Националните културни празници „Албена” започнаха за 16-ти път в Североизточна България. Издателство „Захарий Стоянов” стартира литературния си есенен маратон в Каварна, а „хвърковата чета” от поети, белетристи и литературни критици, както я определи Иван Гранитски, гостува и в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”. Скромната публика от читатели оправдаваме с театралната премиера по същото време в града. Заместник-кметът по култура Найден Косев уважи протоколно събитието и заедно с други почитатели на Мелпомена напусна библиотеката. Не за първи път културният афиш на Шумен раздвоява творческата интелигенция и публиката.

Иван Гранитски – директор на издателството „Захарий Стоянов“, представи шестимата автори от столицата, като прибави и двама шуменски поети в литературното четене, с които часове преди това са били в Смядово. Всички са обединени от идеята за ново възраждане на българския дух. Почти едно поколение, гости и публика изповядваха друга ценностна система от своята творческа зрелост. Подрастващите трябва да наваксват в храма на книгите, според писателите. Ако някой ги доведе… „Възродителният процес”, както го определи Иван Гранитски би ги провокирал с името на Антоний Димов – поет и журналист в Радио Шумен. Късите панталони и раничката не пречат на интелектуалните провокации за втората книга на младия автор, с който трябва да свиква литературната гилдия на Шумен.
До маститите автори, подредени по почина „професор – поет, професор – поет”, седна и шуменецът Цанко Цанев. Известен в друго естество, той ни бе представен с две книги -„Отключени спомени” и „Време за обичане”. Явно нова муза е открехнала поетичната му душа. Любовните стихове от последните три години на поета бяха изпратени с аплодисменти.
Проф. Симеон Янев и неговата трактовка за свободата
Проф. Симеон Янев представи последната си книга „1876” с нова трактовка за робството и свободата. Темата е актуална с настоящото демитологизиране на българската история, циничните термини „политкоректно” и „мултикултурологизъм”. И както каза Иван Гранитски, „сега е въпросът за нас – като малка нация със събути гащи, която няма нито армия, нито икономическа мощ, да видим какво да направим”. Проф. Янев е категоричен, че книгата може да промени човека в ерата на новите технологии, защото той е осъзнал, че днес не е важно само да напишеш добра книга, но и да я доведеш до нейните читатели. Той не пропусна да спомене за по-ранното си издание „Биография на отрепки”, за което трябва да имаш много ирония, за да прочетеш книгата му за съвременния живот. Тя беше повод за авторска съпротива, че „литературата на соца нямала никакви ценности”. А и шестимата участници в литературното четене бяха представители на това време. В следващата си книга „Проза за прозата”, той ще представи точно тези творци от 60-те, 70-те и 80-те години на ХХ век, като Станислав Стратиев, например.
Според гостите от това поколение, сега се формира нова литературна памет у читателите с нов прочит на българската история. Ще се разруши ли литературната традиция от близкото минало, се вълнува старата генерация университетски преподаватели, издатели, белетристи. „Може ли да се определи като първия в Европа терористичен акт превземането на кораба „Радецки” от Ботевата чета – месеци след Априлското въстание? Дали това събитие или самото въстание е направило по-голям пиар на България в Европа? Моята книга „1876” е отговор на тия провокации към българските борци – икони на Освобождението” – обобщи проф. Симеон Янев.

Проф. Стоян Райчевски и болката му по емигрантите
Проф. Стоян Райчевски, автор на 60 книги с етнографски, фолклорни, исторически изследвания, е известен с поредицата си за българските бежанци с трагична съдба след Освобождението и последвалите войни. Каква е обаче драмата на днешните български бежанци – емигранти по целия свят след 1990 година? Болката на автора по тия два милиона сънародници е болка на народа ни, осиротял по време на прехода. Защо преди век българските емигранти от съседни земи идват в родината си да разорават блата, да засяват ниви, да стоят къщи, а днешните работят за просперитета на чужди народи? Тези въпроси вълнуват проф. Райчевски, който настоява интелигенцията да даде знак на управляващите за международната дипломация, за да не се създават фалшиви теории, които обслужват интересите на съседни държави към територията на България. А той има и политически опит, защото беше три мандата депутат в началото на прехода! Неговите пет тома – неизвестни документи и автентични разкази на бежанци на съответния диалект, бяха определени като „антична трагедия” от Иван Гранитски.
Любомир Котев и неговите 1100 фрагменти
Дойде ред на тази „особена птица” в литературата Любомир Котев. Неговата книга „Оптимистична теория за Бай Ганьо. Чичовци” разтърси преди години академичните среди. Той представи последното си издание „Multa paucis /в превод „много с малко”/. Съдържа 1100 фрагмента – есеистика, философски разсъждения и литературни етюди. Странна книга със сюжет за писатели и художници. Младостта му е свързана с Шуменския университет, където завършва българска филология. Ямболията има сантимент към нашия град заради студентската си младост, а на приятелите си сподели: „Писател се става, когато спреш да шеташ на суетата си и да се правиш на писател, искаш да ти се възхищават. Когато загърбим рутината, занаятчийското, и се целим да напишем нещо искрено с вдъхновение, а не по инерция…”
Иван Гранитски прочете две свои стихотворения, посветени на приятелите му в залата Цанко Цанев и Панко Анчев. Чухме поезия лично и от Петър Андасаров, изключително скромен, който говори за вълнуващата си среща с Иван Карадочев и публиката в Шумен.
Панко Анчев за зоната на разпада
Съвсем логично поантата на литературната среща беше Панко Анчев, чиято мъдрост на публицист, философ, литературен критик и издател провокира събратята му по перо да го наричат „кътник”. Последната му книга „Зоната на разпада”, посветена на Достоевски, го провокира за исторически успоредици. Авторът каза: „Ние бихме могли да наречем и нашият свят „зоната на разпада”, защото прехода, който преживяваме от една система в друга, всъщност е време на реален упадък. Достоевски ни показва духовния упадък на Русия чрез въвеждане на реформи, за да заприлича тя на напреднала Европа, лишавайки се от своите традиции. Това става и с нас сега. Днес в България се говори само за реформи! Та ние вече говорим в здравеопазването, образованието и културата за услуги, за стока, само за пари! Аз призовавам да започнем да говорим истински за това, а нашите управленци поне да не участват в лъжата. Само така ще запазим държавата си, езика си, нацията си. Нека кажем да живее България, но да предупредим, че България може да умре”.
Преди личните срещи и автографи на шуменци с гостуващите автори, Иван Гранитски закри срещата с призива: „Да живее Шумен! Да живее отечеството!”
Валентина Минчева