Неотдавна литературна среща в София припомня приятелството между Никола Вапцаров и Иван Пейчев.  Там шуменци канят Мая Вапцарова да гостува в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” и да представи новия си филм „Епоха”, създаден  по повод 75-годишнината от разстрела на Вапцаров, третата документална лента на режисьорката за живота и творчеството на поета.  Но ако предишните са били преди всичко биографични, то този филм провокира зрителите за бъдещето на страната ни след кончината антифашиста.  Авторката Мая Вапцарова е родена на 7 юли 1944 г. в Банско.   Дъщеря е на Борис – брат на поета.  Завършила е психология в Ню Йорк Унивърсити и кинорежисура при Ищван Сабо в Будапеща.  Тя е режисьор, писател, документалист.

Първите думи на гостенката в Шумен бяха: „Аз не мога да ви откажа тази среща, защото съм шуменска снаха.  Мъжът ми е от рода Градинарови, така че това гостуване е специално задължение за мен.  Но с Шумен ме свързва и  Лайош Кошут, аз съм унгарски възпитаник.  А другата причина да съм съдбовно обречена с този град е Иван Пейчев, който беше много близък на нашия род.  Даже моята бебешка количка е някъде тук, защото в нея израснаха наследниците на Пейчев, който е идвал в Банско и там е написал стихотворението си „Родина”.  Да не говорим, че моята приятелка Бети Леон е родена в Шумен и редовно отсяда при мен в София, когато си идва от Израел. И още нещо – Стилиян Чилингиров е кум на дядо ми Иван”.

Краеведката Веска Ламбова с много въпроси към Мая Вапцарова. Снимка radian.bg

В библиотеката присъстваха  няколко поколения шуменци.  Ива Симеонова, преподавател по български език и литература в СОУ „Йоан Екзарх Български”, беше със своите деветокласници. Общественици, лекари, литературни творци уважиха проявата.  След прожекцията започна дискусия относно спорните факти в биографията на Вапцаров.  Така научихме неизвестни събития, свързани както с Банско, така и с Шуменския край.

Откъде идва комунистическата идея у поета?  Режисьорката обясни, че филмът „Епоха” е създаден заради събитията в днешна България –  социалното неравноправие, емиграцията на младите, променената ценнностна система на хората.  „Ако се борим за съществуването на нашата нация, значи идеята на Вапцаров е комунистическа.  Когато издирвах документите в Дирекцията на полицията

ЕДИНСТВЕНОТО ПИСМО В ЗАЩИТА НА ВАПЦАРОВ

с молба да бъде отменена смъртната присъда на Вапцаров, е на Стилиян Чилингиров.  Застъпил се е също и  Теодор Траянов!” – уточни тя.

Фамилията Вапцарови в Банско е била  посещавана от монарси като Фердинанд, Борис Трети, Вилхем Втори… А странно за всички е, че поетът не е помилван.  Защо?  Мая Вапцарова отговори: „По време на Първата световна война Фердинанд е помолил лично дядо ми Йонко да пази на фронта цар Борис, защото е „неук и няма военен опит”.  Когато дядо ми и Борис Трети се возят в джип, гръмва снаряд и дядо ми го изнася на разстояние пет километра.  Освен че  е припаднал, царят бил ранен в ръката.  А дядо Йонко е бил много близък с Военната лига – цветът на българското офицерство, както и с масонството.  Не случайно в къщата му в Банско е създаден българският Пен-клуб. /Организацията ПЕН-клуб се състои от автономни центрове в над 100 страни.  Названието му е абревиатура от английските думи „Poet” (поет), „Essayist” (есеист) и „Novelist” (романист), които образуват думата „PEN” (писалка) – б.р./  И ще ви кажа, че дядо ми Йонко е бил шуменец – един велик лекар, който е лекувал болестите на щитовидната жлеза.  А в Банско е имало много хора с гушавост.  Дядо ми извикал свой приятел от Швейцария да му помага, който се е познавал с Ленин.  Може би това е връзката на Никола Вапцаров с Русия, защото неговият дневник, пазя го вкъщи, започва с думите: „Люди солнце разлюбили, надо к солнцу их вернут”.  Стихове на Константин Балмонт, емигрант в Европа.  Действително в рода Вапцарови има някаква европейска връзка.  По-късно дядо ми Йонко е изпратен в Америка като задграничен представител на ВМРО – Вътрешна македонска революционна организация.  Той наследява парите на организацията… След като напуска България, Лайош Кошут отива в Италия, а след това в Америка.  Там унгарската революционна организация дава пари на ВМРО – около 13 милиона долара.  В наше време е говорено  с българското правителство да бъдат върнати, защото са с голяма лихва.  Било сложно, въпросът е отложен…”

Мая Вапцарова на срещата в Шумен. Снимка Валя Минчева

Мая Вапцарова смята, че разстрелът на поета е „игра на политика”, защото Никола Вапцаров  не замесен с убийството на хора или фактическа подривна дейност.  Със същия съдебен процес е свързан Трайчо Костов, отговарял по македонска линия за съпротивата, но все пак спасен.  Баба Елена, майката на Вапцаров, е имала среща с княгиня Евдокия, сестрата на Борис Трети, но не е могла да избави сина си от смъртната присъда, може би защото не е стигнала до самия монарх…”

