
90-годишното читалище в шуменското село Белокопитово тъне в разруха. Масивната двуетажна сграда, в която е имало концертна зала, кино и библиотека, сега е изоставена. Половината прозорци са изпочупени, мазилката се кърти на огромни парчета, столовете в залата са изчезнали, подът на места липсва, а на втория етаж гипсовият таван е пропаднал.

Преди 15-тина години тук все още е кипял живот, библиотеката е обслужвала цялото село, имало е самодейни състави, провеждали са се интересни мероприятия, гостували са театрални постановки. Постепенно обаче, с обезлюдяването на Белокопитово, е замряла и всякаква читалищна дейност. Оставена без грижи, празната сграда започнала да се разпада, покривът протекъл и наводнил хилядите книги в библиотеката. Позната картинка в почти всяко българско село.
Колко ще струва ремонтът на читалището?
Белокопитовското читалище „Надежда“ е създадено на 25 септември 1927 г., а сградата му е строена преди половин век и досега в нея не са правени основни ремонти. След като 15 години е била изоставена без поддръжка, сега празната постройка изглежда стряскащо с дупките по пода и лющещите се стени. Положението изобщо не е толкова лошо,обявява категорично проф. Соня Илиева, социолог, преподавател в шуменския университет и един от основните инициатори за възстановяването на селското читалище. Преди година борбената дама се е заселила в Белокопитово и заедно с кмета Алекси Чолаков е започнала кампания за спасяването на читалището и библиотеката.

Сега проф. Илиева ме развежда из изоставената сграда и докато аз виждам липсващите прозорци, изкъртените стени и петната по наводнения таван, тя ми показва здравите основи на читалището. Наистина изглежда зле, но всъщност сградата няма никакви конструктивни нарушения, обяснява дамата и начертава плана за действие: необходимо е само да се махне олющената стара боя, на места да се шпаклова и да се боядисат наново помещенията. Ние не искаме луксозен ремонт, искаме само най-необходимото, за да стане обитаема сградата, казва проф. Илиева.
В действителност списъкът с ремонтните дейности е дълъг, но най-скъпо ще струва да изграждането на ВиК-мрежа и канализация, защото в сградата няма водопровод, а санитарната инспекция няма да я отвори без сервизни помещения. Според кмета на селото, за пълното възстановяване на читалището ще са необходими около 60 000 лв. И въпреки че местните хора са започнали да внасят средства по специално открита за целта дарителска сметка, такава сума не е по силите на живеещите в селото около 180 души.
Но Белокопитово не се предава
Обединени около кмета Алекси Чолаков и проф. Соня Илиева, местните жители започнаха стъпка по стъпка да реализират целта си. Миналото лято с дарение от шуменската фирма „Алкомет“ е подменен покривът на читалището и е спрян течът в библиотеката. Само преди месец с помощта на други спонсори са монтирани нови прозорци на втория етаж на сградата. Сега най-спешната задача е да се подменят останалите прозорци, за да не се наводнява читалището при дъжд, обяснява проф. Илиева.

Междувременно по нейна инициатива шуменският университет „Епископ Константин Преславски“ започна дарителска акция за набиране на книги за читалищната библиотека. От министерството на културата обещали да отпуснат бройка за библиотекар, ако се съберат 3000 тома. Акцията на шуменския университет продължава до 20 май, а в това време проф. Илиева организира всички свои колеги и приятели.
В резултат на нейните усилия миналата седмица в София бяха събрани над 1500 тома за читалището в Белокопитово. В акцията се включиха УНСС, Съюзът на учените и Институтът по социология /ИИОЗ/, а вдовицата на проф. Кръстьо Петков дари на селото цялата му лична библиотека. Така на практика вече са осигурени необходимите 3000 тома за откриване на библиотеката.

Чакат се и още книги, похвали се проф. Илиева. Един цял блок в „Младост“ 3, известен като „професорския“, е събрал около 500 тома за селската библиотека. Следващата седмица ще отидем да ги вземем, а транспорта, както винаги, ще осигури шуменският университет, обясняват в селото. Има събрани книги и в Русе, а след 20 май ще се получат и томовете от университета в Шумен. След като проблемът с библиотеката вече е решен, сега усилено се търсят средства за ремонта на сградата.
Разчита се на дарители
Община Шумен засега остава встрани от борбата на хората да спасят своето читалище. В близо 70-милионния бюджет на кметството не са предвидени никакви средства за ремонт на сградата. При добро желание общината може да изпрати строители от общинските си фирми, но и това не е обещано. Затова жителите на Белокопитово продължават да разчитат основно на дарители.
Читалището е центърът, който събира хората на всеки празник, обяснява секретарката на Белокопитово Вера Жечева. В единственото обитаемо помещение жителите на селото се събират да отпразнуват заедно Коледа, Нова година, Великден, Гергьовден. Белокопитово е само на 10 км от областния център и в него продължават да се заселват хора от града, а през ваканциите пристигат десетки деца. Ще бъде хубаво да възстановим читалището, самодейните състави, да гостуват отново театрални постановки и концерти, а съседните села са само на 2 км, залата ще се пълни с хора, мечтае проф. Соня Илиева.

А междувременно срещите и инициативите продължават, шуменският университет е партньор на селото в борбата му за възстановяване на читалището. Всички се надяват, че то ще посрещне 90-тия си рожден ден в обновена сграда.
Всеки, който иска да помогне на благородната кауза, може да се свърже с кмета на селото, който е и председател на читалището или да дари средства по посочената банкова сметка:
Алекси Чолаков – тел. 0895746074, e-mail: nadejda_belokopitovo@abv.bg,
IBAN – BG66TTBB94001527528911 SOCIETE GENERALE EKSPESSBANK