Всяка година над 50 000 българи получават исхемичен инсулт и страната ни е на едно от първите места по смъртност от тази диагноза. Лечението на инсултите беше тема на Втората национална среща, организирана от Българското дружество по неврология с председател акад. Иван Миланов, в която участваха над 100 невролози. Те обсъдиха националния консенсус за лечението на пациентите с мозъчно-съдово заболяване, който включва профилактика, диагностика, терапия, рехабилитация. Да коментираме проблема поканихме за интервю д-р Ивайло Петров, началник на неврологичното отделение в МБАЛ – Шумен, който присъства на форума.
-Д-р Петров, през октомври 2016 г. се проведе първата национална среща на невролозите у нас, на която стартира международният проект „Angels”. Тогава университетските преподаватели Ви отличиха лично за принос в модерното лечение на инсултите. Докъде стигна проектът?
– Проектът „Angels” цели да увеличи броя на болниците в Европа, специализирани в лечението на инсулти, които да правят съвременно лечение с тромболиза. До месец май 2019 г. тези европейски центрове трябва да станат поне 1500. В България само в 15 болници се прилага тромболиза. Те са регистрирани по този проект, една от тях е шуменската болница.
-Факт е обаче, че първата тромболиза в Шумен беше проведена с препарата „Актилизе” в началото на юни 2009 г. На работна среща с колеги от доболничната помощ вие представихте първия случай, като ни запознахте с 52-годишната пациентка, спасена от инвалидизиране.
-Да, защото тя беше доведена от близките си през първия час, след като е получила изкривяване на устните, липса на активни движения на крайниците, смутено съзнание… Хората трябва да запомнят, че лечението с тромболиза трябва да започне максимално рано. Протоколът ни разрешава да включим медикамента „Актилизе” до 4 часа и половина след регистриране на симптомите. Ако пациентът обаче пристигне на 4-я час, не можем да го включим, защото има предварителна технология. Той трябва да бъде приет и консултиран, да се изследва със скенер, да се направят кръвни анализи.
-Както Вие казвате, „от вратата до иглата” е нужен един час.
-Това е стандартът, когато по интервенозен път се влива лекарството в пациента. При острия исхемичен инсулт има запушване на кръвоносните съдове. Т.е. ние реканализираме /отпушваме/ артерията. Но ако човек получи инсулт през нощта, са необходими 100 минути, повече от час за организиране на терапията, защото рентгенологът е на повикване. Тромболизата е „златен стандарт” за лечение на остри мозъчни инсулти в цял свят.
-Стартирахте „План екшън за инсултите” в Шумен през 2010 г. Колко невролози са обучени да прилагат тромболиза?
-Всички шуменски невролози са обучени да правят това. В Нови пазар има един специалист-невролог, д-р Хамди Авджъ. В шуменското отделение сме общо осем невролози.
-Вие изпреварихте дори университетски болници. Активно правихте информационни кампании на населението с наслов: „Времето е мозък”.
-Да, защото всяко забавяне на пациента след първите симптоми на остър исхемичен инсулт може да се окаже фатално късно за провеждането на тромболитичното лечение. А той има този шанс да бъде спасен. В противен случай умира или се инвалидизира и остава в тежест на близките си, които да го гледат в дома си с години. Вече доста хора знаят за това лечение и дори сами търсят невролозите при инцидент с близките си.
-Да припомним симптомите.
-Три важни симптома подсказват, че става въпрос за мозъчен инсулт. Това са: внезапни нарушения в речта, изкривяване на лицето, устният ъгъл увисва. В такива случаи молим този човек да ни отговори на въпрос, за да видим смислеността на речта. Ако има слабост на крайниците, искаме от пострадалия да си вдигне двете ръце. Падне ли едната, 80 на сто е сигурно, че е получил инсулт.
–Проблемът с времето има две страни. Пациентът може да е сам и безпомощен у дома си. Обаче дори да пристигне навреме, може да има проблем с екипността в болницата.
-Все още много хора закъсняват с подаването на сигнал на телефон 112. Нарича се „верига на оцеляване на пациента”. Първото е човекът да осъзнае, че в момента му се случва мозъчен инсулт. Или неговите близки. Дежурните на телефон 112 трябва да реагират бързо. Изпратеният с линейката екип с лекар или фелдшер да познае, че това е мозъчен инсулт. След това медицинското лице да се обади в болницата, че ще се транспортира пациент с инсулт, за да могат медиците в спешното отделение на шуменската болница да се организират за посрещането и изследването на пациента с инсулт. За жалост тази „верига на оцеляването” понякога се прекъсва…
– Доказано е, че при остър исхемичен инсулт за 1 секунда загиват 32 000 клетки, за 1 минута около 2 милиона клетки губят функциите си, а в края на първия час около 120 милиона мозъчни клетки са в състояние на смъртна опасност. А те могат да бъдат спасени.
