Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” и сдружение „Къща в небето” организираха в Шумен среща с писателя Милен Русков, който представи последната си книга „Чамкория”. В проливния дъжд за събитието „доплуваха” най-ревностните читатели на автора, получил няколко престижни отличия у нас и в чужбина: „Роман на годината”, „Златен век”, „Елиас Канети” и др.
Милен Русков определи романа си „Чамкория” като трагикомична книга. За да представи по-добре на публиката нейния сюжет, той предложи актьорът Милен Димитров прочете два различни по характер откъса от нея.
Защо заглавието е „Чамкория”? Авторът уточни: „Това е символът на изчезналата България. Събитията са от 20-те години на ХХ век между Първата и Втората световна война. „Чамкория” е днешният курорт „Боровец”, но много по-различен. Става въпрос за драматичен и много мрачен период от нашата история. Третата страна са хората, които не са искали да участват в политическите сблъсъци, които са представени чрез гледната точка от шофьора бай Слави – мълчалвото мнозинство на народа, което е против гражданската война. Сюжетът е пътуване от София до Чамкория. Една книга трябва да бъде и смешна, и тъжна, и поетична едновременно. Така се поддържа ритъм от настроения. Затова смятам, че трагикомедията е най-добрата естетика. Много е трудно да пишеш в различна тоналност”.
Много от читателите познаваха новата книга и предишните му романи. Впечатлени бяха от стилистиката им. Героите на Милен Русков говорят на диалекта на съответното географско място, на жаргона на своята среда. Езикът в романа „Възвишение” е от Възраждането, в „Чамкория” героите се изразяват с жаргона на „простолюдието”. Така авторът ги прави по-автентични и ни въвежда в атмосферата на съответната епоха.
Първите си творби Милен Русков пише на богат книжовен език. Има опит на преводач на 25 книги от английски език. Когато правоговорните форми го отегчават, търси свежеста на диалектните форми. След последните си три романа се е наситил на този диалетен колорит и смята отново да се завърне към книжовните форми на нашия език.
А защо търси събития и герои във времето назад? „Историята дава на писателя шанс за много по-интересни сюжети в сравнение със съвременността“, отговори авторът.
По повод книгата „Чамкория” литературният критик Иван Карадочев отбеляза, че романът отразява най-идеологическото време в българската история. А времето от 20-те години на миналия век е богато и на литературни течения. Карадочев е впечатлен как Милен Русков преодолява политическото напрежението в този период, като прави актуална гледната точка на героят му за историческия момент. И продължи: „Чисто литературоведчески това е езикова игра. Усетих амбициите, които влагате в книгата ви „Възвишение”. Имам чувството, че се колебаете да синтезирате историческата достоверност с художествената изразителност. Това е много трудно постижима задача! Смятам, че е в параметрите на вашия талант. Искам да ви похваля”. Залата покрепи кратката рецензия с ръкопляскания. А нали всички живеем за аплодисментите!
Милен Русков благодари с уточнението, че героят му – шофьор на омнибус, в книгата „Чамкория” не тушира политическите настроения от началото на миналия век, а показва сблъсъка на новите идеологии на военни, комунисти, земеделци… Две години писателят е правил историческите проучвания за романа, а още две години го е писал.
Както каза един от почитателите на младия белетрист, в „Чамкория” има много кръв и попита дали писателят филтрира събитията през моралната гледна точка на героя си бай Слави. Милен Русков беше откровен: „Има напреженеие, затова по време на събитията вдигаш героя в развитието на сюжета, после го приземяваш към средата му с някакъв комичен момент. Не е вярно, че хората от простолюдието са прости хора! Моят дядо в Котел беше от народа, но беше един от най-мъдрите представители на своята среда. Моите герои обикновено са високо образовани хора от ниските социални категории”.
Млад читател изрази възторг от първите две книги на автора – „Джобна енциклопедия на мистериите” и „Захвърлен в природата”. Публиката припомни, че романът „Възвишение” вече е екранизиран и направи Милен Русков популярен.
Чест беше за шуменци тази творческа среща, на която приятно впечатление ни направи присъствието на учениците от СОУ „Йоан Екзарх Български”. Няма как книгите да не променят хората и литературата да не повлияе на реалността, казано с думите на критиците. Въпреки че им благодари, Милен Русков не се влияе особено от литературната критика, защото си има свой естетически хоризонт. Трагикомичната природа на героите вече са отличителна черта на романиста, който не щади таланта си да ни провокира. Очакваме следващата му творба, която да се превърне в литературно събитие.