Сборяново – свещена земя през хилядолетията, място за срещи на боговете и хората. Така описва проф. Диана Гергова историко-археологическия резерват Сборяново, който се намира в община Исперих. След археологическите открития от последните години, това странно място е на път да се превърне в един от най-интересните комплексни обекти на културно-историческото наследство по нашите земи.
Известен преди с голямата Свещарска гробница, открита през 1982 г. и намерила място в Списъка с обекти на световното културно и историческо наследство на ЮНЕСКО, сега с проучванията под ръководството на проф. Диана Гергова резерватът придобива все по-ясни характеристики на уникално късче българска земя, концентрирало паметници от всички епохи.
Тук се е намирал град Хелис, столицата на гетското царство при Дромихет. В местността са разкрити селищна могила от каменно-медната епоха, останки на светилище от края на II–І хил. пр.Хр., от некропол от ранната желязна епоха, както и от средновековно имение. Храмът-гробница на алианския светец Демир баба от XVI в., издигнат върху древен тракийски олтар, продължава да привлича и до днес поклонници в Сборяново.
През 2009-2010 г. в пространството на източния некропол, между Свещарската гробница и Голямата Свещарска могила, екипът на проф. Гергова открива вкопана гробница с две помещения, с прекрасен и типичен само за гетските погребения цветен олтар, с кремирани кости, косер, бронзови стрели от скитски тип и огромна керамична амфора с произход от о.Тасос. В предната камера Диана Гергова се натъква на погребение на кон и куче – във вярванията на гетите това са свещени животни, посредници при обезсмъртяването и преминаването на мъртвия в Отвъдното.
Златото на гетите от Омуртаговата могила
През ноември 2012 г. в западната половина на Омуртаговата могила, на дълбочина 8 метра е открита кухина – отпечатък от дървено сандъче с размери 50 на 50. В него са били положени комплект женски накити – диадема със скулптирани изображения на фантастични създания с лъвско тяло и женски глави и бюст, които водят шествие от лъвове и пантери, четири спирални гривни и златен пръстен с релефно изображение на Ерос, комплект от над 200 апликации към конска сбруя – начелник с протоме на кон, кръгли апликации с глава на Атина, други с растителни мотиви, с женски глави, с полуцилиндрична форма и др. фини апликации с филигранна украса или с емайл, както и стотици миниатюрни кръгли и цилиндрични мъниста.
Открити са и множество златни нишки, принадлежащи на златотъкана материя, която е била положена като трети дар. Сандъчето е било положено в насипа на могилата в етап от насипването й, като дар, съпътстващ душата на погребания гетски владетел, вероятно Котела, известен като съюзник на Филип II Македонски в общата им борба срещу скитите от 339 г.пр. Хр. Откритието стана поредната частица от пъзела, превърнал района на исперихското село Свещари в част от културно-историческото наследство на света.
Тракийска колесница с два коня – първата в България двуколка
Година по-късно, в края на септември 2013 г., при проучване на насип в близост до прочутата Омуртагова могила екипът на проф. Гергова откри уникално погребение на тракийска колесница с впрегнати два коня. Двуколката (т.нар. бига) е разкрита на няколко метра източно от голямата Свещарска могила и е първата, намерена на наша територия от края на IV в.- началото на III в.пр.Хр. От този период в България досега има открити още две колесници – при Враца и при Стрелча, но те са квадриги (с четири колелета).
Бигата с двата коня е била погребана в яма с размери 4,70 на 2,20 метра. Двата коня, впрегнати в бигата, са погребани всеки в отделна яма, с глави на югоизток, положени върху особени каменни възглавници. Задните им крака са спуснати надолу, предните са при тялото – впечатлението е, че животните са в движение. Самата двуколка е добре запазена, с ока с две разклонения, запазени са железните колела с 8 спици и с бронзови обкови за украса около главините.
Още една находка – гробница на жрица
бе намерена от археолога проф. Диана Гергова. Находката е открита през ноември 2013 г. в могилен насип около голямата Омуртагова могила. Каменната гробница е била облицована с дебели греди от дъб, а подът й е със специална обработка. Вътре е намерен цял олтарен комплекс с множество магически предмети, сред които човешки фигурки от глина. Открити са още златни апликации, бронзови фибули, стъклени мъниста, части от сребърна чаша. Всички находки са от периода IV-III век преди Христа. Най-интересни са елементите, свързани с погребалните обреди на древните траки, тъй като някои от тях се срещат за първи път у нас.
Най-богатото погребение на мъж и жена със 200 златни дара
През октомври 2014 г. екипът на проф. Диана Гергова откри поредната уникална тракийска гробница край с. Свещари. Археолозите проучвали могила №23 на археологическия комплекс в резервата „Сборяново“. При разкопките, на дълбочина 5 метра, попаднали на две погребални ями – кръгла и трапецовидна. Центърът на кръглата е глинен олтар, в който лежало съкровището.
Открити са 180 предмета, предимно женски накити от злато. Сред тях са огърлици от стъклени и глинени мъниста, бронзово огледало с желязна дръжка. Намерен е обреден свещник от желязо, с височина 1.40 м, както и множество бронзови кани, амфори, паничка с овъглено жито, и други. Те са типично свидетелство за извършвани тържествени церемонии към почитаните от траките богове Аполон и Дионисий. В глинени съдове в могилата лежали и човешки останки. Единият съд съдържа женски кости, погребани с ювелирно изработени златни накити, ритуални и култови предмети. В другия лежат костите на мъж, погребан с боен нож, определен от специалистите като келтски. Всичко това показва, че става дума за знатно женско погребение. Най – вероятно е било на тракийска жрица. Цялото оброчище е построено в стила на късната тракийска култура на гетите. Експертите го датират от края на IV-ти и началото на III- ти век преди Христа. Характерни са обредите, извършвани пред квадратен глинен олтар, обагрен в магическите за траките цветове бяло, черно и червено.
Ценни находки за присъствието на келтите по нашите земи
Ценни находки, открити при археологически проучвания в резервата Сборяново край Исперих през 2016 г. дават данни за присъствието на келтите по нашите земи. При разкопките на разрушена могила, в близост до Голямата свещарска могила, където е открита келтска колесница, екипът на проф. Гергова разкрива келтско светилище, представляващ правоъгълен ров, с ритуална яма в средата. В рова са намерени находки на войнско въоръжение, сред които ритуално огънат меч ромфея и келтска войнска тока.
Находките датират към първата половина и около средата на III век пр.Хр. На дъното на един от рововете са намерени и човешки останки от кремирани кости и скелет. Според проф. Диана Гергова рововете, в които са намерени находките на войнско въоръжение доказват непознати досега в българските земи данни за присъствието на келтите и за взаимоотношението им с гетите. Всички те са около могилата на гетския владетел Котела. Това по думите на арехолога е времето, когато келтите се появяват в гетските земи и очевидно влизат в мирни взаимоотношения.
Международен екип проучва Могила 39 край Свещари
Разкопките на територията на Сборяново през този археологически сезон продължават с изследването на откритото миналата година келтско светилище. Проучванията на Могила 39 се извършват от специалисти от българо-швейцарски екип. На обекта работят трима сътрудници от Женевския университет в Швейцария, професор Диана Гергова и четирима доброволци от Италия и Португалия по програма „Еразъм“. Специалистите правят фотограметрия и геодезично заснемане, с цел не само регистриране на ситуациите, но и да може в бъдеще да се направят триизмерни модели, което е съвременен начин на документиране с оглед съхраняване и възстановяване на находките дори на терен на местоположението, където са намерени.