-Нека всички да знаят, че при симптоми на остър инсулт мозъкът прогресивно загива! Когато болните не се лекуват, остават инвалиди. Затова често близките на пациента поемат инициатива и с личен транспорт ни го водят. Жител на Върбица беше получил инсулт. Близките му го доведоха с кола и го спасихме. Новата доктрина не забранява пациент с мозъчен инсулт да се мести! Когато преди 30 години започнах да уча неврология, беше друго. Имаше невролози в Спешна помощ като мен, които ходеха в домовете да преглеждат пациентите с инсулт. Днес казваме: мозъчният инсулт е спешно състояние и се лекува в болница! Всичко друго е непрофесионално! Губи се време и се стига до инвалидизация на болния.
-В Европа 30 процента от получилите исхемичен мозъчен инсулт се лекуват в центрове за инсулти. У нас?
-От общо 140 болници с неврологични отделения у нас в 35-40 от тях се прави тромболиза, като само в 10-15 от болниците това лечение е системно. През 2016 г. шуменската болница беше в „топ 5” на болниците на България, които прилагат този световен стандарт инсултите. Сега сме в „топ 10” по този показател. През 2017 г. с тромболиза в Шумен ние сме лекували 2,13 процента от постъпилите с инсулт. /В Търговище – 2,87 процента, в УМБАЛ „Света Марина” – 2,57 процента б. р./ Но ако през миналата година сме направили тромболиза на 16 пациенти в Шумен, имало е години, когато те са били 26.
-Населението ни застарява. Да очакваме ли скок на инсултите и на проведените тромболизи?
-България отделя твърде малко пари за здравеопазване. В същото време ние сме на първо място в Европа по брой хоспитализации /лечение в болница/. А болничното лечение е скъпо лечение! Въпреки това, България е с прилично лечение на острите мозъчни инсулти. Всяка областна болница има неврологично отделение с обособени легла за пациенти с остри мозъчни инсулти. В шуменската болница има 7 легла, в Нови пазар – 4 легла. Освен това, у нас има центрове за ендоваскуларно лечение на инсулт, за жалост те са само два – в София и Варна. При този метод до мозъка се достига чрез кръвоносен съд, за да се отстрани тромб /неоперативно!/. Когато лечението с тромболиза не е ефективно, с механично устройство се отстранява съсирека. Нашата битка в момента е да се увеличи броят на болниците, в които се прави тромболиза.
-Казват, че България е ендемичен район на инсултите.
-Статистиката не е реална за инсултите у нас, защото не се регистрират мини инсултите и преходните нарушения на мозъка. Населението ни застарява, но реално то намалява. В същото време част от хората си променят стила на живот с туризъм и спорт. Но не само старостта е предпоставка за инсултите. Много заболявания водят към остър исхемичен инсулт като сърдечно-съдовите болести и диабетът. Най-младият ни пациент с инсулт в Шумен е на 32 години, а най-възрастният е на 89 години.
-Какви очаквания да има пациентът, на който е проведена тромболиза?
-Мозъчният инсулт е рисково събитие. В повечето случаи той е вследствие от други заболявания. Животът на този пациент е застрашен. По световни препоръки се стремим починалите от мозъчен инсулт да са по-малко от 20 процента от общо регистрираните с мозъчен инсулт. В шуменската болница 10-11 процента от пациентите с тази диагноза умират. Дори и след провеждането на тромболиза пациентът може да почине. Тя е само шанс за пациента! И пак според статистиката, повечето са мъжете с мозъчен инсулт.
-Най-рисковите фактори?
-Това е затлъстяването, нерационалното хранене, обездвижването, тютюнопушенето, алкохолизмът. Много е важно да избягваме стреса, напрежението, да не се задълбочаваме в проблемите. Трябва да си създаваме положителни емоции.
-Идват празниците на любовта и виното. Колко да са наздравиците?
-Една малка ракия и чаша вино на ден не вредят. Цигарите са много по-вредни от алкохола.
-Десет години шуменското дружество на невролозите е домакин на форума „Шумен и приятели”, на който събирате колеги от страната, за да популяризирате иновациите в неврологията.
-Искаме да продължим традицията. Ще имаме нужда от финансова подкрепа. Тези срещи са важни за професионалното ни развитие, споделяме опит, дискутираме казуси в медицината. Времето ще покаже дали ще може да проведем форума…
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
