историята на града от началото на второто хилядолетие, подчертавайки, че ние в тоя край сме наследници на гетите. На края допълни: „Баща му Петко е също голям българин, а дядо му – генерал Илия Раев, е бил известен и уважаван човек. Аз съм убеден, че сега Илия ни гледа от горе и със сигурност с някой се шегува за нас. Или с някоя!“

Д-р Таракчиев говори за приятеля Илия Раев

Даниела Русева припомни как му е било връчено отличието „Почетен гражданин на Шумен“. В сесийната зала Илия Раев признал: „Аз си бях купил вече билета от Шумен за София. А с това почетно гражданство вие, шуменци, ми купихте обратния билет – от София за Шумен“. След това той се кандидатира за втори директорски мандат и печели конкурса. Тя призова: „Нека сега изпратим много светлина и много любов за душата му“.

Димитър Александров искрено ни разсмя, когато разказа за първата си среща с Илия Раев, когато му се представил като областен управител през 2009 г.  Днешният депутат пресъздаде ниския дълбок драматичен глас на актьора с характерната му шеговита интонация. Театралният директор го приел, разговаряли по общи теми, но по едно време му казал: „Миткооо…, ти изобщо не ми приличаш на областен управител“. Залата отново избухна в смях и ръкопляскания. Веселина Раева благодари на Димитър Александров, който много пъти возил с колата си Наталия Бардская до София. Семействата им често си гостували. А и в тази паметна среща в библиотеката най-после се изясни все пак къде е забравеният чадър на Бардская…

Димитър Александров и проф. Веселина Раева

Веселина прочете фрагменти от мемоарната книга на своята майка, която още няма заглавие, а и не е дописана. В част първа „Ноктюрно“ актрисата разказва за 16 май 2014 г., когато по улиците на Шумен след театралните празници вдишва аромата на липите и на прясно изпечени франзели до областната управа. Бардская ги сравнява с  гюзлемите на баба Димитричка – сестрата на Илия. След това идват спомените за сладкишите на маминка Веска – свекървата. Илия Раев се шегувал, че маршрутът на честите пътувания Шумен-София му станали като „улица“. Знаел всеки завой, дупка, знаци… Бардская има спомени и за родната му къща на улица „Васил Друмев“, на чието място сега са построени нови жилищни блокове… Някога там по икиндия /12.30 ч./ свекърва й слагала масата. Отпивали от домашната кайсиева ракия, доставена от комшията бай Юсуф. По-късно доставчикът бил бай Байнур. А баба Димитричка гощавала семейството на Илия с подлютено кьопоолу и гювеч с овнешко на фурна. Динята се изстудявала в кладенеца под самата къща. Следобед се пиело турско кафе, смесено с леблебия. Е, как да нямаш носталгия към тоя тих патриархален Шумен, където всичко се прави с табиет, а времето се точи с провинциално делиорманско спокойствие…

Веселина Раева почти през сълзи разказа за невероятна грижа на Илия Раев за младите актьори. Не е лишавал от подкрепа и възрастните театрали – пенсионирани или пред пенсия. Актрисата Ирина Абаджиева го потвърди в залата. Дъщерята каза: „Татко казваше, че театърът е служене. Актрисата Мариела Топалова ми изпрати топли думи за него, защото той е повярвал в нея и я взел в трупата“. Живка Тонева подари на трите дами Раеви по една „Шуменска читанка“, издадена през 2010 г. За да имат памет за града на своя баща.

Димитрина Раева – сестрата на актьора

Малък градски театър „Зад канала“ изпрати поздравителен адрес: „За Илия Раев с любов“. Колегите му го определят като „великолепен актьор, слънчев човек, верен приятел“. В него се казва: „Това е бай Илия Раев, който днес щеше да навърши 80 години. Нашият театър го помни и всеки ден чувства липсата му – специфичния му глас, леко разтеглените гласни и усмивката му. Те не могат да бъдат заменени от никой друг“.

Юрий Дачев пише в юбилейната книга на същия театър следното: „Илия Раев – няколко изненади в резерв. Той рядко използва грим на сцената, за да промени лицето си. Лицето му е едно и също – спокойно. Сякаш издаващо характер по скоро да отстъпва, отколкото да атакува. Всичко това обаче е измамно. В актьорската зидария на образите личи школуваното пазене на тайната на персонажа, постепенното открехване на истинското му лице, умелият избор на мига, в който спокойната маска изчезва. Защото Илия убедително може да ви завладее със страст и властност, с хумор и неочакваност – в точния миг на точното място. Пести театъра в играта си, за да усетим истински вкуса му. Английска ли е тази школа или шуменска?  Това е едно от обясненията защо младите режисьори в театъра обичат да работят с Илия…“

Стилиян Стоянов призова публиката: „Да благодарим на Илия Раев, че отдаде част от живота и творческия си път за родния град, за ДКТ „Васил Друмев“. Аз ви моля да аплодираме прави актьора, човека, почетния гражданин на Шумен Илия Раев“. За пореден път в залата шуменци ръкопляскаха на юбиляра от плаката, изработен от  Малък градски театър „Зад канала“.

Последните топли думи за Илия Раев бяха на внучката му Йоанна, която каза: „Аз като дете от 90-те години на миналия век не знам какво значи званието „н. а.„/народен артист/ пред името на актьора. Но чух за него определението: „Той беше народен човек“. Дядо ми никога не употребяваше думите актьор или актриса, а казваше артист и артистка. Защо? Обясни ми, че актьорът е живо същество, живо платно. Разбрах, че той е народен артист и в тия демократични години, защото не е с инициалите „н. а.“, а човек на народа. Защото изкуството не е професия, а отдаване. И все пак, аз бих поставила пред името му „н. а.“, защото го заслужава“.

Шуменци аплодираха прави Илия Раев. Снимки Валентина Минчева

Разговорите за актьора-юбиляр продължиха на чаша питие по покана на семейство Раеви. Дълго се задържахме в библиотеката –  чествахме един специален рожденик. Шуменската културна общественост почете Илия Раев подобаващо. Но както коментираха някои от присъстващите, липсваше ни истинската театрална атмосфера с директора и актьорите на шуменската Мелпомена. Защото бяхме за рождения ден на артиста Илия Раев – участвал в над 140 театрални спектакъла, който има 50 роли в киното и 40 роли  в телевизионния театър и телевизионните филми. Носител е на национални награди и държавни отличия! Биографията респектира. Приемствеността между поколенията се прави на такива събития, когато в редиците на възрастните театрали, опитните ръководители на културата, духовните водачи на града застанат действащите артисти, режисьори, техническите изпълнители на спектаклите. Никоя репетиция за театрална премиера не може да оправдае отсъствието им на такава творческа вечер. Защото тя е репетиция за оня духовен спектакъл, който ще остави Шумен в историята на България.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име