В края на април в Шумен е организирана работна среща на изпълнителните директори на областните болници, на която са били обсъдени недофинансираното здравеопазване и бюджетният  дефицит на лечебните заведения. Дискусията е завършила с подписка до Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса / НЗОК/, с която се настоява на лекарите и медицинските специалисти да бъдат изплатени заработените над определения лимит средства. По предварителни прогнози става въпрос за около 24 милиона лева.

Бюджетите на областните болници за 2017 година са намалени с различен процент за всяка от тях. В подписката до новия здравен министър, който по това време още не беше назначен, четем имената на изпълнителните директори на многопрофилните болници в Габрово /д-р Нели Савчева/, Шумен /д-р Атанас Атанасов/, Смолян /д-р Марин Даракчиев/, Ямбол /д-р Панайот Диманов/, Пазарджик /д-р Васил Вълчев/, Сливен /д-р Васислав Петров/, Монтана /д-р Тодор Тодоров/, Перник /Валери Димитров/, Хасково /д-р Георги Гелов/, Разград /д-р Марин Керчев/, Благоевград /д-р Огнян Митев/,В. Търново /д-р Стефан Филев/, Силистра /д-р Даниела Костадинова/,  Кърджали /д-р Тодор Черкезов/, Кюстендил /д-р Димитър Величков/, Търговище /д-р Иван Светулков/, Видин /д-р Виолета Дошева/, Ловеч /д-р Татяна Ганчева/.

18 директори на областни болници събраха подписка срещу лимитите на Здравната каса. Снимка radian.bg

Още през 2014 г. Националното сдружение на областните многопрофилни болници за активно лечение (НСОМБАЛ) протестира срещу промените в начина на заплащане, които са наложени от страна на НЗОК без  тяхно съгласие.

Проблемът стигна до съда

Припомняме, че неотдавна 15 болници от Националното сдружение на частните болници (НСЧБ)  внесоха жалба в съда срещу НЗОК заради неплатена надлимитна дейност за 2016 г., която е в размер на 24 милиона лева. Основанието за жалбата е решение на Надзорния съвет на НЗОК от 21 ноември 2016 г., с което над 50 милона лева от преизпълнението на приходите от здравноосигурителни вноски се насочват за лекарства и медицински изделия.

Болниците настояват съдът да отмени решението и да издаде задължителни указания към НЗОК за изплащане на всички разходи по извършеното лечение. От сдружението настояват преизпълнението на приходната част на бюджета да се ползва на първо място за лечението на пациентите чрез изплащане на извършената и отчетена, но незаплатена от НЗОК дейност на лечебните заведения за болнична помощ, което е т. нар. „надлимитна дейност“.

В началото миналата година Българският лекарски съюз подаде жалба до Административния съд за неизплатената надлимитна дейност на болниците през 2015 година. Общата сума възлиза на малко над 51 милиона лева. През август 2016 година Административния съд в София постанови: „Лимитите на лечебните заведения за болнична помощ за 2015 година са незаконни. Решението на Надзорния съвет на НЗОК от 27 януари 2015 година е нищожно в частта му за определяне на лимити за болниците”.

По предварителни прогнози, очакваният размер на надлимитната дейност за цялата 2016 година възлиза на около 24 милиона лева.

Според  данните на НЗОК, през последните четири години най-голям ръст на приходите имат частните болници, а най-малък – областните болници. От общо 300 милиона лева увеличение на парите на всички болници за изминалите четири години, 190 милиона лева са отишли при частните лечебни заведения. През последните три години броят им е скочил с около 30, докато в същото време пред фалит са общински болници в отдалечените райони, които принудително съкращават структури и персонал и всеки момент може да затворят врати.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име