След четири десетилетия Анри Кулев дойде в родния си Шумен. На една запомняща се среща с професора по анимация, неговата визитка започна с филмчето на регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” – домакин на събитието. Малката видеоимпресия ни припомни, че той е завършил кинематография в Москва, работил е като режисьор, художник и сценарист в Студиото за анимационни филми „Бояна“. През 1992-ра създава студио „Кулев филм продукция”. Над 20 години преподава в Нов български университет, от 30 години журира международни анимационни фестивали във Франция, Япония, Санкт Петербург и др. Режисьор е на повече от седемдесет игрални, анимационни и документални филми.
Изненадан от препълнената зала, Анри Кулев каза: „Не очаквах такъв интерес. Дълбоко в сърцето си винаги съм шуменец. Родата ми е от Велики Преслав и село Имренчево. Заминахме в София, но тук съм прекарвал детските си ваканции – под Илчов баир и в Дивдядово. Когато починаха баба Аня и дядо Ваньо, съвсем се скъса връзката ми с Шумен. Спомням си града от 1962 година като Коларовград”. Баща му е бил летец, майка му Надя – учителка в Шумен. Вече на 91-годишна възраст, още разказва за нашия град.

Филмите на Анри Кулев се прожектират от седмица в библиотеката, за да се подготви аудиторията. Часове преди срещата той вече беше с децата на Второ основно училище „Д-р Петър Берон”. Та нали като ученик в шести клас в София публикува първата си рисунка във вестник „Средношколско знаме“ и така се вдъхновява за изобразителното изкуство.
Цветните еротични картинки, представени във видео визитката му, бяха смели за шуменската публика. Първите карикатури на художника започнал да издава вестник „24 часа” след 1990 година, когато главен редактор е Валери Найденов. Кръстил серията „Масова колективизация” – времето на масовата приватизация. Издателите стартирали съботни броеве с карикатури на „по-лека” тематика, които стигнали до „много юнашка еротика”. След около 3000 цветни карикатури вестникарите се стреснали и намалили темпото, та даже спрели. Но Анри Кулев не спрял и продължил темата във вестник „Преса”. Защото и сега твърди, че
„зад политиката винаги има секс“
На електората му остава да уточни: „кой кого”. Нали червена лидерка два пъти каза на премиера: „Бойко, що не дойдеш навън да се разберем като мъже?”. Актуално, когато сме в третия сезон на оставките… Щом безпощадният Везувий не е заличил еротичните стенописи в Помпей, значи за 2000 години човечеството не е променило нравите си на патриции и плебеи…
С тези асоциации Анри Кулев продължил серията „Вести от бивша Гърция”, но вече с Тошо Тошев – шеф на вестника и писателя Людмил Станев от Варна, обединявайки карикатурите в розови комикси. След четири години решил да прави анимация по същите „порно” картинки. Обаче ни предупреди за кавичките, защото това било еротика, макар на шуменската публика да й дойде малко хард сексът от екрана. Анри Кулев призна, че след първите „задвижени картинки” сам се уплашил и спрял! Останали статичните – карикатурите. Но каза: „От нито една не се отказвам. Те са част от мен за цели 15 години! По-късно се опитахме подвижните еротични картинки да изпращаме в интернет за рождени дни, както се получават късметчета с кафе в заведенията. Но там има моралните цензури, които взеха пищят. Дори скочиха срещу еротиката на Дядо Мраз и Снежанка! Синът и снаха ми са графици. Исках да издам книга, но няма пари… Един ден ще се случи…”

За да задоволи любопитството на младите в залата, гостът говори за вдъхновението за рисунката, шансът – божията намеса и призна, че професията режисьор е инфарктна. Един добър филм може да го провали композиторът, музикантът, монтажистът, актьорът…
Истинските въпроси на публиката бяха за ситуация в българското кино – от финансовата криза до успеха на филма „Сляпата Вайша”. Режисьорът върна лентата назад в истинския смисъл. Преди 70 години у нас се създава Анимационна студия. Годишно са се произвеждали 50-60 анимационни филма! След 1990 година се въвежда френската система с филмов център. Кандидатства се с проекти, национална бюджетна комисия отсява 3-4 от тях, но спечелилите получават финансиране само за 70 процента от стойността на филма. За да се намерят останалите средства, се договорират бартерни копродукции с чужденци. Анри Кулев обясни:
Киното не носи гласоподаватели!
„Политиците много бързо го разбраха. Гледат на нас като досадници, които хленчат за пари. Еврокомисията ни дава годишно 12,5 милиона евро за филми с условието да отразяват националната култура и самобитност. Това са трохи за цялото ни кино – игрално, документално, анимационно… Някога държавата стоеше зад киното! А зад „Сляпата Вайша” стои Канада, която иска да получи „Оскар”. Аниматорът беше болезнено искрен: „Първо, аз не харесвам сценария. Във филма „Сляпата Вайша“ няма драматургия! Но накрая има нещо много гадно. Внушават ти, че ако не разбереш филма, си пълен тъпак. Ако аз бях казал мнението си в началото на кампанията за награждаването му, щяха да ме изкарат дърто копеле, а може би и агент на Държавна сигурност. Това е филм от едно време с полудвижения. Това е моята професионална оценка. Иначе съм в много добри отношения с Теодор Ушев. Той е младо и талантливо момче, но не може да говори срещу България! В интервю казва, че в анимационната студия в София сме били само търтеи, които по цял ден пиели, а някакви мушички /студенти/ ни вършели работата… Затова предпочел да напусне държавата ни. Човек трябва да има уважение към корена си!”.
Относно наградите, Анри Кулев сподели опита си от присъствието в чуждестранните журита, където има порочен механизъм от познанства и приятелства. Те са част от голямата „игра”. За него е важно, че анимацията в България е жива, защото сме талантлива нация от рисувачи и режисьори, че има качествени хора в занаята. Според него, 10 процента от студентите в НАТФИЗ и Нов български университет, където нашият шуменец е професор, са изключително успешни. С тази цел е създаден и Световният фестивал на анимационния филм Варна. И обобщи: „За останалите 90 процента ситуацията е отчайваща, както в другите университети. Студентите не четат книги, а търсят информацията в Гугъл. Но понякога животът е толкова смешно-различен, че наш некадърник получава награда в Хелзинки, защото там обичат филми, снимани с телефон…”

