На Първия конгрес по съдебна медицина двама шуменски медици представиха научен доклад за Синдрома на „раздрусаното бебе”. Автори са съдебният лекар д-р Владимир Владов и анестезиологът д-р Петко Загорчев. Описаните в доклада случаи са от шуменската болница от 2013 и 2014 г. В САЩ и Франция в педиатричните клиники неонатолозите предварително обучават бъдещитe родилки за този синдром с цел превенция, докато у нас тези спешни състояния в детската възраст не са познати. Да разясни синдрома и да коментира проблемите, свързани със съдебномедицинската експертиза, поканихме нашия съдебен лекар.
-Д-р Владов, ние не знаем за този синдром на „раздрусаното бебе“, а той се оказва фатален.
– Да, така е. Синдромът на раздрусаното бебе е известен доста отдавна, но е малко познат и трудно доказуем. Поради липсата на ясни и точни критерии, често се пропуска в практиката.
-Защо?
-Една от причините е, че родителите никога не споделят с лекарите такъв травматичен момент. А синдромът не рядко води и до смъртен изход. Родителите смятат, че децата ще се пооправят. Твърде късно ги водят в Спешното отделение за преглед, за да ги насочат за лечение в отделението за реанимация.
-Какво представлява синдромът?
-Той е известен от 1972 г. и е описан от Джон Кафей – радиолог и рентгенолог в Англия. През 2003 г. е проведен първият конгрес, посветен на Синдрома на „раздрусаното бебе” в Единбург. В същата година в Швейцария се е състоял първият съдебен процес срещу родители, причинили тези травми. Това е особена форма на малтретиране при кърмачета или деца в ранна възраст.
-Какви са признаците?
-Особеностите са, че липсват видими външни телесни увреждания, но вътрешните травми на мозъка могат да породят реална опасност за здравето, а твърде често водят и до смърт. Бебетата по принцип плачат, с което изразят отношението си към околния свят – когато са гладни, когато имат стомашни колики или им никнат зъби. Тези моменти са твърде депресивни за родителите или детегледачите. Тогава възрастните хващат през гръдния кош или през раменете децата и ги разтърсват. А мускулите на шията на бебето са неукрепнали. В тази крехка възраст имат по-високо съдържание на вода в мозъка. Фонтанелите /междучерепните кости/ не са сраснали. Налице е неукрепналост на шийната мускулатура, поради което контролът върху позицията на главата е недостатъчен. Разтърсването на децата води до вътрешномозъчни кръвоизливи, които понякога се оказват фатални. Счита се, че подрусването на бебето на коляно не причинява такива травми. Обаче може да има такива при по-груби игри като подхвърляне на бебето нависоко.

-Какво е вашето изследване?
-Успяхме да направим клиничен вариант за тези синдроми при малките деца, когато изходът е неблагоприятен /смърт/. Важно е да не се пропускат да се вземат микроскопски проби, за да се уточни синдромът на раздрусаното дете.
-Какви случаи представихте от клиничната си практика на конгреса с д-р Загорчев?
– Моята цел беше да заостря вниманието на колегите за вземане на хистологични материали, които рутинно не се изследват при аутопсия. От правна или социална гледна точка раздрусването на детето е осъзнат акт. Т.е. деянието е по непредпазливост.
-В каква възраст е регистриран този синдром?
-Най-честите случаи са регистрирани на деца на възраст от 0 до 2 години. Но има описани случаи при по-големи деца. Ние представихме две бебета на възраст 50 дни и на шест месеца с фатален край. При тях досъдебни производства и разследвания не са правени. Но подобни травми могат да се наблюдават при вирусни заболявания – менингит, грип и др.
-Това означава, че бъдещите акушерки, сега студентки в шуменския филиал на Медицинския университет-Варна, трябва да бъдат обучени.
-Аз съм преподавал в колежа много години преди закриването му и сега бих помогнал, когато отново се обучават акушерки. Мисля, че д-р Загорчев би се справил по-добре относно клиничната картина.
-Да поговорим за друг проблем. На вашия Първи конгрес по съдебна медицина най-важната тема беше да се изработи Закон за експертизата.
-Проектът беше публикуван на сайта на здравното министерство, остро критикуван, защото не беше съгласуван със съсловните организации. Имаше недомислени неща в него, а критериите за нормативния акт са високи! Ако за дадена експертиза ти трябва много тесен специалист, като лицево-челюстен хирург, неврохирург и т. н., той трябва да е в списъка за вещите лица в съда. Съдебните дела имат много секретен характер, а в същото време не са уредени плащанията на мещите лица. Затова много от колегите-медици избягват тази дейност. Според Кодекса за социално осигуряване, всяко вещо лице от този списък трябва да внася осигуровки. Ако аз пиша две експертизи в годината и за тях получа по 200 лева, а трябва да се самоосигурявам на база две минимални работни заплати всеки месец, ще се откажа.
-Статутът на съдебния лекар остана неуреден. Той е доведеното дете и на здравното, и на правосъдното министерство.
-Ние сме служители на болниците. Така трябва и да бъде, защото съдебната медицина е медицинска специалност. Добре е, защото аз мога да се консултирам с колегите си от различните специалности. Но от друга страна, сме обвързани с правосъдието. Проектът на здравното министерство от 2016 година не получи развитие. Гарантира ни се единствено независимост. Т.е. ако прокуратурата не ни плащаше пари и не пишехме експертизи – до колко обективни те биха били? Ако полицията не плащаше за нашата експертиза, а бяхме техни служители, дали щяхме да сме толкова обективни?
-Имахте идея за Национален съдебно-медицински институт.
