Здравният министър проф. Николай Петров обяви, че директорският борд на държавните болници ще е от 3-ма души. По-големият брой означавало „единствено колективна безотговорност”. Явно той има предвид бордовете на университетските и специализираните болници. В областните болници с принципал държавата в лицето на Министерството на здравеопазването /МЗ/ Съветът на директорите е от трима души. Министърът твърди, че тричленните бордове са „формула, доказала своята функционалност, защото те включват директора на лечебното заведение, един лекар, обикновено водеща фигура от голяма клиника, и представител на МЗ/”.
Бордовете са винаги политически назначения в държавните дружества, независимо кое министерство ги управлява, и се сменят при идването на ново правителство. Тричленки или петчленки, всеки от състава им си взема месечно от 3 до 5 хиляди лева възнаграждение, а когато се натрупат дългове, просрочени задължения, кадрови проблеми, следващият борд започва да спасява лечебното заведение с поредната оздравителна програма. Визитата на председателя от София е в рамките на 3-4 часа в съответния МБАЛ – заседание, обяд, оглед на болнична структура евентуално. Много често „шапката” на борда даже не знае историята на лечебното заведение. Няма да забравим как съобщихме на министър Петър Москов на 6 април 2016 година при посещението му в шуменската болница, че тя е най-старото лечебно заведение в България. А той попита: „Това сигурно ли е?”
Казионно „шапката” на борда на областната болница е чиновник от МЗ – юрист, икономист, лекар, най-често шеф на дирекция във ведомството, каквито сме виждали и в МБАЛ-Шумен. Веднъж назначен за председател на Съвета на директорите на болничното АД в Добрич, после – на болницата в Шумен и т.н. Така на ротационен принцип от борд в борд понякога с години здравни чиновници изкарват по няколко мандата. Два-три пъти годишно чиновникът пътува до провинцията за Общо събрание на акционерите. Заседанията се увеличават при непредвидени кадрови промени в борда, протести на синдикатите, одити на лечебното заведение. Като дойде на власт следващата партия или политическа коалиция, се назначават следващите чиновници в борда, чиито лица даже не можем да запомним за един мандат, защото присъствието им е събитие при „закрити врата”.
Здравният министър носи отговорност за здравната политика в съответния политически кабинет. Останалото са подробности за протокола. Само че ние, данъкоплатците, които редовно си внасяме здравните осигуровки, така и не видяхме от 2000 година досега – стартът на здравното осигуряване, санкционирани бордове на болници – акционерни дружества с държавно участие, за провалени управленски програми и дестабилизиране на лечебните заведения. Самият проф. Николай Петров признава, че „1 милион български граждани не плащат здравните си осигуровки, още 1 милион наши сънародници не плащат, защото живеят в чужбина, но ползват нашата здравна система, а в същото време здравната вноска у нас не е толкова висока”.
От името на осигурените – редовни платци на хазната, питаме: кой ще понесе отговорност за парите на 14 лечебни заведения с над 50% държавно участие в капитала, които останаха блокирани в Корпоративна търговска банка? Това са общо 17 548 682 лева! От тези 17 милиона лева – публични средства, УМБАЛ „Света Марина” – Варна има 9 милиона лева, МБАЛ „Света Ана” – София е с блокирани 6,5 милиона лева, УМБАЛ „Света Екатерина”- София е „изгоряла” с 1,1 милиона лева. Банковите експерти коментираха, че те са в нарушение на правилата за концентрация на средства и имат над регулираните 3 милиона в една банка – в случая КТБ. Останалите 11 болници, които са оставили пари в КТБ въпреки предупрежденията и инструкциите на финансовото министерство, имат вложени общо по-малко от 1 милион лева. Сред тях е и УМБАЛ“Александровска“ с малко над 90 хиляди лева. С по-малки суми са държавни болници в Пловдив, Плевен, В. Търново, Трявна… Разгеле, МБАЛ-Шумен не е сред тях . /За сведение и Българският лекарски съюз има влог в КТБ/.
Нас ни интересува кои са били умните глави – членове на бордовете, които са взели решение да изберат КТБ за парите на държавните болници. Какви са последиците за тях ? Защото сме свидетели, че с назначаването на всеки нов изпълнителен директор на университетска или областна болница, както шуменската например, се сменя и банката, която оперира с бюджетните средства на лечебното заведение. Няма случайни неща! Достатъчно е всеки пациент да прочете фактурираната такса за престоя си в болницата, за да види къде отиват неговите пари.
Никак успокоително не възприемаме думите на здравния министър проф. Николай Петров „да се поучим от частните болници като пример за ефикасен мениджмънт”. В тези болници няма отделения за инфекциозни, белодробни и детски болести, за ревматологични и кожно-венерически заболявания. Частните болници разкриват отделения за скъпи клинични пътеки, защото гонят печалбата, която е цел и на останалите търговски дружества – болници с лимит! Пълно безумие при един финансов източник – една здравна каса. По-планово разпределение на парите за здраве не е имало и при „развития социализъм”. Няма пазар – няма конкуренция! Който както може заработва от здравната „каца”.
Демополизирането на НЗОК не е сред трите приоритена на настоящото здравно министерство, както ги обяви при назначаването си проф. Николай Петров. Дано удържи на генералската си дума, че до две години ще имаме електронно здравеопазване – задача на правителството „Борисов 3”. Амбицията му е за „унифицирана стратегия за мениджмънт на лечебните заведения, като още през октомври да стартира пилотно в няколко болници”. Дали и шуменската болница, натрупала борчове, ще е сред тях?…
По-голямо предизвикателство от това няма, защото ще председателстваме Съвета на Европа, а според плановете 1 и 2 на Юнкер, здравеопазването не е сред приоритетите на ЕС! Значи, да се оправяме сами…
Валентина МИНЧЕВА