Сивата икономика в България представлява близо 30% от брутния вътрешен продукт или 28 милиарда лева. Данните са на Асоциацията на индустриалния капитал у нас. Основните причини за сенчестия бизнес са в качеството на администрацията, слабият контрол на корупцията и безработицата. Индексът „Икономика на светло” се изчислява от пет години. Колкото и да ни убеждават експертите, че сивата икономика се е свила, действителността в настоящото ни битие показва друго. Данъчната полиция, която правителството „Борисов 2” стартира през миналата година, се насочи към собствениците на скъпи автомобили и недвижими имоти, строителния бизнес, митниците. Липса на административен контрол обаче има повсеместно в общините и сивият сектор на услугите е най-видим през лятото. Масово се прикриват доходи от данъчните власти, а дали изобщо инспекторите имат очи за тях?…
В жегиге се роят фирмите, които предлагат пране на килими и мокети „от врата до врата”. Идва бусът, взема килима, но шофьорът не дава документ. Връща ти го изпран – няма касов бон. Поискаш ли разписка, отговаря: „Спокойно! Ние сме най-добрите в града!”
За ремонтите на жилища – боядисване, поставяне на паркет, теракот, PVC, вътрешно мебелиране, поставяне на климатици, ел. и ВиК ремонти, саниране, спецалистите не искат и да чуят за финансов документ. Половината от тях не са регистрирани, не работят целогодишно, иначе си лепят обявите по улични стълбове и огради.
Ниските доходи принуждават много хора да работят нелегално
До обед си мазач, следобед – охрана. Денем си продавач, вечер – товарач на тържищата. Младо семейство се върнало от гурбет в Германия и купило вила в шуменско село. Извикало строител за вътрешно и външно измазване. Когато той пристигнал, съпрузите поискали да сключат договор и да получат документ, за да се гарантира качеството на услугата. Мазачът озверял: „Вървете Меркел да ви даде касов бон! Когато започнат да ми плащат като в Германия, тогава ще ви дам документ!” Прибрал си стълбата и изчезнал…
Най-активни са нелегалните превозвачи. Частните коли не са спирали да превозват хора от Шумен към селата. По първи петли шофьорите обикалят от квартал в квартал, за да транспортират пътници от Шумен за аерогарата във Варна, за Букурещ, Бурса, Охрид, за родното Черноморие. Няма билети, няма документ! Ако ги спре служител на КАТ, обикновено всички в автомобила са роднини, макар да не си зная имената. Ако клиент се осмели да поиска билет, шофьорът се гневи: „На кого ще се отчиташ?” Даже не се сеща, че може да си в командировка. Преди година Националното сдружение на автобусните превозвачи съобщи, че над 30 % от автобусните фирми, които превозват хора извън страната, са нелегален транспорт. Дневно това прави 80 автобуса, които минават границата на страната! По неофициална информация, най-редовните превозвачи на пътници в Шуменска област правят годишен оборот от 50 000 до 100 000 лева годишно.
Във всеки квартал има поне един нелегален автомонтьор, разказват осведомени, а в селата за тях било направо бизнес рай. Да не говорим за сервизите за аграрна техника… Те били най-често под покровителството на селските кметове, които или работели като комбайнери по време на жътвата, или имали стотици декари с жито, ечемик, царевица, овошки и покровителствали ремонтните цехове.
По най-натоварените междуселищни пътища в областта производители без касов апарат продават плодове, зеленчуци, мляко, мед, вино, ракия. След два-три месеца тонове ябълки, грозде, зеле ще се продава на дребно и на едро направо от лозя и градини. Но пък и през зимата можете да видите как още в ранни зори коли с краве мляко тръгват от селата към града, а бутилките се доставят на адреси. Вечер пристига селският хляб и пак „от врата до врата” в торбички до апартаментите. По данни на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, всеки втори хляб е произведен в сивата икономика, предимно в нощните часове.
У нас контролът е планиран в големите обекти – мандри, фурни, колбасарници, но за търговците на едро и дребно е кампаниен. На Никулден Агенцията по храните проверява продажбата на риба, по Великден – търговията с яйца и козунаци, за Гергьовден – агнешкото месо. Българинът стана бдителен, но все още недостатъчно активен потребител. Както казва един общински служител: „У нас всеки имат брат, сват или братовчед в полицията, данъчното, съда, общината… Ха си го глобил за нарушение, ще ти разгони фамилията!”
