Градът, който загубихме

Година преди 10 ноември 1989 г. в Шумен беше изградена нова спортна зала западно от градския стадион „П. Волов“.  Заради настъпилите политически промени тя не беше изцяло завършeна, но оставаше само да бъдат направени трибуните за около 1500 зрители, подовата настилка и други довършителни работи. В залата беше предвидено да тренират и да играят официални срещи  отборите на Шумен, които заемаха водещи места в републикански първенства при мъжете и жените, при юношите и девойките в спортове като хандбал, вдигане на тежести, борба, баскетбол, фехтовка, волейбол, лека атлетика, тенис на маса, художествена гимнастика…

Защо припомняме това?  Защото тридесетина години по-късно отново вниманието на шуменци е ангажирано с изграждането на спортна зала в района на бившата казарма, известна като „Пети полк“. В социалните мрежи идеята, подплатена с 8 милиона лева за бъдещото строителство, отпуснати от Министерския съвет, отприщи мненията от „Осанна!“ до „Разпни го!“. Никой не се сети обаче за оная спортна зала, построена в края на 80-те години, нито за нейната злощастна съдба, която е твърде поучителна. Към нея ще се върнем чрез спомените на Гриша Топалов  „най-големия спонсор на спорта в града“, както е написано в издадената през 2003 година „Спортна енциклопедия на Шумен“.

Снимки radian.bg

 – Господин Топалов, спомняте ли си недовършената спортна зала , западно от градския стадион „Панайот Волов“ в Шумен?

– Как да не я помня, когато в началото на 90-те години като президент на събирателното дружество „Шогун комерс“ изпратих предложение до тогавашното ръководство на община Шумен за съвместно стопанисване на тази спортна зала. Тя, естествено, трябваше да бъде дооборудвана, като моето виждане беше основният дял в бъдещата зала от 51 % да бъде на община Шумен. Целта  ми, заедно с моите колеги от фирмата беше да осигурим нормални условия за целогодишни тренировки и състезания на шуменските спортисти, като инвестираме в завършването на залата около 360 000 долара.

 – Как реагираха тогавашните общински съветници на предложението?

– На сесия на общинския съвет всички съветници, почти единодушно гласуваха против нашето предложение. Бяха се обединили, независимо от партийните си принадлежности, като по този начин бъдещето на спортната зала беше на практика зачеркнато.

 – Според Вас каква е била причината за отказа?

– Това са минали работи. Нали сега ще бъде построена нова зала. Важното е да има възможност днешните деца на Шумен да спортуват в съвременно, модерно оборудвано съоръжение.

Зала за спорт или за концерти?

Почти готовата спортна зала беше разрушена преди около 15 години, след като повече от десетилетие не се намери воля тя да бъде завършена. На мястото на онази зала построиха голям хипермаркет. Сега в Шумен пак започва изграждането на модерна спортна зала.

Дали, обаче, шуменските спортисти, чиято бройка според общинските отчети е около 2000 души, наистина ще могат да ползват на приемливи цени бъдещата „Арена Шумен“? Какво показва практиката в други градове, където бяха изградени скъпо струващи спортни зали видяхме в „bTV Репортерите“, в предаването „Спор(т)ните зали на България“, излъчено в началото на м. януари тази година. Анализът на bTV репортерите сочи, че в последните 5 години в България бяха изградени 3 големи спортни зали: Арена „Армеец“ в София за 108 млн. лева с 12 500 зрителски места; зала „Колодрума“ в Пловдив за 49 млн. лева с 6 200 зрителски места; Арена „Русе“ за 37 млн. лева. Според водещи български треньори в момента родният ни спорт не се нуждае от подобни мега зали, чиято издръжка и наеми са прекалено скъпи за българските отбори, а от по-малки, но функционални закрити спортни съоръжения за всекидневни тренировки и състезания.

Бегла справка показва, че наемът за един ден в Арена „Армеец“ е 15 000 лева. Затова и в най-голямата българска спортна зала делът на спортните събития е едва 25 %, а останалите 75 % са на различни развлекателни програми. В Пловдив издръжката на зала „Колодрума“ се дотира от общината, като от въвеждането й в експлоатация досега там са проведени 20 мероприятия, предимно с развлекателен характер.

Къде в класацията на скъпи наеми ще се нареди бъдещата Арена „Шумен“ предстои да разберем след нейното изграждане. Но като знаем манталитета на общинските ни управници няма да се изненадаме, ако те заложат непосилни за местните спортни клубове наеми за използване на бъдещото спортно съоръжение.

  • „Гриша Топалов (20.10.1952 г.) – спортен ръководител и спонсор. Директор на основно училище в с. Сушина (1975-1980 г.), председател на ДФС „Веригава“ – гр. Върбица (1980-1985 г.), началник спортна дейност към АМК към ОСО (1986-1988 г.), съдия по футбол и дежурен секретар в областната футболна група, бизнесмен, председател на събирателно дружество „Шогун комерс“ и собственик на „Кристал банк“, президент на ФК „Шогун“ (1991-1995 г.). Най-големият спонсор на спорта в града.“

Из „Спортна енциклопедия на Шумен“, изд. 2003 г., автор Николай Чакъров.

 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име