„Президентът Желев остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи“ – това каза държавният глава Румен Радев при откриването на паметната плоча на д-р Желю Желев в родното му село Веселиново. Ето словото на президента Радев:
Уважаеми президенти, уважаеми близки, съратници и приятели на д-р Желев, събрахме се днес да открием плоча в памет на първия демократично избран президент на Република България д-р Желю Желев. Той ни напусна преди две години.
Д-р Желев имаше нелека съдба. Прояви куража на инакомислещите, когато други мълчаха. Пое отговорност за страната, когато всички спореха и се надвикваха. Понесе упреците на опонентите и предателствата на своите.
Епохата натовари политиците на прехода с бремето на много грешки – и техни, и чужди. Огромните надежди се сблъскаха със суровата действителност. Идеалистите бяха изместени от циниците. Но президентът Желев остана безсребреник, когато други осребряваха куража на инакомислещите и надеждите на всички българи. Остана демократ, когато всички други се сочеха с пръст. Остана народен човек, когато мнозина се срамуваха и клеймяха думата народен.
Д-р Желев се водеше от идеи, а не от корист. Той бе убеден европеец от онова поколение на Хелмут Кол и Франсоа Митеран, за което мирът, солидарността и единството на континента бяха кауза.
Уважаеми президенти, скъпи българи, благодаря ви, че уважихте това събитие. Знаменателен знак е, че в раздираното ни от противоречия време днес тук се събрахме четиримата държавни глави, за да съхраним паметта на първия президент на нова България.
В петък е 10-ти ноември – дата, която неизменно свързваме с д-р Желев. 28 години след началото на промените, политическите страсти продължават да вилнеят. Години наред спорим дали преходът свърши. Мисля, че ще можем да потвърдим това, когато престанем да употребяваме историята за злободневен политически бизнес. Когато разномислието ражда дискусии, а не подхранва омраза. Когато започнем да се отнасяме с респект към родолюбците. Когато се проникнем с уважение към всички жертви от всички епохи, без прошка за престъпленията, но с разбиране за общата драма, в която всеки от нас носи своята отговорност и никой не е безгрешен.
Така е тя държавата е заминала