-Да, учредихме го с идеята той да се финансира от здравното министерство или от Министерския съвет. Искахме щат от 140 души за 28 области в страната. Сега сме 67 съдебни лекари за цяла България. Половината са пенсионери. В област Ямбол няма съдебен лекар! Населението се обслужва от съдебния лекар на област Сливен, който от миналата година е пенсионер.
-През август 2015 г. по инициатива на варненските съдебни лекари беше обявен протест в цялата страна на гилдията ви. Пак ли ще протестирате, за да ви уредят нормативно проблемите?
-След протеста имаше много конференции на съдебните лекари, на които обсъдихме проекта си. Освен 140 съдебни лекари, той предвиждаше 200 лаборанти, санитари и др., които да бъдат обезпечени с финансиране. Искахме пари за доставка на апаратура.
-Вие си купувате с лични средства много неща.
-Така и ще продължавам, докато се нормализира финансирането на съдебните лекари у нас. Купувам си термометри, фотоапарат, офистехника.
-Един съдебен лекар разказа, че си е купувал тенджера под налягане за варене на кости.
-Да, колегата Христо Еленски. Аз няма да кажа как ги варя, но се справям с оборудването.
-Няма клинична пътека за аутопсии на починали пациенти.
-Печеливша морга няма. Сега съдебните лекари изпълняват социални функции.
-По презумпция вие, съдебните лекари сте независими, но все пак трябва да принудите властта да преговаря с вас за реформи, защото без вас не може.
-Това може да стане, само при реална реформа в съдебната система. Куца ли съдебната експертиза, куца и здравеопазването. Някой има интерес нещата да продължат така, докогато може…
-Европейските директиви не внасят ли ред в тази област?
-Има европейски стандарти как се правят аутопсии, но не и за нашия статут. Болниците са търговски дружества, а съдебните лекари не им носят приходи, ние сме им в тежест. А тези, които ползват услугата ни, не могат да ни осигурят оборудване, защото не сме техни служители в техните структури. В заключение ще кажа мнението на колегата Косьо Янков от Бургас, един от най-добрите съдебни лекари в България, вече пенсионер. В списание „Правен свят” сподели, че отношението на държавата към към експертизата в съдебната медицина е като към проститутка. Поръчва се експертиза, плаща се труда за нея и до тук!

-Какво ви се заплаща по Наредбата №2 за съдебномедицинските и съдебно-психиатричните експертизи?
-Заплащат ни се няколко чифта ръкавици, конци за шиене след аутопсия, контейнерчета за съхраняване на пробите, ток за осветлението, но не се заплаща труда на санитарите и лаборантите, които работят за крайния резултат за експертизата.
-Ами щом е така, „проститутката” в лицето на съдебната медицина да си вдигне тарифата!
-Никаква възможност няма. В тази наредба пише, че се плащат до 120 лева за аутопсия. В лабораториите на болницата трябва да се изследват кръвните проби за алкохол, наркотици и т.н. А има още разходи – два метра канап, трупен чувал, престилки за персонала… Все преки разходи. Има отделения по съдебна медицина в съседни на Шумен области, в които колеги ползват кухненски ножове, лозарски ножици, овощарски триони поради липса на инструментариум за работа. Колега в съседен областен град нямаше даже игли да зашие аутопсирания пациент и използваше игла, приспособена от шина на чадър! След закриването на Военната и Работническата болница в Шумен /през 2000 г. – б.р./, успяхме да вземем част от дисекционните прибори.
– Има ръст на самоубийствата у нас през последните години, особено по социални индикации. Какви са вашите наблюдения?
– Не мога да ги сравня математически, но при нас аутопсиите намаляха много за сметка на скоропостижните случаи. Имаше програма за превенция на суицидите /самоубийствата/ по инициатива на здравното министерство. Съществуваше обаче порочна практика. Умират хора в леглото, умират самотни хора без установен взлом в дома им, без насилие по данни на полицията. За такива случаи през последните 10-15 години се образуваха съдебни дела най-често със съмнения, че някой е склонил за самоубийство покойника. Ние правим аутопсия и установяваме, че той е умрял от пневмония, например. Делото се прекратява. Но по тези съдебни дела има страшно много разходи, които тежат на държавния бюджет, защото често ни търсят от далечни селища в региона. Когато полицията установява сега, че случаят не е криминален, тези покойници се освобождават от аутопсия. Ако през 2017 г. сме имали 88 аутопсии, от които 50 са самоубийства, статистиката не е реална за самоубийствата. Факт е, че все по-често към самоубийства прибягват млади хора.
-През 2011 г. здравното министерство издаде наредба, според която в гроб може да се извърши повторно погребение след 7 години. Наредбата на община Шумен изисква 8 години. Много консерванти ли ядем, че се увеличи този период?
-Не. Доказано е, че за седем години се разлагат меките тъкани на човешкото тяло. Много зависи от почвата, климата и др.
-Скоро се завърнахте от Тайланд. В този край на света покойниците се горят. Това не е православната ни традиция, но у нас вече има крематориуми. С изгарянето на трупа обаче се заличават следите от насилие над човека при криминално деяние.
-Абсолютно! Затова преди години задължително крематориумите имаха назначен патолог, който извършва преди изгарянето аутопсия на трупа. Мисля, че сега само е необходима декларация, че покойникът не подлежи на съдебно-медицинска аутопсия. Нашите православни свещеници отказват да извършват опело над урна с праха на кремиран труп. В Тайланд има доста мюсюлмани, които се погребват по тяхната традиция. Не съм ходил в техните гробища, но когато бях в Париж и Виена, посетих гробищните паркове, чудесно поддържани, интересни като архитектура. Явно нещо ме тегли към гробищата…
Разговора води Валентина МИНЧЕВА