Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България иска да се повиши таксата за преглед, която е замразена от години, защото голяма част от пациентите са освободени от нея, а плащанията от държавата се бавят. Джипитата определят своята дейност като социална, а не като квалифициран медицински труд.
Много голям е процентът на пациентите, които са освободени от потребителската такса съгласно Закона за здравното осигуряване с постановления от 2012 и 2013 г. Това са: онкоболни, ветерани от войните, задържани под стража, социално слаби, медицински специалисти, бременни и родилки, лица с намалена трудоспособност над 71 процента, доказана от ТЕЛК. Потребителската такса на пенсионерите е 1 лев, а разликата до 2,90 лева се изплаща със закъснение от здравната каса. Последното забавяне е било четири месеца.
Джипита споделят, че във време на грипна епидемия и въобще на остри инфекциозни заболявания преглеждат дневно до 60 пациенти, а не вземат нито лев потребителска такса. Нито здравната каса, нито здравното министерство компенсират тези разходи. Ще припомним, че личните лекари са и работодатели. Те заплащат труда на медицински сестри, счетоводно и компютърно обслужване, наем за кабинети и др. Освен това, те са отговорни за спазването на задължителния имунизационен календар на децата и ред още национални здравни програми. Според сдружението, напрежението в гилдията расте, а това е предният фронт на здравеопазването, на който разчитат осигурените здравно българи.
Актуалната справка показва, че в Шуменска област 177 798 са лицата, избрали личен лекар. От тях 138 284 са с редовни здравни осигуровки, а 38 514 са неосигурените жители. Населението се обслужва от 94 джипита в 10-те общини на ретиона. Общо 85 договора са подписали семейните лекари с Районната здравноосигурителна каса в Шумен за конкретните практики според Регионалната здравна карта. Уточняваме, че Националната здравна карта не е актуална, защото не бе призната от Върховния административен съд, но е реалната база за анализ за здравеопазването в Шуменска област като данни и прогнози за кадровата обезпеченост.
За да илюстрираме професионалното битие на един семеен лекар в Делиормана, разговаряхме с д-р Росен Стоянов – джипи на 4500 жители в община Каолиново от 7 години. В момента той обслужва населението на Каолиново, кв. „Кус”, селата Долина, Лятно, Браничево, Средковец, Гусла, част от жителите на селата Пристое и Загориче. Центърът на неговата джипи-практика е село Браничево, като се е нагажирал с незаетите практики в Каолиново и селата Средковец и Гусла.
Д-р Стоянов коментира селското здравеопазване в момента така: „Обслужвам 2800 души здравноосигурени лица и 1700 лица без здравни осигуровки на възраст от 18 до 65 години. Принуден съм да преглеждам безработни и бедни жители, които с години не са внасяли здравни осигуровки, защото без моята помощ са обречени на фатален край. След безплатната диагностика хората без осигуровки поне имат възможност да получат рецепта и да си купят лекарствата. Нашата лечебно-диагностична дейност всъщност замества социалните функции на общините и държавата. Аз съм работодател на девет души в практиката си. Плащам заплати и осигуровки на 4 медицински сестри, 4 санитарки и 1 счетоводител. Плащам също наем за 6 амбулатории /селски здравни служби/. Обслужвам населението в две незаети практики за семейни лекари – в Каолиново и селата Средковец и Гусла. Здравната каса ми изплаща допълнително около 400 лева за работа в отдалечен селски район, но само издръжката на здравната ми служба в село Браничево е 500 лева! Месечно харча по 400 лева за гориво на колата си. Сутрин тръгвам от Шумен в 7 ч., а вечер се прибирам в 20-21 ч.! Ходя на работа и в събота по график от 8 до 14 ч.“.
