Провинция Тхан Хоа. Снимка vietnamcoracle.com

Автор: Йордан Йорданов

Виетнам, който доскоро беше само далечна и екзотична дестинация, се превръща във все по-достъпно и желано място както за пътешествия, така и за бизнес. За живота в азиатската страна разговаряме с шуменеца Симеон Янев, който вече два пъти е посещавал Виетнам по покана на свой приятел от младостта.

За пръв път Симеон Янев гостува на приятеля си Нгуен Суан Фи във Виетнам през 2012 г. Пет години по-късно той отново е поканен, заедно със сина си Борис и този февруари двамата посетиха далечната азиатска страна изцяло на разноски на своя виетнамски приятел.

Пагода в Ханой. Снимка Симеон Янев

-Толкова ли е богат, този твой приятел…- недоумявам аз.

– Богат е – ми отговаря кратко Симеон. С шуменеца се познаваме от 1970 г., когато започнахме заедно наборната си военна служба в сапьорната рота на танковата бригада в Айтос. Още като новобранци, този вечно усмихнат и готов да помогне на всеки 19-годишен младеж, ни направи впечатление с познанията си за едрогабаритните машини – багери, грейдери, булдозери… Нямаше машина, която от пръв път да не подкара. Затова и командирите бързо му се довериха и го пращаха на най-трудните места – при направата на армейски пътища, укрепления, укрития на полигоните в Ново село, Банево, край Пирне и Караново…

След военната служба Симеон работи в противопожарната служба в Шумен, а от 1989 г. е във ВиК-Шумен като водач на багер. Началниците разчитат на него, знаят, че никога няма да ги подведе.

Симеон Янев (в дъното вдясно) със семейството на Нгуен Суан Фи в къщата му в Тхан Хоа. Стопанинът на дома със съпругата си и двете си дъщери (вляво). На преден план вдясно е зетят, а в центъра е внучката на Нгуен, която се ползва от вниманието на госта от България. Снимка Симеон Янев

С Нгуен Суан Фи се запознават през 1979 г., когато 18-годишният младеж от Виетнам пристига на работа в Шумен по спогодба между България и Виетнам. И веднага си допадат. Нгуен е също много любознателен и откровен по характер. Бързо научава българския език, след което по настояване на Симеон започва да учи задочно в Механотехникума в Шумен.

„Видях, че математиката много му се отдава и след като завърши с отличие Механото, му казвам: „Нгуен, защо не запишеш висше?“ А той: „Ще ми е трудно.“ „Ще ти помагам, ти само започни“ – му казвам. Той се замисли и след време започна да учи във ВИНС-а във Варна. „И него завърши с отличие, специалност „Икономика на строителството“. През 1991 г., след промените в България, Нгуен се връща във Виетнам. „Беше ни мъчно, когато се разделихме. Имах Нгуен като по-малък брат. А той ми каза на сбогуване: – Симеон, ти си ми най-добрия  български приятел!“ Не мислех, че ще се видим отново  с Нгуен, но…

Изглед от град Тхан Хоа с градския театър. Снимка Симеон Янев

Двадесет и една година по-късно Симеон получава чрез посолството  на социалистическа република Виетнам покана от своя приятел Нгуен Фи да му гостува. Случва се през дъждовния период във Виетнам и за по-кратко време. Пет години по-късно Нгуен отправя втора покана и през февруари т. г. Симеон и синът му Борис отпътуват за югоизточната азиатска страна.

Пътуването с „Боинг 777“ от София през Москва до Ханой продължава 13 часа, но с престоя по аерогарите се събират 70 часа. От Шумен тръгват при температура от минус 18 градуса, а в Ханой е +33 градуса. Улучват сухия период.

Хотел в центъра град Тхан Хоа. Снимка Симеон Янев

Макар да са минали едва няколко години, разликата от видяното през 2012-а и сега – през 2017-а е голяма и то в положителна посока.

/Следва: Във втората част четете за приликите и разликите в живота на виетнамците в столицата Ханой и в главния град Тхан Хоа на едноименната виетнамска провинция през погледа на Симеон Янев/.

 

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име