А вярно ли е, че актьорът Петър Слабаков е убил Вапцаров по време на разстрела?  Мая Вапцарова отговори: „Категорично не! Стрелял е съвсем друг човек, работеше като портиер в сградата на Съюза на българските писатели.  Казваше се Никифоров.  На мен той ми разказа, че Никола Гешев е преместил войници от отделение „Б” – криминалното отделение на затвора, в отделение „А” – политическото, за да разстрелят осъдените.  Когато влизат в гарнизонното стрелбище военните са изненадани, защото  там вече е започнала сватбата на Антон Попов с приятелката му Росица Манолова.   След това осъдените дават на роднините си личните вещи, които са чакали навън. Часовникът, който Вапцаров предава на семейството си, е бил подарък от Фердинанд на дядо ми Йонко.  По него е било стреляно преди 1924 година, когато е писан Майския манифест.  Пробит е бил само горният  капак на часовника.  Вапцаров дава часовника с думите: „Този часовник спаси баща ми, но мен едва ли ще ме спаси”.  Никифоров – свидетелят, отдавна искаше да ми разкаже за разстрела.  Аз  го поканих у дома.  Баща ми, братът на Никола Вапцаров, също настояваше да слуша.  Вече 80-годишен, Никифоров ни сподели: „Целех се встрани, а не в сърцето на Вапцаров. Въпросът беше, че Никола трябваше да падне.  Когато проверяваха  разстреляните един по един, за него казаха: „Жив!”.  Според международните закони тогава военните са нямали  право да изпълняват смъртна присъда  повторно.  Но

НИКОЛА ГЕШЕВ Е СТРЕЛЯЛ ЛИЧНО В ГЛАВАТА НА ВАПЦАРОВ

/Гешев е бил началник на отдела за борбата срещу нелегалната дейност на БКП в Дирекцията на полицията – б.р./.  Стрелял е също и един немски офицер.  Преживях особена случка след този разказ у дома, защото инфаркт получиха едновременно и баща ми, и Никифоров.  Транспортирах и двамата в болница.  Баща си не можах да спася, но Никифоров го спасих, той почина след време”.

Веска Ламбова, пенсионер, член на краеведческото дружество в Шумен, направи първото актуално питане залата.  Тя прочете от  днешен вестник, че  един от осъдените по делото „Наглите” ще бъде освободен, защото се бил поправил в затвора – „попаднал хора и станал човек”.  Бившата начална учителка се просълзи: „Плаках и не вярвах на очите си при това съобщение!  Със стиховете на Вапцаров ще оправдават престъпници, които отвличат хора и режат уши.  До къде стигна моралът на нашето общество!  Не ме прекъсвайте, не измествам темата на срещата.  Това е темата на нашия ден, защото филма на Моя Вапцаров се казва „Епоха”.

Мая Вапцарова се усмихна с разбиране. Значи си е свършла работата на кинопублицист!

Николай Калев сподели: „Опитах се да разбера къде е кулминацията на филма.  Млад моряк от екрана  казва, че по-добре било Вапцаров да не е бил член на централната комисия на БКП, за да бъде спасен като поет.  Не мога да си представя да мислим за Вапцаров, без да го считаме  за поет и революционер.  Искам да ви цитирам  текст на Стефан Цанев от неговите  „Български хроники”, а той е антикомунист!  Той пише: „Бедността винаги ще ражда комунизъм”.  Подразниха ме думите на Христо Смоленов, наследник на Ботев, за ролята на Коминтерна за създаването на македонската нация.  Има нещо, което не ми достигна във вашия филм.  Цитирате стихотворението „Писмо”, но съкращавате финала: „Но да умреш, когато се отърсва земята от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен, да, това е песен!”.  Защо?  Ще се отърсим ли от тази „отровна плесен” – варварския капитализъм. Това питам!”.

Режисьорката не отрече този порив на поета, че „неговото ясно слънце ще просветне”.   И за да разведри публиката,  разказа за сражението в Кавала, Гърция, с участието на дядо й Йонко, Чернопеев, Чаулев и Яворов – също близък приятел на семейство Вапцарови.  Военни действия с комичен елемент.

Ето как вървим по билото на революционния дух на българската литература: Ботев-Яворов-Вапцаров.   Бунтари, непреклонни, гневни, както сме ги рецитирали в училище.  А защо не им знаят стиховете наизуст днешните млади, вълнуваха се родители, баби и дядовци, критикувайки новото образование.  Защото едно е да си „чатим” в интернет, а друго е да си говорим.  Но според медийната мода, сега ние не общуваме, а „комуникираме”…

Цял клас деветокласници участваха в срещата. Младите обичат Вапцаров, обявиха те.

