Шуменецът Симеон Янев през февруари гостува на своя виетнамски приятел Нгуен Фи в провинция Тхан Хоа. Двамата се познават от далечната 1979 г., когато виетнамецът пристига да работи в България по междудържавна спогодба. Преди да се върне в родината си през 1991 г., Нгуен Фи завършва у нас средно и висше образование. Обратно във Виетнам, той започва работа като строител и не след дълго става един от водещите предприемачи в Тхан Хоа, където строителният бизнес процъфтява. През 2009 г. на Нгуен Фи му предлагат да влезе в политиката и той е избран за партиен ръководител на провинция Тхан Хоа, а отскоро е председател (областен управител) на провинцията.
Освен със своя домакин, шуменецът Симеон Янев се среща и с други виетнамци, които навремето са работили и учили в България. Оказва се, че всички те са се реализирали успешно в родината си. И продължават да носят България в сърцата си. Един от „българските“ виетнамци дори редовно залага на „Лудогорец“ в Еврофутбол. Ето какво си спомня още Симеон Янев за срещите си със старите приятели във Виетнам.
Виетнамците много почитат своите близки покойници и често посещават гробовете им, затова помолих Нгуен да ме заведе до тяхната фамилна гробница – разказва Симеон. – Тя се намира на няколко километра от покрайнините на Тхан Хоа, сред оранжерия за цветя, разположена на площ от 15 декара и е създадена лично от Нгуен Фи. В специална ниша поставихме цветя и плодове, според тамошния обичай, който прилича на българския по време на Черешева задушница.
Освен към своите близки, жителите на Тхан Хоа , винаги когато имат възможност, отдават почит и към загиналите за свободата на Виетнам свои съграждани и сътечественици. В тяхна чест, сред красив парк са издигнати монументи – на загиналите герои и на техните майки, както и молитвени пагоди.
На следващия ден с джипа „Фолксваген“ на „селския“ Ле Ван Тхо се разходихме до окенския бряг. Той обича да ме нарича „селски“ още от времето, когато работеше в Шумен и беше чул как аз се обръщам към мой приятел от родното ни село Веселиново.
Ле Тхо през целия път не спря да говори и да ме разпитва за Шумен и Разград, които, както той се изразява „познавам като петте пръста на ръката си“. С него се запознахме в шуменското УСМ ( Управление „Строителна механизация“, поделение на Строително-монтажния комбинат в Шумен ) където работеше в продължение на 10 години.
На връщане към Тхан Хоа Ле Тхо разказваше , че често играе в „Еврофутбол“ и е залагал и за разградския „Лудогорец“ в мачовете му в Шампионската лига.
Денят ни започна със среща с Ле Ван Там ( завършил архитектура в София) в заведението на негов приятел. Спомените ни с виетнамския архитект ни отведоха близо 37 години назад във времето, когато младежките мечти не знаеха граници.
Ле Ван Там настоя да се разходим с лодка, по водите на езерото в съседната провинция. Живописната природа спря дъха ми. Красивите извивки на смарагдовите върхове се отразяваха от огледално зелените дълбини, а в далечината като отворена паст на легнал митичен звяр тъмнееше отворът на пещера.
Преди края на гостуването ни във Виетнам Нгуен Фи ни даде личен обяд в ресторанта „Каубой“, собственост на една от дъщерите му. Двамата си спомнихме за най-забавните моменти от нашата дружба в България. За пръв път видях и чух Нгуен да се смее от все сърце на веселите случки, които сме преживели заедно. Защото по принцип той е много сериозен и вглъбен в себе си човек.
На следващия ден се сбогувахме с Нгуен Фи и семейството му с пожелания за нови срещи, този път в България.
