Литературните творци в нашия град сигурно са били раздвоени на 19 май, когато в Шуменския университет се откри Националният студентски литературен конкурс „Боян Пенев”, а в Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” беше представена книгата на Неда Антонова „Съвършената”. Преподобна Стойна – „неканонимната светица” е провокирала много изследователи и творци. Всеки по свой път стига до богоизбраната и нейната обител в село Златолист, Благоевградско. Но когато искаш да споделиш това и със своите съграждани не като служебен ангажимент, а заради литературното преживяване, това има друга мисия. Гостуването на писателката Неда Антонова дължим на Даниела Русева, общественик, съпричастен за не една благородна кауза в града.
Залата на библиотеката едва побра гостите, някои от които вече бяха прочели роматизираното житие на една от най-прочутите жени от село Долна Сушина, сега Златолист – Мелнишко. Рабиня Божия, Стойна Димитрова е родена през 1883 година в село Хазнатар до град Серес, Гърция. Ослепява на 7-годишна възраст и се уединява в отделна стая до 16-годишна възраст, когато й се явява Свети Георги. Той й казва: „Копни в двора, където ще намериш икона и кандило”. През 1903 година семейството й се преселва в Петрич, а тя избира днешното село Златолист, където е починала на 22 декември 1933 година.
Залата притихнаха, когато актрисата Стефани Лечева прочете откъс книгата. Авторката се обърна към Антонин Горчев: „В този град има добър литературен климат. Не ме карайте да се преселвам в Шумен”. А колко е бил мъчителен пътеписът за Преподобна Стойна, крехката Неда Антонова сподели като дихание: „Вдишвам – издишвам, вдишвам – издишвам… Тази моя 18-та книга беше приключение на духа в други измерения”.
Дълго е дълбало литературното й перо из историческите източници, неуморни са били разговорите с последните очевидци на Преподобната, някои почти столетници. Музата за писане не дошла веднага, дори Неда Антонова почти се отказала. Но една утрин чула свисше: „Тя е богомилка”. А нали богомилите са толкова актуални и спорни за днешното православие… Погледът на писателката се озари: „Това беше ключът! С него започнах да разкодирам онези факти, които бях събрала. Но въображението трябваше да ги спои като хоросан. Страшно се боях да не преувелича нещата. Втората особеност беше, че Преподобна Стойна е била изключителен феномен, сравнявана с Нострадамус и Тереза Авилска, която е можела да левитира /издигане над земята/. Ванга признава, че Стойна е много по-голяма пророчица от нея. Преподобната е изпадала също в астрална проекция. Тялото й е оставало с много ниска температура, почти безжизнено, докато съзнанието е плувало в пространството, в отвъдното, в измерения – непознати за нас простосмъртните. Когато се е връщала в реалността, е разказвала на отец Георги в църквата, където е живяла, за пътешествията си „горе”. Третото, за което има свидетели, е че тя е можела да се телепортира в онези години. Телепортацията е обяснена от Айнщайн – бащата на съвременната физика. Не случайно той изгорил научните си статии по темата, защото осъзнал, че светът не е бил подготвен за такива явления…
А защо църквата не канонизира Преподобната от Петричко? Неда Антонова обясни, че за да може светец да се канонизира, трябва да бъде разровен гробът му и да се извадят костите му. Ако от тях се стича миро, значи той е толкова праведен, че заслужава да бъде светец. Преподобна Стойна е знаела датата, на която ще умре през 1933 година, и е поръчала да бъде погребана от три попа, богато дарени. Но предупреждава: „Забранявам да бъде разравян моят гроб! Ако го разровите, много злини ще се случат на много хора”. Тримата свещеници една нощ копаят гроба на светицата, но не могли да стигнат до ковчега, защото единият полудял още там. Вторият е бил убит по пътя за Петрич, а третият безследно изчезвал…”
Хиляди отчаяни хора от България и чужбина са намирали милост и спасение от Преподобната. Дори италианският посланик идвал при нея и признавал дарбата й по онова време. Автобуси и коли и днес водят страдалци в църквата в Златолист, които пишат на листчета молитви или оставят писмена благодарност за помощта, която са получили от тази обител на светицата. Затова и в залата шуменци възкликнаха: „Ами той народът си я канонизирал!”
