Планетата се тресе от войни, природни аномалии, политически скандали, но хората продължават да се влюбват и обичат. Страшни са пожарите в любовния триъгълник от две приятелки и един мъж. Трудно е разумът да овладее горещите страсти в премиерния спектакъл „Любовници” на ДКТ „Васил Друмев”. С него избягахме от злободневието, за да се върнем към интимния си свят.
Автор на текста е Теодора Димова. Тя е родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Завършва езикова гимназия и английска филология в СУ „Кл. Охридски“. Специализира е в „Royal Court Theatre” в Лондон. Работи като журналист, преводач, преподавател по английски език. Издава пиеси, романи, есеистика. Удостоена е с престижни национални и международни отличия.
През 2000 г. Теодора Димова печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен. През 2003 г. пиесата й „Любовници“ поставя Бойко Илиев в Младежкия клуб на НДК- София, а след това и ДТ „Йордан Йовков“ в Добрич.
Режисьор на шуменската постановка е Стоян Радев от варненския театър „Стоян Бъчваров”. Той е гостувал два пъти като актьор на шуменска сцена. За пръв път е режисьор тук, но има доверието на авторката, защото преди шест години поставя нейната пиеса „Поразените” на варненска сцена. Относно шуменския спектакъл той каза: „За любовното чувство е най-важна искреността”.
Актьорите са Антония Гюруди, Росен Караджов и Антония Велева. Художник е Константин Вълков. Автор на музиката към спектакъла е Георги Георгиев от група „Остава“. Тя е онова музикално изречение, което следва фабулата от начало до край. Композиторът се е постарал да има тема с леко ретро-романтичен привкус, но в същото време да е семпло и красиво. Френските шансони от миналия век много вървят на любовната драма и като начало е Жак Брел с „Не не напускай” /„Ne me quitte pas“/ от далечната 1959 г.
Борбата е за оцеляване на героите след развода, в безпаричието, скуката, изневерите. Все пак любовта е социално явление и има социални последици. „Защото сексът не е най-важното нещо на света и освен това омръзва” – както се казва в пиесата.
Любовниците се подозират и взаимно изтезават. Но… „любовта не може да ограничава, не може да изисква, не може да се сърди, не може да настоява. Не може да се самоубива. Тя може само да се усмихва и да прощава” – казва героинята на Антония Велева. В края на пиесата научаваме, че съпругът й се самоубива, но тя има любовта на Ани, както се казва мъжът в любовния триъгълник /Росен Караджов/.
„Една жена никога не може да бъде така рационална, така изчислено подла, както един мъж” – ще чуем от героинята на Антония Гюруди. При коя любовникът ще остане, зрителите ще видят.
Актьорите са на възраст 23, 25, 30 години. Творческото им съзряване за тази пиеса ще дойде с житейското. Те са много млади и тепърва ще се разгърнат в образите. Текстът е благодатен, при това съвременен. Властта на чувствата и суетата в партньорствата са вечни. Ние се учим на любов от своето раждане до последния си дъх. Важното е да запомним думите на Теодора Димова: „ Лишените от любов стават вълци”. В драмата на любовниците също има его. Спектакълът е психотерапия за всички, които не са се отказали да обичат истински.
Валентина МИНЧЕВА
