Находки от неолитното селище край Върбица, което животът е започнал преди 7500 години. Снимки РИМ - Шумен

Неолитното селище край Върбица, което досега беше датирано около 5700 – 5400 години преди Христа, може да се окаже по-древно и да е един от най-ранните обекти на Балканите.  Това показват археологическите проучвания под ръководството на д-р Светлана Кавръкова, завеждащ отдел „Праистория“ в регионалния исторически музей в Шумен.

Селището край Върбица със сигурност е най-ранният обект в Североизточна България и един от трите най-ранни обекта в страната, заяви Светлана Кавръкова, която представи пред журналисти и колеги резултатите от експедицията си.  „Датите, с които разполагаме в момента, показват че селището е съществувало около 5 770 години преди Христа, но това не са най-ранните дати. Очакваме селището да е още по-древно и да датира около 5800 г. пр. Хр.“, заяви Кавръкова.  Ако тези предположения се потвърдят, обектът край Върбица ще се окаже сред най-ранните селища на целия Балкански полуостров.

Д-р Светлана Кавръкова представи резултатите от проведените разкопки край Върбица.

Неолитното селище се намира на 25 км североизточно от Върбица и е било открито през 2008 г.  До този момент археолозите са проучили културен пласт с дебелина 2,5 метра, който е съставен от десетки жилища и ходови нива.  Находките доказват, че селището до Върбица е възникнало в началото на новокаменната епоха – неолита и е било обитавано без прекъсване през ранния неолит в периода 5700-5400 г. пр. Хр.

Това е един огромен обект и вероятно е с най-дебел културен пласт от новокаменната епоха у нас, заяви ръководителят на експедицията.  В селището край Върбица се откриват всички свързващи звена, които липсват при други обекти.  Тук може да се проследи цялото развитие на най-ранната човешка история по нашите земи във всички нейни етапи, с един постепенен преход, без катаклизми, без прекъсвания, и затова селището край Върбица е толкова ценно, обясняват археолозите.

Културните пластове показват множество жилища, разположени едно над друго. „В продължение на 600 години на това място е имало живот без прекъсване, в резултат на което се е натрупал културен пласт от 5,30 метра“, обясни Светлана Кавръкова. За разлика от други обекти, тук са открити огромни по своя размер жилища, които са надземни. Селището дава информация, че животът тук е бил изключително спокоен.  Селото не е имало нужда да се отбранява и поради тази причина не е изградено укрепително съоръжение.  Било е като истинска идилия – едно място, на което 600 години няма война и хората само съграждат, обясняват археолозите.

По време на археологическите разкопки са открити множество находки – керамични съдове, предмети на бита и култа. Можем  да се похвалим с няколко находки, за които на този етап няма паралел, съобщи ръководителката на експедицията.  Едната уникална находка е костен амулет, който е висял на врата и е украсен със знаци. Амулетът ще бъде подложен на анализ, за да се установи характерът на тези нарези.  Това е предмет, който не можем да сравним с нищо, просто нямаме паралел за него, обясни Кавръкова.  Друг много интересен предмет е висяща женска фигурка.  Според археолозите, до този момент не е известен подобен предмет от тази ранна епоха.

Като цяло могилата е много богата на материал.  Селището е голямо 120 метра в диаметър, а археолозите са копали само върху площ 6 на 4 метра и от от този малък терен имат близо 200 находки.  Затова към обекта вече има много голям научен интерес и археолозите отсега се подготвят за следващия сезон.

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име