При старта на здравното осигуряване през 2000 г. в община Каолиново имаше 12 джипита. Днес население от около 11 000 души се обслужва от трима семейни лекари. Д-р Катя Петкова, педиатър, има практика в село Климент, но е поела и пациентите от село Пристое. Д-р Димитрина Ганчева, педиатър, с джипи-практика в село Тодор Икономово, най-голямото в община Каолиново, обслужва и жителите на селата Сини вир и Тъкач, незаета практика.
Д-р Росен Стоянов допълни, че в Каолиново няма нормален интернет, обхват няма, в лекарския си кабинет там ползва мобилен интернет. В село Браничево разполага със стационарен интернет. Цяло щастие е, че в село Долина ползва интернет връзки, които са важни за справка с масивите данни на здравната каса и другите институции. Той е много благодарен на Нурхан Ибрямов – кмет на село Долина, за подкрепата. В тази амбулатория е осигурено присъствието на постоянно медицинско лице. Има разбиране и от Сали Абдула – кмет на село Браничево.
Важно е да уточним, че засега д-р Росен Стоянов е единственият семеен лекар извън Шумен, защитил специалността „Обща медицина”. Пред дипломиране по същата специалност са още двама негови колеги в селските джипи-практики: д-р Евгений Кара в община Никола Козлево и д-р Абдел Бари Джабрил в община Венец.
Нашите лечители – в болници и индивидуални лекарски практики /кабинети/, остаряват. Като самите нас, като нацията ни. Но няма нищо по-ценно от здравето! Всичко, което има цена, е евтино. Може да си купим най-иновативната медицинска апаратура, да си построим най-скъпите модерни клиники, но първият фронт на здравеопазването – джипитата, са безценни! Благодарим на ентусиасти като д-р Росен Стоянов, които все още са мотивирани да работят в името на селското ни здравеопазване. Защото то остана размито в дебатите в здравеопазването на България. Докато стратезите отстояват позициите на университетските клиники, търговете за лекарства, болничните лимити, изпълнителите на първичната доболнична помощ са на първия здравен фронт. Да, след 18 ч. пациентите търсят Спешна помощ, но къде по света някой работи 24 часа в денонощието? Още един парадокс на здравното ни законодателство от 18 години!…
С дата 31 януари 2018 г. е правителственият доклад, който казва, че „Здравето на българите се подобрява!”. Който иска да му повярва.
Ние питаме: с какво се е подобрил професионалният статус на семейните ни лекари? Защото това са нашите първи лечители, пред които не искаме да се чувстваме неудобно при условие, че сме се осигурявали цял живот! Ще се доверим на д-р Росен Стоянов, който преди да стане джипи на пациентите си в община Каолиново, беше личен лекар на жителите в шест села в община Никола Козлево в периода 2000-2006 година. Той знае и жилото, и меда на „бизнеса” на семейните лекари. Сега тъжен споделя: „Сина ми Данаил е в детската градина. Учи английски език, свири на саксофон, но често му се радвам само когато е заспал. Нямам време за семейството. Живея и работя в движение. А някога отделях часове за спорт, риболов, латино танци… Животът ми минава в денонощни повиквания за спешни случаи, пътуване от село до село. Кой ще дойде на работа в нашите селски практики в тази ситуация?…”
Почти като в разказите на Антон Чехов, който също е бил селски лекар… Всички искат нов модел на българското здравеопазване, демонополизиране на здравната каса, но и социално мислене за данъкоплатците, които са обезверени от неадекватното финансиране и липсата на реформи в системата. Дано пък някой от настоящите шуменски депутати се сети да влезе в една селска здравна служба и преживее на живо неволите на нашите семейни лекари. Докато ги има…
Защото липсва координация в системата. Още преди три години Европейската комисия ни каза: „България трябва да подобри ефективността на разходите в системата на здравеопазването, и по-специално чрез преразглеждане на ценообразуването на здравните грижи и укрепване на извънболничната и първичната медицинска помощ“. Е, време е да го чуем поне по време на европейското си председателство, макар здравеопазването да не е в дневния му ред.
Валентина МИНЧЕВА