А как се палиха по ”македонският въпрос” шуменци!  Чухме различни гледни точки.  Но и факти! Млада шуменка попита Мая Вапцарова: „А какво ще кажете за това, което Ви е казала Ванга, че ключът на македонския въпрос е Албания?”  Гостенката почти подскочи  от тази информираност.  Тя отговори: „Аз много често водех хора при баба Ванга. Тя ми каза: „Чедо, ключът на България се намира в Албания”.  Не зная как да го тълкувам.  Прави сте, една от школите на Климент Охридски е била в Албания.  Днес в Корча живеят не само българи, ами дори банскалии.  Лекарят, лекувал Скендербег /национален герой на Албания от XV век – б. р./е бил българин.  В тоя регион на Албания лекарите са все специалисти по болестите на кръвта – хематолози.  Преди пет години бях на гости при тях и ми признаха, че албанците стават все по-голяма част от населението на Македония…”

Шуменецът Манол Драганов провокира на свой ред Мая Вапцарова с въпроси, в отговор на които тя разказа още любопитни факти: „Моя прапрапрадядо Тодор Везьов е бил съветник на Екатерина Втора в Петербург.  Той не е давал да се продума дума за  отделянето на Македония като самостоятелна държава.  Но след като дядо ми е бил изпратен да бъде консул в Румъния, а после в Сърбия, нещата с годините са се променили.  А друг от рода Везьови е бил ректор на университета в Оксфорд през  XIX век.  Въртели са се моите предци из Европа… Но мога да кажа със сигурност, че под  давлението на Георги Димитров, чиято майка е от Разлог, тръгва идеята за създаване на Южнославянска федерация…”

Водещият на срещата Стилиян Стоянов попита за неизвестна поезия на  Вапцаров.  Племеницата на поета разказа, че стихотворението „Гадател” е свързано със срещата му с гадателка, която му казва: „Ще умреш от човек с пистолет в ръка”.   Това неизвестно стихотворение  режисьорката  прочела в негова тетрадка, която пази у дома си.  То е написано, когато Вапцаров е бил на христова възраст – 33 години.  На тази възраст е разстрелян.

И понеже всичко в тази творческа среща-разговор започна и свърши с Шумен, гостенката сподели, че любимото стихотворение на баща й е било

„ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА”, НАПИСАНО ПО ДЕЙСТВИТЕЛЕН СЛУЧАЙ В СЕЛО МОГИЛА

Да,  става въпрос за тежко криминално престъпление от началото на миналия век в каспичанското село Могила.  Стиховете са:  „Тя случката станала в село Могила. Бащата бил скътал пари.  Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил”.

А защо имената на още две села в нашия край са свързани с Македония?  Има село Александрово в община Смядово и село Йонково в община Исперих.  Мая Вапцарова отново ни върна в ония харамийски времена, когато българският народ се вдига срещу поробителя си: „Сложна била обстановката в началото на ХХ век за населението в Шар планина, която е на границата между Косово и Македония.  Цял взвод учителки са обучавани да стрелят срещу Еюб ефенди, дипломиран във Франция, назначен за водач  на турската войска.  Жените поддържали огъня на съпротивата 24 часа.  Това ми е разказвано от баба ми Елена.  Сетя ли се за тая история, сълзи ми потичат, защото тия 14 женици сами защитавали Шар планина.  Когато Еюб ефенди спира стрелбата и се качва на хълма, вижда, че това са жени и върху всяка една загинала в боя поставя по едно цвете.  Но в същото време се разправя жестоко с населението.  Тогава Тодор Александров събира над 25 0000 души българско  население  и заедно с дядо ми Йонко започват да го конвоират във вашия край, в Североизточна България, където са днешните села  Йонково, Протогерово и Александрово”.

В залата поиска думата Роза Бочукова.  Нейният чичо Петър Гичев бил заедно в затвора с Никола Вапцаров.  Минало и настояще се преплетоха в героичния живот на автора на „Моторни песни”. Толкова актуални и за днешния ден…

Мая Вапцарова и Манол Драганов.

Мая Вапцарова стисна много ръце.  Трудно се раздели с въодушевената шуменска публика. Направи си снимки с млади и стари.  На тръгване каза: „Такъв прием не съм имала скоро, въпреки че непрекъснато пътувам из страната. Страшно много ви благодаря!”

А ние благодарим за удоволствието от общуването с един неуморим изследовател на фамилията Вапцарови, чиито потомци са на няколко континента.  С перо, оръжие, просветителство те оставят диря в защита на самосъзнанието ни като народ.  Но за честта на рода тия луди глави са правили и прегрешения… Никола Вапцаров е имал предчувствието, че ще изкупи греха на роднините си.  Единият род е Проданичният,  другият род е на Теодор Везьов, женен за Изабел, роднина на Медичите.  Италианката донася от Италия като зестра червените раковини, с които се боядисват в пурпур мантиите на папите и кралете.  Когато двата рода се съюзяват идва името на рода Вапцарови /от думата „вапцам”/.  С тези нови факти  обогатяваме българската летопис в интернет , за да знаят  родолюбците ни по цял свят, че идеалите на поета са живи и днес.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

1 Коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име