Неда Антонова сподели: „Аз съм убедена, че Преподобна Стойна и всички други феномени идват при нас, за да ни подготвят за това, което ще се случи на човечеството след време. Контактьорката Цвета Чинарска в Троян ми каза, че през 2011 година пророчицата е преродена в българско момиченце . То ще даде знак на света, че притежава нейните качества”.
Оптимистичното послание на светицата продължи Даниела Русева: „Когато прочетох в книгата предсказанието на Преподобна Стойна, че децата на България, емигранти, ще се върнат в родината си, за да я направят храм с древна позлата, почти не повярвах. Как така ще се върнат и ще заживеят в села и в чифлици? А ето, че днес много млади хора живеят в малки градчета и правят бизнес онлайн. Много ми хареса и предсказанието й за другия дар, който българите ще дарят на света – духовността. Благодаря на Неда, че ни отвори очите за толкова много неща”.
Стефани Лечева протече още един откъс от книгата: заръката на светицата, че не се тревожи за българите, „защото те са под сянката на Божията десница”. Живото слово одухотвори дваж писаното. Това вдъхнови актрисата за моноспектакъл за Преподобна Стойна. Читателите я подкрепиха с ръкопляскания. Идеята вече тръгна към театралния афиш за някой следващ Друмев театрален празник.

Господ е целунал Неда по челото, а от нея се е искало само да си пише романите, подсказа Антонин Горчев. Но вдъхновението е само красивата част, уточни за публиката поетът. Останалото е чиракуване. Изследователската й работа за факти от историята, религията, езотериката, етнографията и народопсихологията от преди век стои в стотици бележки, работната ръкопис.
Неда Антонова призна: „Писането на тази книга беше каторга, но… сладка каторга. Стихотворението е импулс, искра. Някога аз започнах с поезия. А тук физическият труд е много важен! Той е изтощителен, денонощен! Един издател ми каза: „Голяма работа ти е книжката! Половината от цената й ще бъде за мен, отделно трябват пари и за оформлението, а за автора остават 12-15 процента от цената. А ти знаеш ли, че аз плащам на работници, продавачки, имам разходи за ток и вода, докато ти стоиш на тераската, клатиш си краката и си пишеш романите…” Тъжната орис на днешния апостолски труд на българския писател…
Шуменци бяха убедени, че Неда Антонова е била предопределена да напише тази книга. И попитаха за следващата й творба. За печат е предала книгата си за Левски. Писателката призова: „Стискайте ми палци! Много се вълнувам. Църквата не е канонизирала Левски, защото е убил човек, но го твърди само един свидетел! Той е бил осъден на смърт само заради това свое прегрешение, а не заради тайната си революционна дейност. А такъв прецидент няма в световното правораздаване! Много ме притеснява от това дали българинът има нужда Левски да бъде канонизиран за светец…”
Публиката пожела премиерата на новата й книга да бъде в Шумен. Удоволствието от литераурната среща беше взаимно. Авторката сподели, че представянето на романа й за неканонизираната светица е било изключително различно от гостуването й в други градове. Зад букет, който почти скри нежната й главица, чухме да казва: „Получи се някакъв необясним консенсус между автор и читатели. Много ви благодаря! Направихте ми празник, който ми напълни душата”.
Дойде краят на този „вълшебен час”. Даниела Русева се извини, че не е имало строг сценарий и не е осигурила литературен критик. А публиката със смях реагира: „Тя затова срещата стана толкова хубава!”. Почти на финала младата Светлана Андреева от последния ред поздрави писателката и разказа, че баща й е от село Златолист, живяла е във Варна, а днес е учителка в училището на село Тодор Икономово, община Каолиново. Сега тя е преживяла книгата за Преподобна Стойна много лично, защото от дете е слушала за светицата от своите роднини. Няма случайни срещи. Духът на „неканонимната” събра и приобщи за силата на българския дух няколко поколения, в очакване да го продължи вече прероденото по нашите земи момиче..
Валентина МИНЧЕВА