В регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен гостува журналистът от Българското национално радио Румен Стоичков. Той представи книгите си „Преди забравата”, „Из стръмнините на България”, „Някъде там”, които се определят като „трилогия на българското” от неговите издатели. В тях са пътеписите му от България, в които той е едновременно журналист, пътешественик, филолог, историк и фотограф. След няколко месеца ще излезе от печат четвъртата му книга.
Професионалните отличия на Румен Стоичков са творческо признание за изследователската му работа. Пpeз 2005 г. нa Мeдийния фecтивaл в курорта „Aлбeнa” той пeчeли cпeциaлнaтa нaгpaдa нa жуpито зa peпоpтaж от пcихиaтpичнaтa болницa в c. Пacтpa, общинa Pилa. Пpeз 2007 г. e ноcитeл нa годишнaтa нaгpaдa нa Съюза на българските журналисти в paздeла „Paдиожуpнaлиcтикa“, която се дава зa peпоpтepcкото му paзcлeдвaнe, покaзвaщо унижeниятa, нa които ca подложeни бългapcкитe гpaждaни от фиpмитe ни зa aвтобуcни пpeвози из Евpопa. Пpeз 2012 г. получaвa втоpa нaгpaдa зa peпоpтaж от Източнитe Pодопи в конкуpcа нa пpоeкта „Новото тpaкийcко злaто“. Пpeз 2015 г. пeчeли нaционaлнaтa нaгpaдa „Злaтнa кaнa“ нa Фондaция „Cъкpовищaтa нa Пaнaгиpик“ зa цялоcтно жуpнaлиcтичecко и литepaтуpно твоpчecтво и общecтвeнa дeйноcт. Номиниpaн e пpeз cъщaтa годинa от „Acоциaция зa paзвитиe нa изкуcтвaтa и зaнaятитe“ зa пpизa „Пaзитeл нa тpaдициитe 2015“ и получава нaгpaдaтa и нa жуpито, и нa публикaтa в кaтeгоpия „Личноcт“.
Гласът на „Нощен Хоризонт“
Румен Стоичков е от първите радиоводещи в „Нощни птици” в БНР. За 22 години е водил 1274 предавания в ефира. Пред шуменската публика той сподели: „Не съм нощна птица, но започнах работа в „Нощен хоризонт”. Досега около сто журналисти са били водещи на нощното предавания. От 16 години правя репортажи за вестници и списания, както и за радиото. По дух се чувствам репортер и затова не преставам да обикалям страната. В нощните предавания контактите ни със слушателите са директни, разговорите са непредсказуеми и има много капани…”
„Нощен хоризонт” си е наистина една малка психиатрия, защото хора споделят различни проблеми и чувства – смъртта на съпруга, нова любов, разочарование от партньор, дори намерение за самоубийство… В професионално отношение можем да завиждаме на Румен Стоичков, защото е правил интервю с бележития интелектуалец Петър Увалиев. С корени от Вардарска и Егейска Македония, силният му дух е издържал на много предизвикателства, но важното е, че е съхранил професионалното си любопитство към живота на хора от различни краища на страната, към забравени от държавата, църквата, а често и от местната власт уникални паметници на духовността – църкви, читалища, войнишки паметници, крепостни кули, светилища, пещери… Като прибавим записаните легенди и предания, интервютата с местни жители, неизвестните исторически факти за селища, илюстрирани със стотици цветни фотографии, няма как да не наричем Румен Стоичков родолюбец.
Жалко, че в нашата библиотека нямаше достатъчно публика от средите на журналистическата колегия, студентите и ученици, представители на шуменското краеведческо дружество, специалисти от музеите и туризма.
Неизвестната България в книгите на Румен Стоичков
С помощта на мултимедията Румен Стоичков ни поведе към малко известни със своята природа, история и хора места. В Никодим – селце в Огражден планина, пазят легендата за змея. Той ни разказа за селата Скрът и Ключ в планината Беласица /близо до Петрич/ и скалата Вадиочник, където са ослепени самуиловите войници. При своите „шетания из България” журналистът е събрал 8 предания и легенди за цар самуил. При тунела „Траянови врата” в Ихтиманската Средна гора е открил останките на крепост, където цар Самуил разбива войската на Василий Втори. Колко историци обаче са стигнали до нея и са я показали на учениците си? Чудно ли е тогава, че наблизо е построено голф-игрище, а няма табела за историческото място? А е на магистрала „Тракия”!
И ето ни в село Вуково, Кюстендилско, на левия бряг на р. Струма, между планините Пиянец и Влахина, на растояние 5 км до градчето Бобушево. Срещу него е село Скрино, където е роден Свети Иван Рилски. Там има артефакти от времето на траките и параклис от 16 век. Местности „Поглед” и „Разметаница” са свързани с името на цар Самуил. А в най-старата къща на село Вуково, някога хан, е отсядал Левски.
