16 от проверените 31 хранителни продукти се продават на по-високи цени у нас, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов  след заседанието на  Министерския съвет в сряда.  Той запозна колегите си с резултатите от проверките за т.нар. „двойствен стандарт“ за храни, продавани от един и същ производител или под една и съща марка на българския и западноевропейските пазари.

Най-голямо е отклонението в цените на детските храни – два вида пюрета струват у нас съответно с 80% и 107% повече, отколкото в  Австрия и Германия.  Млечните и шоколадовите продукти пък са с между 20 и 70 на сто по-скъпи в България.

„Разликите не са незначителни, колкото и на пръв  поглед да е необяснимо“, каза министърът. Затова той ще покани Комисията за защита на потребителите и потребителските  федерации и асоциации, за да бъде обсъдена темата с по-високите цени.  „И да видим по тяхна линия какво може да се предприеме“, коментира Порожанов.

При анализа на съдържанието има 7 продукта с различни съставки, тоест при около 20% от проверените храни.   Резултатите от българските проверки ще бъдат изпратени на еврокомисарят по защита на потребителите Вера Йоурова.   Темата за двойнствения стандарт на храните ще бъде представена и на следващото заседание на Съвета на министрите от ЕС.   „Информацията ще бъде внесена от словашкия колега  и ще бъде подкрепена от Вишеградската четворка, плюс другите 4 страни, които участваме в този процес“, обясни  министърът.

                Ето и пълният анализ, който е изготвен от МЗХГ:

От Германия и Австрия бяха закупени 31 продукта, а от България 30 техни аналози (разликата се получи поради факта, че в дните за вземане на проби от България един месен продукт отсъстваше от българския пазар). Пробите бяха разделени условно на пет големи групи:

  • Шоколадови изделия – 8 броя, от които 2 вида бонбони, 4 вида шоколад, 1 течен шоколад и един детски шоколадов десерт;
  • Безалкохолни напитки и сокове 7 бр., от които 1 газирана напитка, 2 плодови сока, 1 студен чай, 2 бр. енергийни напитки и 1 млечна напитка с кафе;
  • Детски храни – 2 броя (пюрета);
  • Млечни продукти и маргарин – 8 броя, от които 4 сирена, 3 масла и 1 маргарин;
  • Месни продукти 6 броя, от които 1 шунка, 1 месна консерва, 4 колбаси.  Оценката за съответствие протече в няколко етапа: Съпоставка и анализ на информацията от етикетите на продуктите, предлагани в Западна Европа и в България и първоначален ценови анализ; Органолептичен анализ на продуктите от сертифицирани експерти с доказан опит в областта на този вид изследване; Физикохимичен анализ на всички видове продукти с цел съпоставка на информацията от етикетите с реалното количество на дадена съставка в продукта; Сравняване на информацията от всички видове изследвания за българския продукт и неговия “европейски” аналог; Допълнителни изследвания за възможна подмяна на съставки или необявено влагане на такива – анализ за наличие на: чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти; соя и соеви деривати в месни продукти; съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин; немлечни мазнини в млечни продукти; необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете; необявени и неразрешени подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия; определяне съдържанието на какао в шоколадите и шоколадовите изделия.

Обобщените резултати от всички видове анализи (етикети, органолептични, физикохимични и допълнителни анализи) за всяка група поотделно са:

І. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “месни продукти”.

  1. Етикетиране – не са констатирани различия;
  2. Органолептичен анализ – не са констатирани различия;
  3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;

Примери: За един вид сурово сушен месен продукт: съдържанието на натриев хлорид в “българския” продукт е с 3,18% по-малко сравнено с “европейския” и с 2,12% по-малко в сравнение с информацията на етикета, водното съдържание в % на “българския” продукт е с 3,2% по-високо, в сравнение с “европейския”

За един вид месен продукт: съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,72% по-малко сравнено с “европейския” и с 4,31% в сравнение с информацията на етикета, съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,05% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 3,25% в сравнение с информацията на етикета

За един вид консерва: съдържанието на мазнини на “българския” продукт е с 1,02% по-малко сравнено с “европейския” и с 0,24% в сравнение с информацията на етикета, съдържанието на натриев хлорид % на “българския” продукт е с 0,12% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,17% в сравнение с информацията на етикета

  1. Допълнителни анализи:
  • наличие на чуждовидов животински белтък (конско и птиче месо) в месни продукти – не е установено наличие;
  • наличие на соя и соеви деривати в месни продукти – не е установено наличие;
  • съдържание на хидроксипролин и съотношение колаген/протеин – този показател обикновено се изследва само за мляно месо (такива продукти не са анализирани) и няма норма нито в европейското законодателство, нито е обявена стойност на етикетите на продуктите, но за целите на проучването за двойствен стандарт е от значение съпоставимостта на резултатите. До голяма степен стойностите се припокриват, различията са несъществени и могат да се дължат дори на анатомичната област на животинския труп, от която е добита суровината.

ІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “млечни продукти и маргарин”.