Може би са най-дисциплинирани бабките, които продават копър, краставици, магданоз срещу 4 лв. дневен наем на шуменския пазар. За разлика от търговците в кварталните гаражи, най-често пенсионери, които привечер изнасят кофи с варена царевица, пресни плодове и зеленчуци, без да се регистрират като търговци. А защо пенсионерите работят, без да се регистрират? Защото на 27 юни 2017 година Конституционният съд постанови, че „всички граждани, които получават доходи от свободна професия и/или занаятчийска дейност, независимо дали получават и пенсия, имат съответно задължение към фондовете на здравното осигуряване”. А търговците и занаятчиите от третата възраст питат: „Като внеса още здравни осигуровки в бюджета, какво ще получа в повече за дравето си? Джипито пак ще ми каже, че няма направления и ще си платя кеш изследването при доктора”.
Публична тайна е, че заради ниските си доходи учители и университетски преподаватели дават частни уроци в домовете си, но не плащат данъци за заработените пари. Наричат ги „скритата приватизация на образованието”. Частни уроци има в целия свят, но те се предлагат от образователни центрове, институти, организации. Родителите казват, че причина за частните уроци са хаотичните реформи в образованието. Дали ако този частен бизнес на педагозите се регламентира нормативно, няма да ги превърне в ЕТ /едноличен търговец/, както стана с лекарите – партньори на здравната каса?
Как да поискаш касов бон от лекар или поп?
Всички медици с практика по договор със здравната каса са съсипвани от проверки от здравни и данъчни служби, но кой от Регионалната здравна инспекция е посетил частните кабинети на докторите, които работят на свободна практика без договор с касата? Доктор доктору око не вади, а и смеят ли шефовете от инспекцията да проверят тези лекари, които най-често са началници на отделенията и утре може да са техни пациенти?
Нелегално си заработват доходи санитарките в болниците /5 лева за час/, болногледачките в частните домове /500 лева за месец/. На повикване са бръснари и фризьори за лежащоболни. И тук се сещаме за протеста на джипитата в Шумен преди години, които се възмутиха: „Плащат ни като на бръснари…” Да учиш десет години и да ти плати здравната каса 25 лева за преглед на болен, е професионално унижение! Ами една булчинска прическа е 80 лева! Но дали ще получи касов бон, ако я направят в дома й?
Неподвижна диабетичка извикала от козметично студио момиче да й изреже ноктите на краката. Когато чула, че услугата ще й струва 20 лева, едва не предала богу дух.
Но и на божиите служители не можеш да им осчетоводиш труда. В църквите формално е поставен ценораспис за услугите, но никой от служителите не дава касов бон за частна литургия на кръщене, сватба, опело. Данъчните едва ли са се сетили за тях. А графикът и на тези дефицитни кадри – свещениците, е препълнен от заявки за села и градове. Поискаш ли документ, отчето ще те анатемоса. Както се е случило на гражданско сдружение, настоявало за документ по повод събитие в църквата, за да го представи на своя спонсор. Демократичният ни преход започна с освещаване на банки, офиси, ресторанти, частни лекарски кабинети и болници, та даже и на футборни отбори! Как да не се възмутят миряните, когато виждат, че „бедни” църковни служители успяват бързо да вдигнат нови къщи, семействата им въртят успешно търговийка, а някои дори отвориха кръчми „Под манастирската лоза”. Но и тук да проявим божие смирение, както ни съветват наши отци, защото в Гърция заплатата на поповете била 1000 евро и вече някои са заминали да проповядват там поради кризата за свещеници в южната ни съседка. Българските свещеници рядко получавали минимална работна заплата. Най-младите ни дховници търсли работа в Македония, където възнаграждението било 600 евро. Трудовата миграция удари и църквата…
И частният бизнес на певци и музиканти остава под прикритие за НАП. Сватбарски оркестри веселят народа за сериозни пари, без да плащат данъци. Виж, фолкзвездите са се забърквали в не един данъчен скандал.
От три години касовият апарат е задължителен за услугите на плажа. Колко ли курортисти ще се сетят за това, когато си наемат чадър и шезлонг? Но докато държавата командирова данъчните си служители по Черноморието, дано някой от работещите шуменски инспектори се сети да ревизира пазара на услуги по нашите места. Защото нелегалният бизнес ощетява държавния бюджет всяка година с милиарди левове. Фирми извън закона остават недосегаеми за данъчните служби, което демотивира много хора да работят у нас. България е с най-висок дял сива икономика в Европа – факт, който кореспондира с несъстоялата се правосъдна реформа и високо ниво на корупция. У нас отдавна си имаме НАП, КАТ, ДАИ, даже и БОРКОР, който усвои милиони лева от хазната, но данъкоплатците не усетиха практическа ефективност от неговото съществуване в борбата с корупцията. Очакваме следващото звено, което президентът Румен Радев иска да инициира в администрацията си. Може пък тя да ни върне доверието в институциите и да спре нелегалната търговия…
Коментар на Валентина Минчева