В три села около Омуртаг пазят спомена за Таньо войвода, участвал в Априлското въстание. Погребан е в двора на църквата в село Конак, който е по-известен в Тутракан. В село Априлово в местността Кирчяна четата му е разгромена, а войводата е обезглавен. Разрухата на килийните училища, църквите и паметниците са срам за днешните потомци, но така е, оказва се, в стотици български села, които имат значение само за малкото останали старци… Провокиран от съдбата на Таньо войвода, Румен Стоичков тръгва за село Пожарево на брега на Дунав, област Силистра, където е слязла четата му с 32 четници. Отзовава се в село Дунавец с десетна жители, но един от тях е Станчо – краевед. Той му показва паметник, на който пише, че на това място е слязла читата на Панайот Хитов със знаменосец Левски. Дано новата кампания на БНТ „Левски в моя град” за ученици от 10 до 18 години доведе младите родолюбци тук. И понеже тя е с подкрепата на културата в чест на 180-годишнината от рождението на Апостола, може да събуди интереса към тези неизвестни старини в България стотици учители и ученици. Защото се оказва, че случайно избрани кметове на села не знаят имената на църкви и читалища, които трябва да стопанисват, както научихме от Румен Стоичков.
Интересен беше разказът за село Маточина /община Свиленград/ и крепостта Букелон, където е бил затворен Балдуин Флантдърски. А село Мезек в същата община трябва да запомним с три неща: тракийската куполна гробница с дължина 21 м – най-дългата у нас; средновековната крепост с пет кули; връх Шейновец – малката Шипка, викочина 703 м, от където при много ясно време се вижда и Дунав!
Пазителят на крепостта
Румен Стоичков сподели: „Не понасям села в равнината или на път. Защото преданията и легендите, стоицизмът, изпитанията са на стръмното, в планината. В ниското няма оброчища, калета, манастири. От двеста манастира у нас само два са в равнината. Аз имам изключителен нагон да намеря крепост, затова една от книгите ми се казва „Из стръмнините на България”. Но съм описал и села в равнината като село Бутан, където е минала ботевата чета. Преди години правих репортажи за Шумен и за село Царев брод”.
А връщате ли се в селата, за да видите вашите герои? На този въпрос от публиката авторът отговори: „Връщам се в някои от тях. Например, в село Бръшлян в Странджа имаше около трийсетина жители, което беше почти обречено на изчезване през 2000 година. Млад пенсионер от далеч пристигна и написа европроект за възраждане на културното и историческото наследство и с европари направиха канализация и пътища. Жителите си ремонтираха къщите, направиха нов параклис „Света Марина”, а туроператорите започнаха да водят чужденци, които не само ядат и пият в местните къщи за гости на село Бръшлян. Част от програмата са посещението на църквата от 17 век, къща за местните въстаници, а чужденците предат, плетат и чепкат вълна заедно с местните баби. Част от атракцията са песни и танци от местния фолклор. През 2005 година селото са посетили 5000 туристи. Деца и внуци се завърнаха да реставрират имотите си, а една от бабите даже е направила етнографска къща!”
Пример за предприемачество е и село Делчево до Гоце Делчев, чиито къщи са строени в скалите. Когато местната власт направила път, организирала дионисиеви празници и дала старта на селския туризъм. Преди десет години имало само две легла за гости, а днес са построени 16 хотела в същия стил. „Това селце няма да изчезне! Вече има препитание за местните хора. А само една разходка с конче кара гостите да се връщат тук отново и отново…” – беше категоричен Румен Стоичков, показвайки снимки с уникалната архитектура на местните строители.
Туроператорите ползват книгите му като пътеводител, защото дори в интернет често не можели да намерят толкова подробна информация за малките селища. Авторът предупреди: „Аз не съм писател, а журналист, но търся непознати и забравени места, които пазят историята ни. Понякога изследвам един регион с години, но после се оказва, че това не е регионална, а национална памет”.
Село Воден в община Болярово, разположено в Дервенските възвишения, имало водни проблеми, които отразявал Румен Стоичков за БНР. На тръгване в края на селото открива руините на базиликата на византийския философ и отшелник исихаст Григорий Синаид. Последователите му са Теодосий Търновски и Патриарх Евтимий. Ще стигнат ли археолозите до там, ще влезе ли информацията в учебниците на децата?
Румен Стоичков е един от петимата инициатори за възстановяване на църквата „Свети Константин и Елена” в Одрин през 2008 г. Изумителното било, че най-трудно се включил в кампанията Светия синод! Тази българска светиня, изградена през 1960 г., е била в жалко състояние, че всеки момент щяла да се срути. Случи това, според турските закони, България няма да има право на земята под храма. С дипломация и кампания за дарения църквата е спасена и днес е в програмата на българските туристи. Всичко тръгва от един репортаж на нашия журналист, но след време предизвиква професионалната завист на бесарабската журналистка Райна Манджукова. За Румен Стоичков остава удовлетворението, че е сторил добрина…
Невероятни са преживяванията на журналиста в пещерата Магурата, но колко хумор имаше в разказа му за щастливите хора в Странджа. Румен Стоичков бил сред гостите, дошли за магарешко сафари в село Стоилово. Толкова усмихнати стари хора едва ли има другаде у нас. А ние тайно завидяхме за маршрутите на Румен Стоичков, защото е един от най-щастливите репортери, преоткрил богатството на българския дух.
Валентина МИНЧЕВА
