Два накита от висококаратово злато на около 5000 години, собственост на Регионалния исторически музей в Шумен, са включени в национална изложба, която гостува в Музея на историята на изкуството във Виена, съобщи Северина Йоргова, уредник в РИМ.
Българската експозиция е с наименование „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е част от голям международен проект на Националния археологически институт с музей при БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките.
Изложбата е първа по рода си извън страната. Тя проследява развитието на металургията през бронзовата епоха (втората половина на III хил. пр. Хр. – 13 в. пр. Хр.) и по-конкретно изработката на предмети от злато и бронз и тяхното място в социалния и религиозния живот на хората, обитавали българските земи. В експозицията са включени общо 333 находки от България, между които златни накити и съдове, бронзови сечива и оръжия, слитъци от бронз, калъпи за изливане на бронзовите предмети, малък брой сребърни накити.

Накитите, с които се представя РИМ – Шумен, са украшение за врат – торква и една обеца с крушовидна форма, която е част от двойка еднотипни обеци. И двата накита са изработени от висококаратово злато и са датирани към ранната бронзова епоха (III хил. пр. Хр.).
Украшенията са част от постоянната експозиция в зала „Съкровищница” на музея. Любопитното е, че те са постъпили във фонда като случайни находки, открити на територията на Шуменското плато върху могила, която е била използвана за укрепление през Руско-турските войни (Елдъз табия).
Двата накита от Шумен са били включени в националната изложба като съпътстващи експонати по искане на доц. Стефан Александров, който е ръководил разкопки в Шуменски регион. Българската експозиция ще остане във Виена до края на лятото.