Студентките - бъдещи акушерки преди изпит

В шуменския филиал на Медицинския университет се обучават общо 67 момичета по специалността „Акушерка” – първи, втори и трети курс. Всички са били на практика в АГ-отделението на МБАЛ-Шумен и вече са разбрали, че човек се появява с плач на този свят. Само че щастливите сълзи са в началото – на майките и татковците, на роднините за наследника. Всяко раждане е непредвидимо. Затова по една сълза в не един критичен момент е отронвала всяка акушерка. Невидимо, в душата си, когато поема новия живот и чака бебето да изплаче.

Ветеранките в професията са израждали бебета в селските здравни служби, в отдалечени селища, в линейката на път. Преди три години пенсионирани акушерки бяха на среща със студентките и споделяха своя опит. И все думата кураж се чуваше: „Няма да се плашите! Родилките разчитат на вас. Дайте им сила, помогнете им…”

На 21 януари в Медицинския колеж, както най-често наричат шуменския филиал, има празник.  Медицински професионалисти, общественици, ръководители на здравни институции поздравят бъдещите акушерки.  Ние разговаряхме с тях дни по-рано. Срещна ни Теодора Евтимова – доктор по управление на здравни грижи, асистент в колежа по специалността акушерка от 1994 г. в Шумен. Преди преподавателската си работа, тя има 5 години стаж като акушерка в шуменската болница. Ето какво ни споделиха студентките от втори и трети курс на специалността.

В лабораторията по здравни грижи с акушерките – трети курс Мария, Джемиле и Абибе

Професионалният избор на момичетата за специалност е стечение на обстоятелствата. Когато Джемиле е ученичка във Варна, хазайката й работи като акушерка и я впечатлява с разказите за родилното отделение. Често се завръщала с цветя и бонбони след раждането на поредното бебе и споделяла, че това е най-благодарната професия на света.  Джемиле направила своя избор веднага. И докато сестра й работи вече като медицинска сестра във Варна, доста страхлива към акушерството, Джемиле разказва, че посещенията й в родилната зала с колежките-третокурснички засилват професионалното любопитство.

Тя кавза: „Знаем вече много за манипулации, процедури. Само не сме израждали бебета. Влизаме по три в родилната зала с оглед стерилността, а останалите наблюдават зад стъклото раждането. Вълнението ни е голямо. Макар и без болка, преживяваме всеки миг с майката. С много от родилките ставаме приятелки, защото в такъв критичен момент те имат нужда от близост, подкрепа, най-точно – от акушерка. Често си пишем с тях в социалните мрежи, изпращат ни снимки на бебетата. И защото сме присъствали на раждането на децата им, наричаме ги „нашите бебета”.

Студентката Мелиз е наблюдавала напрежението на роднините отвън. Татковците са най-притеснени. Искат да знаят какво става и с майката, и с бебето. Както тя сподели: „За тях това е нов свят!”. Студентката мисли като колежките си за реализация в чужбина, но знае, че няма да се справи с носталгията за България.

Абебе, втори курс, отсега планира да се реализира като акушерка в Германия или в Турция. Ако остане у нас, иска да работи във Варна. Не съжалява, че е избрала акушерството.  След защита на бакалавърската степен в Шумен, може да продължи магистратура по специалността в Медицинския университет във Варна.

Второкурсничката Мелин харесва базата с кабинетите в Шумен, но емоцията в родилното отделение е много различна. По време на практика в шуменската болница винаги може да разчита на помощ от специалистите, на изпитите стресът за нея е по-голям. Тази януарска сесия изпитите са 11 и подготовката е невероятно изпитание.

Светлана със смях сподели, че първоначално не знаела, че ще става акушерка. Момичето от Девня си представяло, че ще бъде студентка във Варна, но какво – без целенасоченост. Привличала я работата с децата, най-малките пациенти. Сега обаче се радва, когато наблюдава новородените. Тя възкликна: „Това е нов живот! От това по-прекрасно няма!”

Теодора Евтимова със студентките-втори курс Мелин, Мелиз и Светлана в кабинета за женска консултация. Снимки Radian.bg

Всички са наясно, че акушерката е част от екипа, отговорен за раждането. Ще има нощни дежурства, екстрени ситуации, умора… Няма да се разминат с изискванията и на родилките, и на медицинските стандарти, които ще ги стимулират да учат и да учат… Трябва да се каляват. Друг е проблемът как българската здравна система финансово стимулира тези млади кадри, за да останат у нас!….

Майките помнят студентките–бъдещи акушерки. Окуражаващ поглед в родилната зала, подадена ръка по време на визитация, добра дума могат да спестят от напрежението на родилката и екипа.

И шеговито се спираме с професионалния избор на студентката по акушерство Мария. В семейството й всички работят професии, свързани с математика, география, български език. Но тя си е избрала акушерството и край! Когато се върне вечер от занятия, разказва за обучението и практиката от болницата, до колкото е разрешено да разказва. Защото студентките са дали клетва да пазят професионална тайна. Мария каза: „Много се чудят на моя ентусиазъм, на емоцията, с която разказвам. Вече не се учудват, че съм избрала акушерството”.

Момичетата споделиха, че уважават всички здравни специалисти, но знаят, че 21 януари е професионалният празник на акушерките и се чувстват специални. „Това е нашият ден! При нас са идвали пенсионирани акушерки на празник със студентите. Много неща ни споделиха, бяха голям стимул за нас, защото са преживели всякакви ситуации с родилките. Учиха ни да не се отказваме, въпреки предизвикателствата на професията. Но трудностите каляват. А и сме поели риска да се борим за два живота – на майката и на бебето!”

Три от студентките – бъдещи акушерки, са вече майки. Затова казват, че имат три студентски бебета. Сега се чувстват част от съсловието на акушерките, които имат празник. Затова отварят със самочувствие вратите на учебното заведение и празнуват професията на своето бъдеще.

Честит празник, момичета!  

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име