  1. Етикетиране – констатирани различия:

– за един от видовете краве масло, съдържанието на мазнини в продукта, предлаган у нас е 82%, а в този от германския пазар – 80%;

– при съпоставката на маргарина, който на външен вид е абсолютно еднакъв (освен разлика в грамажа) предлагания у нас е със 70% мазнини, а немския е с 80% мазнини;

  1. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на «Сирене Моцарела» във вкус, мирис, аромат, цвят, консистенция, разрезна повърхност и саламура. Сиренето, предлагано на българския пазар е с бял цвят, специфичен вкус, но без изразен аромат на мляко, с рехава разрезна повърхност и слабо открояване на пластовете. На саламурата ú липсва характерния зеленикав оттенък. Сиренето предлагано на германския пазар е със слабо жълт оттенък, изразен вкус на мляко, плътна разрезна повърхност с открояване на пластовете. При саламурата се наблюдава специфичния зеленикав оттенък;
  2. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;

Примери: За един вид сирене – съдържанието на въглехидрати на “българския” продукт е с 0,1% по-високо сравнено с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета, съдържанието на протеин в % на “българския” продукт е с 0,19% по-високо, в сравнение с “европейския” и с 0,2% по-ниско в сравнение с информацията на етикета

За един вид краве масло: съдържанието на наситени мастни киселини на “българския” продукт е с 0,9% по-високо сравнено с “европейския” и с 4,3% по – високо в сравнение с информацията на етикета, съдържанието на въглехидрати % на “българския” продукт е с 0,46% по-ниско, в сравнение с “европейския” и с 0,31% по-ниско в сравнение с информацията на етикета

  1. Допълнителни анализи:
  • немлечни мазнини в млечни продукти – не е установено
  • ценови анализ – за един от видовете краве масло в Германия се продава за около 4 лева, а в България е 5,89 лева за едно и също количество от 250 грама

ІІІ. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “шоколадови изделия”.

  1. Етикетиране – констатирани различия:

– в детски шоколадов десерт от една и съща търговска марка се наблюдават значителни разлики между съставките на двата етикета. В продукта от Германия се съдържат захар, декстроза и яйчен прах, а в продукта от България се съдържа захар, глюкоза, глюкозо-фруктозен сироп, яйца. Освен това в „германския” има мляко – 24% и тъмен (горчив) шоколад – 21%, докато в „българския” има мляко 21% и шоколад – 20%.

  1. Органолептичен анализ – различие е констатирано при двата аналога на един от видовете шоколад по отношение на цвета, като българския продукт е с кафяв цвят, а западноевропейският му аналог е светло кафяв;
  2. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;

Примери: За един вид шоколад – съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,02% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,31%, съдържанието на захари в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 1,09% по-ниско, а за “европейския” – по-ниско с 1,95%, Съдържание на какао в % при обявено на етикета минимално съдържание от 30%, българският шоколад съдържа 8,68% повече, а немския – 4,67% повече какао

За един вид шоколадови бонбони: съдържанието на мазнини в % сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,36% по-малко, а на “европейския – по-малко с 0,44%, съдържанието на белтък в % сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,42% по-високо, а за “европейския” – по-ниско с 0,11%

  1. Допълнителни анализи:
  • съдържание на какао – констатирано е различие в един от продуктите, а именно съдържание на повече какао в шоколада от България, в сравнение с аналога му с по-светъл цвят от Западна Европа;
  • подсладители и консерванти в шоколадите и шоколадовите изделия – не са констатирани.

ІV. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “детски храни”.

  1. Етикетиране – в детско пюре от една и съща марка са обявени всички съставки, но в продукта предлаган на българския пазар обявеното съдържание на рапичното олио е 1,3%, докато в този от Германия е 0,9%. Съдържанието на протеин в пюрето за Германия е 1,5 гр. на 100 грама продукт, а за България количеството е 1 грам на 100 грама продукт;
  2. Органолептичен анализ – няма констатирани различия;
  3. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения; 

Примери: съдържанието на белтък сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е 0,01% по-малко, а на “европейския – с 0,15%, съдържанието на хранителни влакнини сравнено с обявеното на етикета за “българския” продукт е с 0,04% по-високо, а за “европейския” – с 0,02%

  1. Резултати от анализа (констатирани различия) на групата “безалкохолни напитки и сокове”.
  2. Етикетиране – констатирани различия

– в газирана напитка от една и съща марка, продукта от немския пазар съдържа „захар” и „въглеродна киселина”, а този, предлаган в България съдържа „фруктозо-глюкозен сироп” и „въглероден диоксид”;

– в плодовия сок от една и съща марка, продуктът от западноевропейския пазар е с обявено съдържание на 100% плод”, а този предлаган в България е с 97% сок от концентрат и 3% портокалов пулп;

  1. Органолептичен анализ – при един от продуктите в българския му аналог газировката е слаба, а вкусът е сладникав, в сравнение с този от Западна Европа, където газирането е изразено, а вкусът е сладък;
  2. Физикохимичен анализ – констатираните различия в някои от стойностите при лабораторното изпитване са несъществени и са в рамките на допустимите отклонения;

Примери: За един вид енергийна напитка – съдържанието на кофеин в mg% сравнено с обявено на етикета за “българския” продукт е с 1,52 mg % по-малко, а на “европейския – с 0,65 mg %. Реалната разлика в съдържанието на кофеина между българския и европейския продукт е 0,87 mg %, енергийното съдържание в kJ/100g за “българския” продукт е с 3 kJ по-високо, от това на “европейския” продукт.

За един вид сок: съдържанието на захари в % в “българския” продукт е с 0,32 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,39 % по-ниско сравнено с етикета,     съдържанието на белтък в % в “българския” продукт е с 0,02 % по-ниско сравнено с “европейския” и с 0,03 % по-високо сравнено с етикета

  1. Допълнителни анализи:
  • необявени и неразрешени оцветители, подсладители и консерванти в безалкохолните напитки и соковете – не се установяват;

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: На база на извършените изпитвания и сравнителни анализи на констатираните различия в “българските” продукти и техните “европейски” аналози, работната група смята, че на този етап са налични доказателства за разминаване в качеството на храните на българския и европейския пазар. 

За резултатите от проучването ще бъдат уведомени Национален център за обществено здраве и анализи и Комисия за защита на потребителите.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име