И понеже всичко е образование, шуменски преподаватели поискаха канал за анимационни филми. Режисьорът води битка за това от години. Каналът е възможен само в обществената телевизия БНТ, за което са нужни поне 4 милиона лева като старт, с които да се платят авторските права на стотици продукции. А може да се направи малка анимационна студия, в която да работят студентите ни. Заедно със нас, зрителите, Анри Кулев стигна до голямата ни болка – спасяване фонда на кинематографията.
Той каза: „Загубено е 90 процента от всичко, което е на лента. Ако не се презаписват филмите, емулсията се унищожава и се превръща в тухла! За да се дигитализират тези филми, трябват около 200 000 евро. Имахме една машина за тази цел и я продадохме на Македония. България е единствената страна в света, която няма апаратура за модерна дигитализация. Чакаме финансиране от Българо-норвежкия фонд. Не се гласува Законът за киното! Защо не се създаде фонд за целта? Защо не се заделят пари за киното от Държавната лотария?”
Мълчание на управленците ни от три десетилетия… А през това време влагата унищожава над 16 000 филми на Българската национална филмотека. Повечето от тях са уникални, защото имат един единствен екземпляр! Това е културно-историческо наследство от един век, за което нито едно правителство досега няма воля да спаси.
Кои филми на Анри Кулев цензурата спря?
Най-ревнива преди 1990 г. тя била към игралното кино. През 1979 г. той и Борис Христов правят филма „Смъртта на заека” за язовир, построен на мястото на село. Един от героите казва: „Вятърът пише по небето”. Тогава истината пише единствено ЦК на БКП. В комисията се възмутили: „Какъв е този песимизъм!”. Скрили филма, а по това време бил забранен и „Една жена на 33”.
Анри Кулев продължи: „За десет години ни спряха да правим игрално кино! Но пък създадохме филма „Сънувам музика” за Ибряма, анимационни филми… По едно време стана много модерно да се спират филми. Обаче истински спрените са „Привързаният балон” и „Животът си тече тихо”.
За да разведри атмосферата, гостът ни предложи анимационния филм „Вятър работа” – част от „Веселякът”, трилогията за знамената, обиколила света. Оказа се, че тази част се показва за първи път у нас и Шумен е градът на неговата премиера. Сценарият на Христо Ганев е за безсмислената война, любовта, от която се ражда детето на ранения войник и медицинската сестра на фронта. И тук имаше много сексуални сцени, но нали изкуството е отражение на живота, а ако няма любов, как ще се роди новият знаменосец, който да продължи щафетата на своя народ с байряк в ръка?…
Ето че един шуменец е гледал тази 11-минутна анимация по БНТ! О, това било гаф! Анри Кулев дал филма за рубрика преди „Лека нощ, деца”, но редакторите пуснали, без да го гледат. „Господари на ефира” надали вой, че се показва преди Сънчо. И за да е скандалът още по-голям, озвучили любовните сцени от фронта с ганьовски дюдюкания. БНТ се извинила на децата, Анри Кулев написал обяснително писмо на СЕМ. Никой обаче не се сетил, че по Закона за авторските права не може да излъчва филма без съгласието на автора и да се преозвучава!
Както Густав Климт твърди, че „цялото изкуство е еротика”. Ние се доверяваме на голотата в анимацията като естетика, за да ни направи съпричастни в политическия комикс на деня. И да намигне на управленците, които се борят за надмощие – както е с амбициите в секса, кой да вземе надмощие, според Анри Кулев.
Режисьорът припомни, че анимационното кино създава пространство, което няма нищо общо с игралното. И за да ни спечели още повече за това трудоемко и неплатено изкуство, ни предложи „Приказка за пътя” – анимационен филм от 1985 година по „Анини приказки” на Стефан Цанев. Той е прожектиран за арттерапия в психиатричната болница в Раднево и на африканци в Института за чуждестранни студенти в София. Емоциите били непредсказуеми. И за нас бяха неочаквани, защото в Шумен преживяхме пътят на анимацията с един от най-талантливите й творци от първо лице – Анри Кулев.
Валентина МИНЧЕВА